Процентен суап 1

Да кажем, че тук имаме компания А, която взема кредит от 1 милион долара и плаща променлива лихва върху него. Плаща лихва по ЛИБОР плюс 2 процента. ЛИБОР е съкращение от лондонски междубанков лихвен процент. Това е един от основните показатели за променливи лихви. Тя я плаща на даден кредитодател. Този тук предоставя средствата на компания А, а тя му изплаща променлива лихва за всеки отчетен период. Ако ЛИБОР за период 1 е 5 процента, компания А ще плати 7 процента, или 70 000 долара, на кредитодателя през този период. Ако през втория период ЛИБОР падне на (да кажем) 4 процента, компания А ще трябва да плати 4 + 2, което прави 6 процента, или 60 000 долара лихви. Да кажем, че тук имаме друга компания – компания В. Тя също взема заем от 1 милион долара, но с фиксирана лихва. Да кажем, че кредитът има фиксиран лихва от 8 процента. Така за всеки период, независимо какво се случва с ЛИБОР или някой друг показател… Това вероятно е различен кредитодател от този на компания А. Възможно е да е банка, друга компания или някакъв вид инвеститор. Ще ги наречем Кредитодател 1 и Кредитодател 2. Независимо от текущия период компания В ще плати 8 процента от 1 милион долара, което е около 80 000 долара, всъщност точно 80 000 долара за отчетен период. Да кажем, че никоя от двете страни не е доволна от тази ситуация. На компания А не се нрави променливия и непредсказуем характер на ЛИБОР, защото не могат да планират бъдещите си плащания. А компания В смята, че плаща твърде висока лихва, защото виждат, че тези, които ползват променлива лихва, плащат по-малко за отчетен период. Може компания В дори да смята, че лихвените проценти ще паднат, че краткосрочните променливи лихви или лихвите по ЛИБОР ще паднат. Това е още по-сериозна причина да искат да преминат на кредит с променлива лихва. Никоя от двете не може да се измъкне от кредитното си споразумение, но могат да се договорят да си разменят част от лихвените си плащания и това се нарича лихвен суап. Могат да сключат споразумение, при което компания А се съгласява да плаща на В (ще измисля някакво число тук) 7 процента върху условната стойност на кредита от 1 милион долара. Този милион никога няма да смени притежателя си, но компания А се съгласява да плаща на В 7 процента от този номинален 1 милион, или 70 000 долара за отчетен период. В замяна компания В се съгласява да плаща на А променлива лихва. Да кажем, че е лихва по ЛИБОР плюс 1 процент. Те са се договорили да правят това за дадена сума. Отново, това е лихва по ЛИБОР плюс 1 процент върху условната стойност от 1 милион долара. Терминът "условна стойност" означава, че този 1 милион долара никога няма да бъде прехвърлен, просто ще си разменят лихвените плащания върху него. Това споразумение тук се нарича лихвен суап. Тук ще те оставя. В следващото видео ще разгледаме механизмите, за да видиш, че когато вземем предвид всичките различни плащания на компания А към суапа и кредитодателя си, реално тя сега плаща фиксирана лихва, а компания В реално плаща променлива лихва след сключването на суап споразумението.