Взаимни фондове от отворен тип (част 1)

Да предположим, че Пит смята, че е доста добър инвеститор. Хрумва му една идея: “Хей, ще основа корпорация. Ще наема куп хора, които да вложат пари в тази корпорация. Аз ще управлявам тези пари и може би ще взимам комисиона, за да мога да назнача анализатори, или да купя компютри, или пък офиси.“ Така той създава корпорация. Да предположим, че той създава корпорация, която има 4 акции. Бройката е наистина малка, за да улесним представянето и сметките. Това не е реалистично. Обикновено са в порядъка на стотици или хиляди акции, или дори повече. Но да речем, че има 4 акции. Да предположим, че всичките 4 акции са притежание на Пит, за да опростим примера. Той влага 400 долара в тази корпорация. Да погледнем от друг ъгъл – в замяна на тези 400 долара, които той влага в корпорацията, Пит получава 4 акции, като всяка от тези акции е на стойност 100 долара. Той регистрира корпорацията – говоря за един конкретен случай в САЩ, но има сходни организации и в други държави – той регистрира тази организация в Комисията за ценни книжа и борси в САЩ. Също така регистрира и себе си в Комисията за ценни книжа и борси. По-точно регистрира компания за управление в Комисията за ценни книжа и борси, която ръководи. Да я наречем Пийт АД – създава тази корпорация и я регистрира в Комисията за ценни книжа и борси. И когато я регистрира в Комисията за ценни книжа и борси им казва: "Вижте, тази компания тук ще емитира повече акции за повече хора, за да набере пари. Аз ще управлявам тези пари тук, и ще взимам процент от тези активи, които управлявам." Понякога ще видиш съкращението AUM на английски – това означава активи под управление. Това ще получава Пит АД всяка година, за да намира най-доброто място за инвестиране на парите. Обикновено това е около 1%, понякога малко повече, понякога по-малко. Така 1% на година. Когато управлява само 400 долара, комисионата би била само 4 долара на година. Но след като се регистрира в Комисията за ценни книжа и борси той може да се нарича взаимен фонд и може да набира средства от обществеността. Това е взаимен фонд, който е преминал през процедурата, създадена от Комисията за ценни книжа и борси. Така той може да се представя за страхотен мениджър на фондове. Не знаем дали е вярно или не. Може също да набира средства от обществеността. Ще видим в следващите видеа, че има и друг вид фондове като хедж фонд, които не се търгуват и които не набират средства от обществеността. Те могат да набират средства от определени утвърдени инвеститори. Какво се случва с фонда на Пит – като това е взаимен фонд от отворен тип, и повечето взаимни фондове са такива. Да речем, че Сал харесва рекламата на Пит и си казва: "Хей, искам Пит да управлява и моите пари". Така Сал дава 100 долара и казва: "Пит, дай ми дял." Така Пит емитира акция и я дава на Сал. Сал получава една акция, това съм аз – аз получавам една акция. В замяна давам 100 долара на фонда. Така сега фондът има 500 долара. Тук има още 100 долара. И така годишната комисиона на Пит ще бъде 1% върху всичко, или 5 долара годишно. И ако активите се увеличат, да кажем тези 500 долара се удвоят на 1000 долара, тогава тези 1000 долара ще се разпределят между тези 5 акции. Така всички акционери ще удвоят парите си минус комисионата на Пит. В следващите видеа ще разгледам малко по-задълбочено механиката на взаимен фонд от отворен тип.