Операции на открития пазар на Централната банка

Да кажем, че имаме две банки – банка А и банка В. Вероятно знаеш, че всички банки дават назаем голяма част от парите, които получават под формата на депозити, но запазват част от тях като резерв. Първо, просто в случай че някой от вложителите си поиска част от парите и второ, защото централната банка (Федералният резерв) налага запазването на определена част от депозитите като резерв. Има изискване за големината на резерва, но можеш да си представиш, че в следствие на хилядите (или дори милиони) ежедневни транзакции и заявката на много от вложителите ѝ да получат част от депозитите си обратно (очевидно банката е дала голяма част от тези пари назаем), резервът на банка В намалява. Може банка А да разполага с много налични средства, защото вложителите ѝ не са си искали парите или по някаква друга причина. В тази ситуация банка А ще даде назаем част от резервите си от налични средства на банка В. Ще ѝ даде кредит и ще я таксува с някаква лихва за него. Ако лихвата е от 5 процента, тя няма да е 5 процента на ден. Обикновено тези заеми са на дневна база, която се коригира ежедневно. Няма да е 5 процента на ден, а 5 процента годишно, което е много по-малък процент, но както споменах, обикновено този тип кредитиране е на дневна база. Да кажем, че днес разполагаш с тези средства. Ако ти трябват отново утре, ще преговаряме отново. Може лихвата отново да е 5 процента или да се промени. Да кажем, че Федералният резерв е това ето тук и по някаква причина иска да стимулира икономиката. Това са Федералните, които искат да стимулират икономиката и за това започват да печатат пари. Ще оцветя парите в зелено. Федералният резерв започва да печата пари, с което иска да постигне две неща. Иска да инжектира тези средства в банковата система, като се надява, че в крайната сметка те ще достигнат до икономиката, и иска да намали лихвите, най-вече в краткосрочен план – кредитирането на дневна база. Помни, че това е годишна лихва, а това е кредит за един ден. Еднодневен кредит. Когато говоря за краткосрочните лихвени проценти, имам предвид лихвените проценти за кредитите, които са за много кратък период от време. Федералният резерв ще извърши т.нар. операции на открития пазар. Ще отидат на пазара или директно при тези банки и ще купят държавни ценни книжа. Ще предоставят тези средства на пазара, а в замяна обикновено купуват държавни ценни книжа. Понякога купуват нещо различно, но обикновено са много сигурни ценни книжа. Може да са временни покупки. В бъдеще ще поговоря за споразуменията за обратно изкупуване. Средствата ще отидат в ръцете на тези, които са продали държавните ценни книжа и ще бъдат депозирани в банки. Може да ги депозират в тази банка тук или в тази тук. Могат да използват и други банки, но крайният ефект е, че банковата система сега ще разполага с повече пари. С тези допълнителни средства тази банка тук вече няма да има нужда от толкова много, при което търсенето намалява. А тази банка тук разполага с повече за раздаване, при което предлагането нараства, защото някои от хората вероятно просто са депозирали част от тези средства. Ако предлагането нарасне, а търсенето намалее, цената на кредитите ще паднат. Може лихвата от 5 процента да стане 4. Това ще понижи кривата на доходността в краткосрочен план – близкият ѝ край ще падне надолу. Нека начертая кривата на доходността тук. Тази ос представлява матуритета, а тази – дохода. Да кажем, че преди това кривата на доходността е изглеждала по следния начин. Това тук са 5 процента на дневна база. На дневна база. Това може да е доходът от едногодишен кредит, а това, да речем, е доходът за петгодишен кредит. Както и да е, мога да продължа нататък, но Федералните успяха да постигнат и двете си цели с операциите на открития пазар. Успяха да инжектират напечатаните средства в икономиката и да намалят лихвите. Лихвата падна от 5 на 4 процента. Заради операциите на открития пазар на Федералните кривата на доходността може да започне да изглежда така.