Глава 7: Несъстоятелност и ликвидация

В последните видеа видяхме различните начини, по които една компания може да набира средства. Може да стане чрез заем или чрез собствен капитал. Научихме и че дълговите ценни книжа се наричат облигации. Вероятно знаеш и за персоналните ценни книжа. Това са акциите. Но после те оставих в напрежение. Нека го нарисувам, за да не избързвам. Това са активите на компания, която е успяла да генерира тези активи. Има няколко начина за натрупване. Може да привлечеш инвеститори срещу дялово участие в капитала – разглеждахме го в няколко видеа. Започваш с ангели инвеститори или с богатия ти чичо и едва след това рискови инвеститори, и първоначално публично предлагане. Възможни са последващи предлагания и така нататък. Тук се вижда как правителството може да изкупи капитала, ако си банка, твърде важна, за да фалира. За това ще направим отделно видео. Собствен капитал. Това е един от начините за получаване на кеш или капитал, с които да закупиш активи, за да върви бизнесът. Друг вариант е да заемеш пари. Тук собствениците на капитала са едновременно и собственици на компанията. Ако ти си съдружник и трябва да продадеш активи или акции на някой, който да инвестира, тогава този човек ти става партньор. Другият начин е да заемеш пари. Нека го нарисуваме. Това са общо задълженията. Дългът не е единствената форма на задължаване, но е приемливо опростяване засега. Има и други видове задължения. Като цяло задължения означава да дължиш нещо на някой в бъдеще. Това са задълженията. Нека предположим, че дългът ти е най-голямото задължение. Може да имаш и други задължения. Маже да имаш някакви правни задължения, например някой те съди или си напръскал с азбест няколко игрища с идеята, че това всъщност е добре за екипировката и сега стои цялата тази отговорност, защото... Е, схвана идеята. Но ще се придържаме към опростяването, че дългът ти е твоето задължение. Казахме, че има различни видове дълг. Ако го секюритизираш, това вече е облигация. Нали? Това би бил сертификат, че си длъжник на компания. Това ще се изплати чрез купони или лихва. Може да вземеш заем от банката, като ще се задължиш към нея. Миналият път ти поставих въпрос. Да кажем, че компанията фалира. И нека тези активи нямат стойността, която си мислим, че имат. Ако трябва да продаваме тези активи, тогава трябва да бъде платено на кредиторите, а собствениците на капитала ще получат каквото е останало. Да кажем, че съгласно нашите отчети – Като говорим за счетоводна стойност, в няколко видеа съпоставяме отчетна и пазарна стойност, но отчетната стойност е тази в счетоводството. Казваш, че стойността е 10 милиона долара. Нали? Да кажем, че сме закупили земя, фабрики и други неща на стойност 10 милиона долара. Да кажем, че дългът ни е 6 милиона долара. Така капиталът ще бъде 4 милиона долара. По някаква причина икономиката се свива или просто това е било бизнес без перспектива. Така че той ще фалира. Ще обясня по-подробно различните видове фалит. Предполагаме, че е ликвидация. Всъщност ще посоча спецификите сега. Когато кажем фалит – това е доста употребявана дума. Мисля, че повечето хора има основна представа какво е. Те знаят, че е нещо лошо и че донякъде дружеството не може да функционира, както преди. Но доста се объркват какво точно значи. Всъщност има два вида фалит – първият е ликвидация. Това е като да кажеш: "Знаеш ли, няма смисъл от този бизнес. Няма смисъл да имам работници и да управлявам фабриките. Никога няма да съм на печалба, затова дори може да продадеш всичко, което имаш. Ликвидираш всичко. Това е първият. И това влиза в глава 7. Това, което описвам в момента, е дружествен фалит. Съществува и личен фалит – може би ще направя няколко видеа и за него. Това е доста актуално при днешната икономическа ситуация. Другият тип е реорганизация или преструктуриране. Реструктуриране е когато кажеш: "Тази фабрика тук всъщност носи някои ползи. Всъщност носи приходи. Така всъщност можем да имаме по-голяма полза, ако я запазим работеща. Ще я оставим да работи и ще преструктурираме компанията. Това обикновено означава промяна в дясната страна. Може би ще отпишем някои от дълговете. Ще ти покажа как се прави това относително справедливо. За да го разберем в относително опростен вариант, нека разгледаме ликвидацията. Нека това е моят сайт, който продава обувки онлайн и изведнъж хората спират да носят обувки. Излизат от мода и вече няма смисъл да се продават. Затова трябва да ликвидирам моите активи, недвижимото имущество, което може би имам, складът и т.н, и т.н. Въпросът ми от предишното видео беше кой получава активите. Когато ликвидираме дружеството, обявяваме фалит и всъщност всички активи отиват във владение на съда по несъстоятелността, който ще ги продаде. Нека предположим, че няма да получат 10 милиона долара. Ще получат само 5 милиона долара за активите Нали? Купил съм си акции с идеята, че те ще ми носят някакви приходи, но се оказва, че не е така, така че моите активи... Ще изтрия някои неща. Сега осъзнах, че по-рано разгледахме два начина за набиране на капитал, но те са всъщност три. Можеш да продадеш акции. Може да емитираш дълг или да заемеш пари. Очевидно третият начин е просто да имаш печалба. Нали? Надяваме се, че като стартираш компания, ще имаш приходи – като парични средства или като капитал, който отново да инвестираш в бизнеса. Ще разгледаме и това по-нататък. Искам само да разясня, че очевидно най-добрият начин да натрупаш капитал за бизнеса е когато той сам генерира приходи. Да кажем, че тези активи, когато реално ги продадеш, вече няма да струват 10 милиона долара. Само да направя показалеца по-малък. Те струват 5 милиона долара. Моят въпрос от предишното видео е кой получава тези 5 милиона. Дали се разделят поравно между всички тези хора? Дали някой получава повече, а някой по-малко? Мисля, че по това откъде извадих тези 5 милиона ще разбереш кой ще получи парите. Ще ги получат тези, които имат права върху дълга. Затова го нарисувах така тук, за да можеш да го видиш – като отиваш в посока нагоре, се изкачваш в йерархията. Ако тръгнеш надолу, слизаш надолу в йерархията. Съгласно йерархията по отношение на капитала в компанията, ако има нещо останало за разпределяне – кой пръв ще си получи парите? Дори и спрямо дълговете, които имаш, има различни редове кредитори. Може да има различни кредитори, които имат различни нива в йерархията. Това може да бъде наречено обезпечен дълг от по-висок ред. По-високи ред означава старшинство в йерархията. Те са първите, които ще си получат парите. Обезпечен означава, че имат обезпечение върху активите, ако компанията не може да плати. Може да е парцел земя. Нали? По отношение на личните финанси ипотеката е всъщност обезпечение на дълг. Кредитът е обезпечен чрез жилището ти. Ако не можеш да си платиш дълга, банката идва и го взима. Те възбраняват имота. Това означава обезпечен. Означава, че има някакво обезпечение, и при фалит може веднага да потърси обезпечението, чрез което е гарантиран кредитът. Това се счита за много сериозно обезпечение на дълга. Обезпечение от висок ред. Тук може да има необезпечено вземане от висок ред. Тук има много термини - висок, нисък ред, подчиняване и др. Причината е, че съществува йерархия. Някои хора първи ще си получат парите, после остатъкът ще се разпредели тук, после към този тук, ако остане нещо, и накрая към този тук. Когато делото за фалит стигне до съда, изглежда като преговори между различните редове. По-късно ще разгледаме по-задълбочено пример за това. Всъщност ще се впуснем в детайли във фалита. Но това е основната идея. Че кредиторите от по-висок ред първи ще получат всичко, после тези от по-нисък — каквото е останало и т.н, и т.н. И ако не останат пари за собствения капитал, той остава на нула. Това е логично, нали? Понеже кредиторите получават само лихвите като полза, нали? Затова и негативните последици за тях са ограничени, ако нещо се обърка. Рискът е за собствениците. Ако бизнесът върви, те ще получат много от ползите. А когато бизнесът не върви, поемат негативите. Дори са късметлии, ако не дължат пари. Това е красотата на корпоративната структура – ограничената отговорност. Исторически се е случвало собствениците дори да дължат разликата. Да дължат този допълнителен 1 милион долара. Да са в затвор за длъжници. Но за това ще говорим по-късно. Но да се върнем на различните редове кредитори. Тези могат да са от висок ред без обезпечение. Но все още са от висок ред. Все още са относително напред по реда. Но са необезпечени. Нямат определени активи, към които да посегнат. Но ако има достатъчно активи, те ще си ги получат Нека видим примера с цифри. Нека има 1 милион обезпечени кредитори от висок ред. Освен това има 2 милиона долара необезпечени. Нека тези 2 милиона са подчинени, което означава, че те не са от висок ред – необезпечени. В този случай това, което се случва, е, че съдът по несъстоятелност ще ликвидира активите и ще ги разпредели. Тези хора ще си получат милиона обратно. Така че те не са на загуба. Те може би дори са дали по-ниска лихва, защото не са оценили риска по-високо. Тези тук – необезпечени от по-висок ред, ще получат следващите 2 милиона. И остава 1 милион долара. Нали? И този 1 милион отива за покриване на подчинения дълг. И те ще си върнат 50 процента от парите си. Те са малко ощетени, но това е поносимо, защото когато бизнесът е вървял, вероятните по-високи лихви са ги компенсирали за риска. Колкото по-нисък е редът на дълга, толкова по-висок е рискът, печалбите и загубите. Тогава собствениците на капитала нямат значение. Те са изместени. Това е отговорът на въпроса. Кой получава парите? Кредиторите получават първи. Ако активите бяха 7 милиона долара, а не пет, тогава щеше да платиш изцяло шестте милиона задължения и собствениците щяха да получат един милион долара. Щяха да получат нещо, ако имаше достатъчно пари. В следващото видео ще разгледаме... Това беше за ликвидацията, когато просто решаваме, че няма смисъл бизнесът да продължава да работи, да разпродадем всичко, за да си върнем дълговете към кредиторите. Следващият път ще си говорим за реорганизация, където си казваме: "Това е добър бизнес, но има твърде много задължения." До скоро в следващото видео.