Въведение в минойското изкуство

Културата на Крит от Бронзовата епоха, наречена минойска, на името на от гръцката митология, е една от най-ярките и възхвалявани култури в цялата европейска праистория.

Самият остров, без съмнение, е част от историята. Намира се на водната пресечна точка между Азия, Европа и Африка и включва в себе си покрити със сняг планински върхове, богати на растителност селскостопански равнини, пясъчни плажове и стръмни клисури: Крит е изключителен със своето природно богатство и разнообразие.

Историята на острова от времената на Бронзовата епоха е история на развитието, увеличаващото се влияние и, в крайна сметка, разрушението на култура, съсредоточена около места, които традиционно са наричани дворци (най-известният и най-голям от които бил Кносос). Следователно, историческите периоди на Крит от Бронзовата епоха се наричат Предворцов, Период на старите дворци (или Протодворцов), Период на новите дворци (Неодворцов) и Постдворцов. В тези исторически периоди има по-специфични наименования, до голяма степен произлизащи от проучвания на керамика, в които присъстват термините Ранно, Средно и Късноминойски. Те също се разделят на периоди I, II и III, а след това и на А, В и С.

Историята на Крит от Ранната Бронзова епоха, Преддворцовата ера, започнала около 3000 г. пр.н.е. Този период е белязан от големи градове, доказателства за чуждестранни контакти посредством търговия и много детайлни погребални практики: големи надземни мултифункционални гробници, които изглежда ни насочват към съществуването на елитни семейства. По време на този период уменията на минойските златари и грънчари се издигат на високо ниво и водят до създаването на деликатни, детайлни накити и красиви грънчарски изделия.

До около 1900 г. пр.н.е., в началото на Протодворцовия период, или Периода на старите дворци, започнали да се създават минойските дворци, първо в Кносос, а после във Фестос, Малия и Ханя. Археолозите са открили и други по-малки дворци в Петрас, Галатас и Монастираки, въпреки че в момента тези обекти не са толкова пълно разкопани или изучени. Тези ранни дворци били необичайни не само със сложността на конструкцията си, но и с впечатляващото подобие между тях, което определено е признак за някакъв вид централно управление. Минойските дворци от Периода на старите дворци са построени с големи варовикови дялани блокове и включват голям открит централен двор, ориентиран в посока север-юг, места за съхранение в западната част на конструкцията и комплекс от украсени битови стаи в източната част, където често се виждат детайли за елита, като стенописи и вътрешна канализация.

Минойското грънчарство от този период, керамиката Камарес, голяма част от нея произвеждана в дворцови работилници, се използвала широко в търговията и е била открита в Кахун и Харагех в Египет, Рас Шамра в Сирия и няколко обекта на остров Крит.

Периодът на старите дворци (или протодворцовият период) на Минойската история приключва с драматично събитие, земетресение, случило се около 1730 г. пр.н.е., което било толкова силно, че дворците трябвало да бъдат издигнати отново. Това било направено и те станали още по-великолепни (и в Закрос бил построен нов дворец). Тази ера се нарича Период на новите дворци, или Неодворцов период. Много големи поселища също процъфтявали през тази ера, сред които Палекастро, Гурния и Комос, като те имали тесни връзки с близките дворци. От този период оцеляват писмени документи. Глинени плочи (с писменост, наречена Линеар А) били използвани за записване на административни данни за дворците. Те са написани на език, който все още не е разшифрован напълно. Грънчарството също се променя през този период, като започва да включва морски животни, което вероятно отразява морската власт (таласократия) на минойците.

От този период датират някои от най-забележителните фигурални фрески от Егейската Бронзова епоха, включително онези от Санторини, остров, който бил до голяма степен под влиянието на минойците. През тази ера минойците били участници в международната политика на Източното Средиземноморие, както е отбелязано в изображенията от египетските гробници от 18. династия в Тива, които показват как минойците носят дарове на фараона.

Периодът на новите дворци процъфтявал в продължение на два века. После, с начало около 1500 г. пр.н.е., в Крит се наблюдавало увеличаващо се влияние на микенската култура на континентална Гърция. Около 1450 г. пр.н.е., за период от приблизително 50 години, почти всички обекти на острова били изгорени и/или изоставени, включително всички дворци. Този драматичен край на такава видна и динамична култура е забележителен и, все още, до голяма степен мистериозен. Дали било природно бедствие, обществени вълнения, продължителна суша или комбинация от няколко от тях?

Ерата след този катаклизъм на Крит се нарича Постдворцов период, в който се наблюдава отличителен микенски привкус. Кносос и Ханя са единствените дворцови обекти, които били построени отново с нови микенски архитектурни форми. Това е периодът, към който датира известната тронна зала в Кносос. Тя изглежда много подобна на тронните зали в Микена, Пилос и Тиринт от континентална Гърция.

Най-важното за постдворцовата епоха на Крит е използването на нова писменост и език за управлението, Линеар Б, с който е записана ранна форма на класическия гръцки език. Същите език и писменост били използвани в микенски обекти от континентална Гърция. Текстът описва теократично общенство с цар (Wanax) и няколко висши служители, жреци и жрици, които наблюдават религиозните церемонии, както и производството на масивна и сложна текстилна индустрия. Тази дейност давала работа на над 700 овчари, които добивали между 50 и 75 тона сурова вълна, тъкана от почти 1000 работници, мъже, жени и деца, които произвеждали около 20 000 отделни текстилни изделия. В Крит през този период възникнала новата воинска погребална традиция. Откриваме камерни гробници и нишови гробове, които включват бронзови съдове, мечове и ками, а мъртвите са погребани върху погребални подложки или в дървени ковчези.

Този период на Крит, повлиян от микенците, свършва в продължение на, вероятно, 100 години. По време на този период обектите или са изгорени, или са изоставени. До 1200 г. пр.н.е. островите изглежда са радикално обезлюдени и остават само много малко и прости поселища, високо в планините, без доказателство за писменост или дори използване на грънчарско колело.