Въведение в микенското изкуство

Древната цитадела (укрепен град) в Микена се намира върху изолиран хълм и от нея се разкриват удивителни гледки към околностите. Това я прави идеално място за защитна крепост. Микенската култура доминирала в южна Гърция, но вероятно е най-добре позната заради самата Микена, която включва цитаделата (с дворец) и е оградена от различни видове гробници и други сгради. Микенската култура е добре наложена през късната бронзова епоха, по-точно около 1600 г. пр.н.е.

Около 1600 г. пр.н.е. – сякаш отникъде – били построени в Микена. Това са два кръгли и оградени със стени парцели, съдържащи гробници, построени в интервал от около 60 години. Те са близо до крепостната стена на цитаделата. Археолозите ги нарекли „Гробищен кръг А“ и „Гробищен кръг Б“. Гробищен кръг Б е по-ранен от А (но А бил открит първи) и съдържа около 14 шахтови гробници с 24 погребани тела. Гробищен кръг А съдържа шест шахтови гробници с 19 погребани тела. В тях са открити останки на мъже, жени и деца, свързани с роднински връзки помежду си, както показва направен неотдавна ДНК анализ.

По-важно е, че заедно с погребаните тела била открита и една от най-големите колекции от предмети, изработени от ценни метали, най-вече злато (включително маската на Агамемнон) от Древна Гърция. Наскоро беше открит още по-богат единичен шахтов гроб близо до Микенския дворец в Пилос. Богатството на шахтовите гробници е удивително. Това силно ги отличава от по-ранните доста скромни останки в континентална Гърция от бронзовата епоха. С това се поставя и началото на епоха на микенска доминация и могъщество, които се разпростират в по-голямата част на региона.

Фокус за тази епоха са микенските дворци. Всички те имат няколко общи черти. Те включват централен мегарон – тронна зала с голямо огнище, в съседство с която има открит двор с изглед към селскостопанска област. Също така има цветни стенописи, често съдържащи фигури, и свързани големи погребални структури, наречени толои (гробница с форма на кошер). Такива обекти могат да бъдат открити не само в Микена, но и в Тиринт, Йолк, Орхомен, Гла, Пилос, Тива и на Акропола в Атина.

Знаем много за микенците, понеже оставили писмени източници, които могат да бъдат разчетени. Пишели с Линеар Б (свързана с ранната минойска писменост Линеар А), която е ранна форма на класическия гръцки език. В Микена, Пилос, Тиринт и Тива били открити глинени плочки, на които е писано с Линеар Б. Те са много подобни на езика, на който е писано върху плочките с Линеар Б, открити в Кносос на остров Крит.

Ванакс

надзиравал сложната религиозна и икономическа система, която в Пилос зависела от парфюмното масло и текстилната индустрия.

По това време имало редовни контакти и обмяна между членовете на микенския елит и фараонския двор в Египет. Съдовете с дръжки, подобни на стремена, които са уникални за много успешната парфюмна търговия на Микена, се откриват из целия басейн на Средиземноморието. В дизайна и украсата на микенските грънчарски изделия се използват елементи от по-стари минойски стилове в почти модернистични абстракции. Това е първата разказвателна грънчарска художествена традиция в древногръцкия свят.

Микенските творци усъвършенствали мотива на въоръжения ръкопашен бой с париране и хвърляне. Можем да го видим представен красиво в миниатюрен мащаб в гравюри на скъпоценни камъни.

В същото време микенските архитекти и инженери работели и в големи мащаби във връзка с огромни хидравлични проекти, пътища, достигащи далеч, и защитни стени, които били толкова гигантски, че никога не били погребани и си останали до голяма степен непокътнати. Те служели като вдъхновение на митове и легенди до модерната епоха.

Около 1200 г. пр.н.е. почти всички големи микенски обекти били до голяма степен разрушени. Причината за това разрушение е неизвестна. Много обекти бързо били заселени отново, но елитните области, като местата, където се смята, че управлявал ванаксът, не били въздигнати отново. През следващите 50 до 75 години производството на грънчарски изделия и стенописите продължават да се развиват, но стават не толкова изящни и все по-регионални. В крайна сметка напълно спират. Погребалните практики също се променят, от шахтови гробове до малки индивидуални с кремирани останки в тях.

До 1050 г. пр.н.е., в края на бронзовата епоха, в гръцкия свят (Цикладските острови, Крит и континентална Гърция) останали само спомени за някога богатите и достигащи надалеч полиси, които управлявали почти хилядолетие – епоха, която скоро щяла да бъде увековечена красиво в устната епическа традиция на Омир.