Изкуството на амореите

Амореите населявали централната континентална и северната част на Сирия. Те говорели на семитски език, родствен на съвременния иврит. По време на Ранната Бронзова епоха (3200 – 2000 г. пр.н.е.) те създали могъщи държави, като тези в Ебла, Каркемиш и Алеппо. Укрити зад големи крепостни стени, тези градове имали великолепни дворци и храмови сгради. Амореите поддържали близки дипломатически и търговски взаимоотношения с градове на изток и на юг в Месопотамия. Тези взаимоотношения се отразяват в изкуството и архитектурата им, които често са повлияни от месопотамските. Клинописната писмена система също била взаимствана от Южна Месопотамия и била променена и разработена с цел да се използва за писмеността на местните семитски езици. Освен това аморейските градове държави поддържали търговски взаимоотношения с Ханаан и Египет.

Около 2300 г. пр.н.е. много градове в Сирия, включително Ебла, били разрушени, вероятно като част от военното разширение от царете на Акад от южна Месопотамия. Те обаче бързо се възстановили и до края на този период много амореи се преместили на юг по река Ефрат и се установили из цяла Месопотамия. До 1900 г. пр.н.е. династиите на аморейските владетели вече контролирали много важни градове в този регион, включително градовете Мари и Вавилон, чийто най-известен цар бил Хамурапи (1792 – 1750 г. пр.н.е.).

През второто хилядолетие амореите в Сирия попаднали под контрола на Хитската империя. Едва когато тази империя паднала през дванадесети век преди новата ера, амореите се възстановили като ярък и енергичен народ, познат като арамейци.

Тази кана представлява антропоморфен съд (изработена е като човешка фигурка), пробита е при основата и може би се е използвала за изцеждане. Друго предположение за функцията ѝ е, че се е използвала за пръскане на течности, като човек постави палеца си върху отвора, когато съдът е пълен с вода, а после го отдръпне леко и така освободи налягането.

Голяма част от региона на Среден Ефрат днес лежи под водите на езеро. Между 1963 г. и 1973 г. членовете на международна спасителна мисия разкопали много обекти в тази област, които били застрашени от наводняване при построяването на язовир Табка. Тези разкопки разкрили специфичната култура на този регион.

Изглежда, че през периода от около 2400 до 2000 г. пр.н.е. Северна месопотамия и Сирия били подчинени на множество разширяващи се градове държави. Сред най-важните били град Мари на Ефрат, както и град Ебла (днешен Тел-Мардих, югозападно от Алеппо). В Ебла били открити над 8000 глинени плочи с надписи и те показват, че градът бил в близки взаимоотношения с Мари и че упражнявал обширно политическо влияние. Значими били и взаимоотношенията с градове в южната част на Месопотамия. В края на третото хилядолетие преди новата ера цар Саргон, или неговият наследник Нарам-Син, които управлявали Акад, един от тези южни градове, поел военен поход на север и разрушил Ебла, като така изместил баланса на силите.

Дизайнът на този цилиндричен печат ни показва типична сцена от 19. век преди новата ера – отдаване на почести пред божество. Цар принася животно в жертва, а зад него стои богиня, наричана ламма. Ламма обикновено се изобразява да води поклонника към бога, но тук тя стои с молитвено вдигнати ръце. Богът държи нож, което го идентифицира като Шамаш, бог на Слънцето и правосъдието.

Клинописният надпис посочва, че собственикът на печата е „Хабде-Адад, слуга на цар Ипик-Адад“. По онова време в Северна Месопотамия, около Вавилон и Ешнуна, различни аморейски и западносемитски принцове придобивали контрол над градовете. Ипик-Адад II бил аморейски владетел, чиято династия поела контрол над Ешнуна, североизточно от днешен Багдад. Той започнал да използва печати с типично вавилонски изображения.

Печатът бил част от колекция древни предмети, събрана от Клавдий Джеймс Рич, първия британец, станал жител на Багдад в началото на 19. век. Колекцията на Рич положила основите на Месопотамската колекция на Британския музей през 1825 г.

© Настоятелство на Британския музей

D. Collon, First impressions: cylinder se (London, The British Museum Press, 1987)

D. Collon, Catalogue of the Western Asi-2 (London, 1986)