Портата на Ищар и Улицата на процесиите

Стивън: Намираме се в музея Пергамон, Берлин, пред един от най-впечатляващите артефакти, който не е точно артефакт. Бет: В действителност е порта на град. Имало е осем двойни порти, които образуват част от стените около древния град Вавилон. Стивън: Огромна е. Бет: Впечатлява не само нас, била е впечатляваща още при създаването си. Портата е наричана едно от Чудесата на света. Стивън: Навуходоносор, познат ни от Библията, се възкачва на трона и се захваща с възстановяването на вече древния Вавилон. Това е град, чиито корени можем да проследим до третото хилядолетие пр.н.е., но става голям политически център при цар Хамурапи през XVIII век пр.н.е. Градът остава населен, но възвръща значимостта си през 6 век, при цар Навуходоносор II и баща му. Това, което виждаме тук, е част от огромна строителна кампания, която Навуходоносор II предприема. Бет: Можем да разпознаем Навуходоносор от Библията, от Книгата на пророк Даниил. Това е владетелят на Вавилон, който завоюва и разрушава Храма в Йерусалим, и който е отговорен за прогонването на евреите. Стивън: Очевидно е имал голяма власт. Могъл е да предприеме тази мащабна строителна кампания. Укрепил е и е заздравил 18-километровата стена около Вавилон. Реконструира Големия Зикурат, на чийто връх се намира Храмът на Мардук, и който вероятно е вдъхновил легендата за Вавилонската кула. Той създава дворци, както и тази невероятна порта. Бет: А също и Висящите градини на Семирамида, които са едно от Чудесата на света. Град Вавилон е имал осем двойни порти. Тази, която виждаме, е една от тях и всъщност е по-малката от двойните порти. Другата е била още по-голяма, ако изобщо можем да си го представим. Стивън: Всъщност толкова голяма, че музеят не би могъл да я побере, дори в това огромно пространство. Тази порта, която отваряли само за добронамерени гости, се намира в края на дългата Улица на процесиите, с лъвове от двете ѝ страни, символ на гордост, на сила и на властта на Навуходоносор. Бет: Лъвовете, които виждаме на Улицата на процесиите, са символ на Ищар, една от вавилонските богини, богиня на войната, мъдростта и сексуалността. Стивън: Лъвовете се издигат до нивото на погледа. Размерът им е малко по-малък от реалния, но все пак са доста големи. Бет: И са плашещи. Устите им са отворени в заплашителен рев. Стивън: Да, сякаш наистина ръмжат, нали? Бет: Да, но това, че са разположени по такъв организиран начин, ги кара да изглеждат опитомени, сякаш под контрола на самия Навуходоносор. Стивън: Изпитваме страх не само от лъвовете, но и от самия цар. Изображението на лъва е красиво, фаянсът е предвиден да създва скулптурен релеф. В допълнение към лъвовете, две други животински форми украсяват портата. Тяхната роля също е да са свирепи като лъвовете. Виждаме вид древен бик, познат като тур и смятан за особено свиреп. Биковете се редуват с митични същества, вид месопотамски дракони, съставени от частите на животни. Предните им лапи са на лъвове. Главата и вратът са на змии или влечуги. Задните крака са може би на орел. Бет: А опашките им имат жило като на скорпион. Стивън: Тези дракони се свързват с Мардук, бога закрилник на града. И Навуходоносор е асоциирал себе си с Мардук. Биковете са свързвани с бога Адад, покровител на бурите, на плодородието и реколтата. Ролята на всички тези животни е да пазят града, но и да осигуряват прехраната му. Бет: Това са диви животни, но са изобразени много организирано в хода на процесията, както и на кулата и арката на портата, така че да има симетрия и ред в начина, по който са изобразени. Стивън: Един от най-необичайните аспекти на тези кули и на портата като цяло, е цветът. Говорим за безводно място, с ярко слънце и силни жеги. Можем да си представим колко блестящи трябва да са били сините и зелени тонове, не тук в музейната обстановка, а в средата на покрайнините на пустинята. В Месопотамия е имало сериозен проблем. Египтяните са можели да построят огромните си пирамиди и други монументи от камъка, който са добивали на място. Но в Месопотамия не са имали такъв ресурс. Това е речна долина. Вавилон е разположен по крайбрежието на Ефрат. Всъщност Ефрат пресича града. Когато са строели, хората в Месопотамия са издигали сградите от тухли, направени от речна глина. Блестящото синьо, което покрива портата, е фаянс. Тази техника е била позната на древните египтяни, както и на други места в древния свят. При нея се използва мед, за да се получи искрящо синьо. Портата е прекрасен пример. Бет: Портата е масивна. Плашеща. Пищно декорирана и оцветена в искрящи цветове. Не е учудващо, че Навуходоносор е бил горд с нея. Както и че е оставил паметен надпис. Стивън: Да отидем да го прочетем. Не сме сигурни къде е било оригиналното място на надписа. Но при реконструкцията е поставен отляво на лявата кула. Ето откъс: „Аз, Навуходоносор, поставих основите на портата на нивото на подземните води и заповядах да са от чист син камък. Върху стените, в преддверието на портата, да има бикове и дракони. И така ги украсих с великолепен блясък, че хората да могат да ги гледат с благоговение.“ Бет: И продължаваме да се възхищаваме, две хилядолетия и половина по-късно. Стивън: Навуходоносор е разбирал мястото си в историята. Оставил е надписи на сградите, които е построил, които не само ни помагат да ги идентифицираме, да разберем предназначението им и неговия принос, но и с които моли царете след него да ги преизграждат от негово име. Бет: Сякаш е знаел, че империите идват и си отиват. Стивън: И че може да общува с поколенията. В наше време владетелят на Месопотамия, която се нарича Ирак, изглежда е обърнал внимание на това. Саддам Хюсеин е започнал преизграждането на части от Вавилон. Издигнал е двореца си само на няколкостотин метра от Портата на Ищар и е започнал реконструкция на части от града. Начинанието му е прекъснато от военните действия срещу него. Впоследствие е свален от власт и убит. Бет: Трябва да имаме предвид значението на реконструкцията на легендарния град. Стивън: Саддам Хюсеин не го прави за Навуходоносор, а за личната си политическа амбиция. Бет: Така си приписва могъществото на Навуходоносор. Стивън: Именно. Също и мощта на Древна Месопотамия.