Изкуството на ханаанците

Ханаанците били местното население на древната област Левант (в съвремието тя обхваща Израел, Палестина, Трансйордания, Ливан и крайбрежна Сирия). Те говорели на семитски език, родствен на еврейския. По време на Ранната Бронзова епоха търговията с Египет се увеличила и в областта се развили силно укрепени градове. Те образували центровете на независимите държави. От време на време Египет предприемал военни кампании срещу някои ханаански градове. Обикновено обаче взаимоотношенията между Египет и Ханаан били поддържани нормални чрез търговия.

От времето около 2000 години преди новата ера, ханаанците започнали да навлизат в египетската делта. Техните теглени от магарета колесници могат да бъдат видени на множество рисунки в египетските гробници. До 1700 година преди новата ера те установили контрол над Делтата и поставили началото на местна династия, позната като хиксоси, или „Царете овчари“. През този период (1700 – 1480 г. пр.н.е.) се развил артистичен стил, характерен с богатото си въображение. Също по това време ханаанците разработили азбучна писмена система, която била предадена на финикийците.

Около 1550 г. пр.н.е. династията Хиксос била прогонена от Египет от дейните царе на 18-а династия и Тутмос III (1504 – 1450 г. пр.н.е.) поставил цялата ханаанска област под директния контрол на империята. През периода на Египетската империя, непокорните и лишени от собственост ханаанци, които в Египет били познати като хабиру, се преместили към хълмистите области на страната. Това население хабиру образувало основата на бъдещия исторически Израел. Областта била дори наречена така от фараона Мернептах (управлявал между 1236 – 1223 г. пр.н.е.) на победна стела, която днес се намира в Музея в Кайро.

Тази бронзова фигурка носи широк колан, закопчан отпред с чифт ленти, което ни подсказва, че изобразената личност е воин. На главата си носи корона с пера. Вероятно в ръцете си е носел оръжия – както ни подсказват пролуките в свитите му в юмруци длани. Тази фигурка е сравнявана с анадолските печати от същия период, при които една фигура стои с оръжие във всяка ръка, изправена пред седнал бог.

Фигурката вероятно била излята в каменен или глинен калъп от две части. Каналовидните пространства по гърба вероятно показват, че поначало е била декорирана с листове ценен метал. В третото хилядолетие преди новата ера в Левант вече са се използвали няколко вида метал, като за изработването на фигури са се използвали методите на отливане и изковаване. Обикновено за масивно отливане са се използвали олово, мед и бронз, докато златото и среброто предимно били изковавани.

Обикновено човешките фигурки като тази се считат за изображения на божества. Те може да са служили за култови идоли (статуетки на божества, пред които са се отправяли молитви или са се представяли дарове). Но по-вероятно е те да са обредни предмети, отдавани от поклонниците по време на молитви и обредни ритуали, като целта им била да предизвикат благосклонността или подкрепата на божеството.

Тези фини огърлици от ханаанския храм Фоссе в Лахиш илюстрират стила на ханаанското изкуство от Късната Бронзова епоха, който е силно повлиян от египтяните. През този период южен Левант бил под управлението на египтяните. Лахиш се споменава в писмата от Амарна – така се наричат група от глинени плочки, намерени в Тел ел-Амарна в Египет, върху които има надписи с вавилонски клинопис. Върху тях е документирана дипломатическата комуникация на васалните царе с египетските фараони. Управителят на Лахиш бил Шипти Ваал, васален цар. Той бил подложен на строг контрол от страна на Египет. Но все пак се наслаждавал на богатството и сигурността, предоставени от това политическо подчинение.

Така нареченият храм Фоссе бил малко убежище, първоначално построено около 1550 г. пр.н.е. в неизползвани окопи (оттам „фоссе“ – от думата fosse, която означава „окоп“). В началото на второто хилядолетие тези окопи образували укрепленията на Лахиш. Внезапно разрушение през около 1200 г. пр.н.е. оставило голяма част от съдържанието на храма на мястото му. Това включва много съдове с кости на животински приношения и богати находки на стъкло, фаянс и алабастър, внесени глинени изделия, изделия от слонова кост и бижута от множество материали, включително злато и сребро.

Тази козметична кутия от слонова кост с форма на риба била открита в бронзова купа, завързана с египетски лен към гениталиите на тяло, открито в гроб в Тел ес-Са'идийе. Най-необичайното е, че тялото е било поставено в гроба с лицето надолу, а по задната част на черепа били открити скелетите на три риби.

Поселището Тел ес-Са'идийе контролирало плитък брод през река Йордан. През тринадесети век било под египетски контрол. Това било последната фаза от доминацията на Египет над Левант.

Повечето от гробовете в Са'идийе се състоят от прости почти правоъгълни ями. Но предметите, намерени там, показват или силно египетско влияние, или са изцяло египетски по стил. Това египетско влияние ни помага да обясним някои от необичайните погребални практики. В няколко случая върху лицето или, понякога, както тук, върху гениталиите на погребания човек била поставяна купа, направена от глина или, по-често, бронз. Повечето бронзови предмети от гробовете били покрити с останки от плат, запазени от минерализацията, резултат от корозията на метала. Платът се оказал египетски лен. В някои случаи доказателствата предполагали, че предметите били увити в плат и поставени в гробовете поотделно. В други случаи обаче е ясно, че били част от плат, който силно се притискал към обиколката на тялото. Това ясно ни препраща към египетската практика на мумифицирането и, наистина, в няколко случая костите били покрити от черен смолист материал, вероятно като начин да се запази тялото.

© Настоятелство на Британския музей

J.N. Tubb, ‘Tell es-Sa’idiyeh: preliminary report on the first three seasons of renewed excavations’, Levant, 20 (1988), стр. 23–89

C.R. Cartwright, ‘Interim report on the archaeobotanical remains from the 1996 season of excavations of the Early Bronze Age complex at Tell es-Sa’idiyeh, Jordan’, Interim report on the ninth se, Palestine Exploration Quarterly 129 (1997), стр. 72–75

D. Collon, Ancient Near Eastern art (Изкуството на Древния Близък изток) (Лондон, The British Museum Press, 1995)

C.R. Cartwright, ‘The archaeobotanical remains from the 1993 season of excavations of the Early Bronze Age complex at Tell es-Sa’idiyeh, Jordan’, Interim report on the seventh, Palestine Exploration Quarterly 126 (1994), стр. 52–67

J.N. Tubb, Canaanites (London, The British Museum Press, 1998)