Гробницата с триклиния

Откритите погребения са най-богатият източник на археологически сведения за етруската цивилизация, който имаме. Аристократите от етруското общество организират сложни погребални ритуали, които в зависимост от епохата и местоположението се различават и променят.

Град Тарквиния (известен в древността като Тарквиний или Тарк(у)на), един от най-силните и знакови етруски центрове, е известен със своите изрисувани камери на гробници. Гробницата с триклиния е част от тази група, а стенописите в нея разкриват важна информация не само за етруската погребална култура, но също така и за обществото на живите.

Етруските са култура от края на Желязната епоха, чието богатство се дължи основно на природните ресурси на Италия (най-вече метални и минерални руди), които обменя чрез търговски мрежи на средни и далечни разстояния.

Гробницата с триклиния (италиански: Томба del Triclinio) е името, дадено на етруската камерна гробница от около 470 г. пр.н.е., която се намира в некропола Монтероци на Тарквиния, Италия. Камерните гробници са подземни камери, изсечени в скали, до които в много случаи се стига през специфичен подход (дромос). Гробниците са предназначени да съхраняват не само останките на починалите, но също така и различни погребални предмети или дарове, поставени заедно с починалия. Гробницата с триклиния се състои от една камера със стени, изрисувани със стенописи. Открита е през 1830 г., а името ѝ идва от „триклиниум“ – името, което се използва през Античността от гърци и римляни в Средиземноморието за стая за хранене с три дивана.

Задната стена на гробницата носи основната сцена с един от празнуващите, който се забавлява на вечерното парти (горе). Могат да се направят стилистични сравнения между нарисуваната сцена, която включва фигури, полулегнали на диваните за хранене (klinai), и глинената керамика от пети век пр.н.е., която етруските внасят от Гърция. Оригиналната фреска тук е само частично запазена; въпреки това вероятно там първоначално е имало три дивана, върху всеки от които почива двойка вечерящи, един мъж и една жена. Двама стюарди — един мъж и една жена — са на разположение на нуждите на консуматорите. Вечерящите са облечени в ярки разкошни дрехи, подобаващи за техния предполагаем елитен статус. Под дивана могат да бъдат видени голяма котка, както и голям петел и друга птица.

Сцени с танцьори заемат лявата и дясната стена. Вляво се виждат четирима танцьори — три жени и един мъж— и един мъж музикант, който свири на барбитос, древен струнен инструмент, подобен на лирата (вляво).

В изображението са използвани общоприети похвати в живописта по отношение на половете — кожата на жените е светла на цвят, докато мъжете са с по-тъмна оранжево-кафява кожа. Танцьорите и музикантите, заедно с пируващите, задават цялостния приветлив тон на етруското погребение. В съответствие с древните средиземноморски обичаи, погребенията често са придружени от игри, като известните погребални игри, организирани от Анхиз от Троя, описани в Книга 5 на епичната поема на Вергилий, Енеида. В Гробницата с триклиния вероятно имаме алюзия за игри, тъй като върху стените, обграждащи входа на гробницата, има сцени на младежи, слизащи от коне — според някои това са апобати (участници в конен боен спорт) или Диоскури (близнаци от митологията).

Таванът на гробницата е изрисуван с карирана шарка с редуващи се цветове, може би с цел да наподоби временно построените в близост до гробницата платнени палатки при действителния погребален банкет.

Истинските картини са извадени от гробницата през 1949 г. и са запазени в Националния музей в Тарквиния. Тъй като по време на съхранението състоянието им се влошава, акварелните рисунки, направени по време на откриването, стават изключително важни за изучаването на гробницата.

Жизнерадостната художествена тема от Гробницата с триклиния може да е изненадваща в погребален контекст, но е важно да се отбележи, че етруските погребални ритуали не са мрачни, а празнични. Те целят да се сподели последното ястие с починалия преди преминаването му към задгробния живот. Ритуалът изпълнява няколко цели в социално отношение. На първо място с погребалния банкет се отбелязва прехода на починалия от света на живите към този на мъртвите. Банкетът, който придружава погребението, отбелязва този преход и включва ритуално духа на починалия като част от храненето, заедно с подходящите съдове и прибори за ядене и пиене, които след това ще бъдат депозирани в гробницата. Друга цел на погребалната трапеза, игрите и другите дейности е да се засили социално-икономическата позиция на починалия и неговото/нейното семейство. Това е начин да се напомни на общността на живите за значението и положението на тези хора и целенасочено да се затвърди позицията им в тогавашното общество. Това включва, когато е уместно, визуални напомняния за социално-политически статус, сред които символи на богатство и граждански постижения, най-вече държавни длъжности, заемани от починалия.

Есе от д-р Джефри А. Бекер

L. Bonfante, ed.,  Etruscan Life and Afterlife: a Handbook of Etruscan Studies (Detroit: Wayne State University Press,  1986).

O. J. Brendel, Etruscan Art, 2nd ed. (New Haven: Yale University Press, 1995).

P. Duell, “The tomba del Triclinio at Tarquinia.” Memoirs of the American Academy in Rome, volume 6, 1927, pp. 5-68.

S. Haynes, Etruscan Civilization: A Cultural History (Los Angeles, California: Getty Publications,  2000).

R. R. Holloway, “Conventions of Etruscan Painting in the Tomb of Hunting and Fishing at Tarquinii, “ American Journal of Archaeology, volume 69, number 4, 1965, pp. 341-7.

A. Naso, La pittura etrusca: guida breve (Rome: “L’Erma” di Bretschneider, 2005).

M. Pallottino, Etruscan Painting (Geneva: Skira, 1952).

S. Steingräber, Etruscan painting: catalogue raisonné of Etruscan wall paintings (New York: Johnson,  1985).

S. Steingräber, S.,  Abundance of Life: Etruscan Wall Painting (Los Angeles (California: Getty Publications, 2006).

J. M. Turfa,  ed. The Etruscan World (London: Routledge, 2013).

A. Zaccaria Ruggiu,  More regio vivere: il banchetto aristocratico e la casa romana di età arcaica (Rome: Edizioni Quasar,  2003)