Етруските, въведение

Преди малкото селце Рим да стане „Рим“ с главно Р (да перифразираме Д. Х. Лорънс), една брилянтна цивилизация контролира почти целия полуостров, който днес наричаме Италия. Това е етруската цивилизация, изчезнала култура, чиито постижения поставят началото не само на развитието на древното римско изкуство и култура, но и на Италианския Ренесанс.

Въпреки че е възможно за първи път да чуваш за тях, етруските са първата „суперсила“ в Западното Средиземноморие, която заедно с гърците създава най-ранните истински градове в Европа. Всъщност те са толкова успешни, че най-важните градове в съвременна Тоскана (ще кажа само няколко като Флоренция, Пиза и Сиена) са създадени от етруските и оттогава са постоянно обитавани селища.

Въпреки това към етруските често се прикачват етикетите „мистериозени“ или „енигматичени“, тъй като нито една от техните собствени истории, нито пък литературни произведения са оцелели. Това е особено иронично, тъй като именно етруските учат римляните на азбуката и разпространяват грамотността из целия италиански полуостров.

Етруското влияние върху древната римска култура е изключително силно. Именно от етруските римляните наследяват много от собствените си културни и художествени традиции – от спектакъла на гладиаторските битки до хидравличното инженерство, дизайна на храмовете и религиозни ритуали, наред с много други неща. Всъщност стотици години след като етруските са завладени от римляните и погълнати от тяхната империя, римляните поддържат етруските жреци в Рим (с които са смятали, че е необходимо да се консултират, когато са атакувани от нахлуващи „варвари“).

Дори много често срещаната дума в английския език „person“ (човек) произлиза от етруската митологична фигура „Ферсу“ – страшната, маскирана фигура, която виждаш в тази рисунка от ранна етруска гробница, която въвлича жертвите си в ужасна „игра“ на проливане на кръв, за да умилостиви душата на починалия (първоначалните гладиаторски игри според римляните!).

Рано-рано етруските развиват изпълнена с живот художествена и архитектурна култура, която често е в диалог с други средиземноморски цивилизации. Търговията с много природни минерални ресурси, които добиват в Тоскана, центъра на Древна Етрурия, води до среща с гърци, финикийци и египтяни в Средиземно море. Етруските обменят с другите средиземноморски култури стоки, идеи и артистични похвати.

За разлика от гърците обаче, по-голямата част от познанията ни за етруското изкуство идват до голяма степен от техните погребения. (Тъй като повечето етруски градове все още са населени, под тях се крие етруско им изкуство и архитектура под слоеве от римската епоха, средновековието и Ренесанса). За щастие обаче, етруските полагали много грижи да подготвят своите мъртви с всичко необходимо за отвъдния живот – от пълни с живот надгробни изображения, през скулптури до керамика, която починалите да могат да използват в отвъдния свят.

От обширни им гробища можем да погледнем към „света на мъртвите“ и да започнем да разбираме някои неща за „света на живите“. По време на ранните фази на етруската цивилизация те възприемат отвъдния живот като продължение на земния живот такъв, какъвто го познават. Когато някой умре, тялото му било кремирано и му се осигурявал друг „дом“ за отвъдния живот. ​

Този тип урна във формата на колиба, изработена от нерафинирана глина, известна като импасто, се използва за съхраняване на кремираните останки на починалия. Неслучайно изобразява в умален вид една типична етруска къща в Етрурия от Желязната епоха (900-750 г. пр. н. е.) – овална с дървен покрив и отвор за дим за вътрешно огнище.

По-късно къщите за мъртвите стават много по-сложни. По време на Периода на ориентализация (750-575 г. пр. н. е.), когато етруските започват да търгуват с природните си ресурси с други средиземноморски култури и в резултат на това стават изумително богати, гробниците им стават все по-разкошни.

Добре известната гробница на Реголини-Галаси от град Черветери показва как това ново богатство превръща скромната колиба в екстравагантна къща за мъртвите. В масивната каменна гробница, построена за жена с висок ранг, има дълъг коридор със странични, овални стаи, водещи до основна камера.

Една рРазходка из етруските зали във Ватиканския музей, където днес се съхраняват погребалните предмети, предоставя изумителна гледна точка към огромното богатство от периода.

Близо до жената са намерени предмети от различни скъпоценни материали, предназначени за лични украшения в задгробния живот – златен пекторал, златни гривни, златна брошка (или фибула) с големи размери, както и други предмети като сребърни и бронзови съдове и множество други погребални дарове и мебели.

Разбира се, тази жена с важно положение било възможно да се нуждае и от четириколесната си карета с бронзов обков в отвъдния живот, както и от кадилница, бижута от кехлибар и слонова кост и, трогателно, от бронзовото си легло, около което били подредени тридесет и три фигурки в различни пози на траур.

Въпреки че по-късните периоди в историята на етруските не се отличават с такова богатство, етруските остават, въпреки всичко, изключително силни и влиятелни и поставят траен отпечатък върху град Рим и други части на Италия.

д-р Лоръл Тейлър