Древна Нубия и Царството Куш, въведение

Първите заселници в северен Судан датират от преди 300 000 години. Той е дом на най-старото Субсахарско царство, царството Куш (около 2500 – 1500 г. пр.н.е.). Тази култура създала някои от най-красивите грънчарски изделия в долината на Нил, включително чашите Керма.

Судан е бил примамлива територия поради богатството си от природни ресурси, сред които се открояват златото, абаносът и слоновата кост. Няколко от предметите в колекцията на Британския музей са изработени от тези материали. Древните египтяни гледали на юг в търсене на тези ресурси по време на периода на Старото царство (около 2686 – 2181 г. пр.н.е.), което често водело до конфликт, тъй като и египетските, и суданските владетели искали да контролират търговията.

Куш бил най-могъщата държава в долината на Нил около 1700 г. пр.н.е. Последвал конфликт между Египет и Куш, който достигнал до пика си при завладяването на Куш от Тутмос I (1504 – 1492 г. пр.н.е.). На запад и на юг останали да съществуват неолитните култури, тъй като и двете области били отвъд досега на египетските владетели.

Египет се оттеглил през единадесети век преди новата ера и суданските царе станали могъщи. Те нахлули в Египет и управлявали като фараони (около 747 – 656 г. пр.н.е.). В своя зенит тяхната империя обхващала долината на Нил от Хартум до Средиземно море. Сфинксът на цар Тахарка остава свидетелство за могъществото и властта на кушитите.

Кушитите били прогонени от Египет от асирийците, но тяхното царство процъфтявало в Судан още хиляди години. Паметниците и изкуството им показват сложни комбинации от фараонски, гръцко-римски и местни африкански традиции, които могат да бъдат видени в параклисния релеф на царица Шанакдакет и егидата (щита) на Изида в колекцията на музея.

Културите на Керма процъфтявали между около 2500 и 1500 години преди новата ера. Най-отличителните им продукти били керамичните изделия. Грънчарите умеели да изработват изключително красиви съдове ръчно, без да използват колело. Съдът, показан тук, принадлежи на така наречената фаза „Класическа Керма“, от около 1750 до около 1550 години преди новата ера. Класическото Керма грънчарство се характеризира от черна горна част и основа от наситено червено-кафяво, разделени от неравна лилаво-сива лента. Черните горни части и вътрешността обикновено са изключително фино изработени и имат отличителен блясък, подобен на метал.

Керма останала независима по време на началните нашествия на Египет в Судан. Тази ситуация се променила след 1500 година преди новата ера, когато египтяните победили кушитите и започнали да управляват областта чрез представител, „вице-владетел на Куш“, чието седалище било в Керма.

Ръчно изработените глинени изделия, създадени от майстори от са силно отличителни. Въпреки че някои форми са сравними с египетските видове изделия от същия период, други са доста различни. Тези показват силно африканско влияние.

Видът на тази чаша е характерен за повлияна от Африканската култура група, позната като „полирана гравирана керамика“. Чашата има кръгло дъно и е с форма на купа, но е достатъчно малка, за да се приема за чаша. Съдовете с такава форма вероятно са били създадени да се използват за храна или напитки. Африканското влияние личи най-ясно в украсата на чашата. Външната част е с гравирани ромбове, изпълнени с кръстосани щрихи, вероятно подобно на плетките при плетене на кошници. Сред останалите мотиви има шарки тип рибена кост и други геометрични форми, образувани от гладки и гравирани области.

Декорацията се е гравирала върху изделието преди глината да изсъхне. Съдът се е опичал, за да се получи черна или понякога червена повърхност, която се е полирала старателно. Накрая върху гравираните области се е нанасял бял пигмент, за да станат шарките отчетливо изявени. Остатъци от белия пигмент могат да бъдат видени на някои места върху тази чаша, но по-голямото количество от него е изгубено.

Тази красива ваза е открита в плячкосана част от гробището в Сесеби в южна Нубия. Тя е отличен пример за използването на фаянс в цвят, различен от синьото. Към тялото в кремав цвят е била добавена декорация в синьо и черно, която представлява два фриза от лотосови венчелистчета в основата и върху гърлото на вазата, като надолу висят лотосови цветни пъпки. Формата на самата ваза прилича на лотосова пъпка.

От около 1560 до 1070 г. преди новата ера египтяните властвали над всички нубийски земи чак до Четвъртия праг на Нил. Новозавладяната земя била разделена на две територия: Уауат на север и Куш на юг. Египетската империя силно експлоатирала ресурсите. Много местни жители били набирани като войници за египетските армии или използвани като работници в египетските обществени и религиозни обекти.

През периода на египетското владичество били построени нови градове и храмове, включително Сесеби, основан по време на управлението на Ехнатон (1352 – 1336 г. пр.н.е.). Много нубийци приели езика, религията и формите на естестическо изразяване на властниците си. Това се вижда и в тази ваза, която показва силно египетско влияние по формата и стила си. За древните египтяни лотосът бил символ на прераждане и нов живот.

Египтяните се оттеглят от Судан около 1070 пр.н.е. и до осми век там възниква втора могъща кушитска династия. Като се възползва от нестабилността и политическото разединение на Египет, кушитският владетел Каща разширил владенията си до Тебес в Египет до средата на осми век преди новата ера. Наследникът му Пианки (Пие) наложил пълното си владение над египетската долина на Нил до около 716 г. преди новата ера. Той и неговите трима наследници: Шабака, Тахарко и Тамветамани, били признати за законни суверени на Египет, и създали Двадесет и петата Династия. Тяхна столица бил важният религиозен център Напата, близо до Четвъртия праг на Нил.

Кушитското управление на Египет приключило, когато асирийски воини нахлули в региона между 674 и 663 г. преди новата ера, но Куш останал централна сила в Судан над хиляда години. След 300 г. пр.н.е. кушитските владетели били погребвани в Мерое в плодороден пасищен регион на север от Хартум. Мерое станал център на процъфтяваща икономика и създал търговски връзки със Средиземноморието. Изкуството и архитектурата проявявали египетско влияние, но археологическите находки ни показват, че е имало и развитие на местните традиции. Силен местен елемент бил изявен в религията, като нубийски божества като Апедемак (бог с глава на лъв) се появяват заедно с египетските Амон, Озирис и Изида. Кушитската династия приключила около 350 г. след новата ера.

Терминът егида се използва в египтологията за широка яка, оглавена с главата на божество – в този случай, богиня, вероятно Изида. Изображенията в храмовете показват, че тези предмети украсявали свещените лодки, в които божествата били пренасяни по време на фестивални шествия. Една егида била монтирана на носа, а втора – на кърмата на лодката. Главата на божеството показвала кой се вози в лодката и вероятно този пример идва от свещена лодка на Изида.

Очите и веждите на богинята първоначално били инкрустирани. Големите очи, допълнително подчертани от инкрустацията, са типични за късното кушитско изкуство. Правоъгълната дупка на челото някога съдържала уреусът, който я идентифицирал като богиня. Оцелялата част от короната ѝ се съдържа сокол – пера от крилата могат да бъдат видени под ушите ѝ. Короната със сокол първоначално била носена от богинята Мут, консорт на Амон от Тива, но станала характерна за всички богини. Останалата част на короната за тази егида била излята отделно и сега е загубена, но вероятно се е състояла от слънчев диск и рога на крава. Този обект носи картуш на кушитския владетел Арнекамани (управлявал около 235 – 218 г. пр.н.е.), който построил Лъвския Храм в Мусаварат ес-Суфра.

Ранните кушитски царе били погребвани върху легла, поставени върху каменни платформи в гробниците под пирамидите им. Тези постройки били базирани на пирамидите на египетските частни гробници от Новото царство (около 1550 – 1070 г. пр.н.е.), но стилът на погребението бил изцяло кушитски. Цар Тахарко (690 – 664 г. пр.н.е.) въвел повече египетски елементи към погребението, като мумификация, ковчези и саркофази от египетски произход, както и наличието на фигури ушебти като тази. Тези фигури били в стила на Средното и Новото царство, епохата, която кушитите приемали за зенит на египетската култура. Употребата на камъка и неравният вид на тези големи ушебти са характерни за примерите от ранните времена.

По време на периода на управление на кушитите над Египет, царете живеели предимно в Мемфис и кушитските принцеси получавали религиозната длъжност на „Божествена съпруга на Амон“. Владетелите от 25-а династия – Пие, Шабако, Тахарко и Тамветамани – донесли така необходимата стабилност на Египет, който бил разделен на малки области и управляван от местни династии. Изкуството, архитектурата и религиозните учения били възродени. Тахарко, бил особено активен строител, който построил множество храмове и в Египет, и в Нубия. Но по време на управлението на Тахарко асирийските нашествия накарали кушитите да напуснат Египет. Повторно бил установен контрол от наследника му Тамветамани (664 – 656 г. пр.н.е.), но той бързо бил отново изгубен.

Тази стела е една от двойка стели, открити в Хамадаб, на няколко километра на юг от Мерое в Судан, столицата на древното Царство на Куш (Мероитско царство). Те стояли от двете страни на главния вход към храм.

В горната част на стелата има останки от релефен панел, който изобразява кушитските владетели царица Аманиренас и Принц Акинидад. Отляво те са изобразени да гледат към бог, вероятно Амон, докато отдясно гледат към богиня, вероятно Мут. Под тях има фриз, който изобразява оковани затворници.

В горната част на стелата е издълбан надпис на мероитски език. Мероитският е бил местен език на Царството на Куш. Той е един от малкото древни езици, които още не са разчетени. Азбуката се състояла от 15 съгласни, четири гласни и четири сричкови знака, но значението на думите е неизвестно.

В този надпис можем да разпознаем имената на Аманиренас и Акинидад. Смята се, че Аманиренас била кушитски владетел по време на конфликтите между Куш и римляните в края на първи век преди новата ера. Този надпис вероятно свидетелства за кушитско нашествие към римски Египет през 24 г. пр.н.е.

По време на това нашествие били заграбени множество римски имперски статуи. Вероятно сред тях е била и бронзовата глава на Август, която е открита в Мерое и сега се намира в колекцията на Британския музей.

© Настоятелство на Британския музей

Исмаил Кушкуш, "В земите на Куш," Списание Smithsonian (септ. 2020 г.)

S. Quirke and A.J. Spencer, The British Museum book of ancient Egypt  (London, The British Museum Press, 1992)

S. Wenig, Africa in antiquity: the arts of ancient Nubia and the Sudan, Vol II, exh. cat. (Brooklyn, N.Y., Brooklyn Museum, 1978)

M.F. Laming Macadam, The temples of Kawa (Oxford, 1949 (vol. I) 1955 (vol. II))

Nigel Strudwick, Masterpieces of Ancient Egypt (London, British Museum Press, 2006)