Антикитерийското корабокрушение

През 1900 г. гмуркачи, работещи край североизточното крайбрежие на гръцкия остров Антикитера, правят едно от най-важните археологически открития на века. По морското дъно, на дълбочина от 42-52 метра (около 137-171 фута), са разпръснати останките от дървените дъски от корпуса на древен товарен кораб и впечатляващ набор от предмети, които така и не достигат до дестинацията си. Това откритие, което ускорява развитието на дисциплината подводна археология, е първото от поредица древни корабокрушения, идентифицирани в Източното Средиземноморие през 20. век. Историческото му значение е изключително голямо.

Повечето от оцелелите части на кораба и съдържанието му са извадени в две отделни кампании: първата от гръцки и чуждестранни водолази през 1900–1901 г., а втората с допълнително разполагане на вакуумна тръба и , пренесени на борда на изследователския кораб Калипсо на Жак-Ив Кусто през 1976 г. Изследването на находките от експерти допълва познанията ни за много аспекти на древния средиземноморски свят – от техниките за корабостроене и търговията по море с произведения на изкуството и други стоки до състоянието на научните познания в бурните последни десетилетия на Елинистическия период (323–31 г. пр.н.е.).

Въпреки тези геройски усилия, неясно колко голяма част от останките все още лежат на дъното на морето. През 2014 г. стартира трета проучвателна кампания с цел използване на съвременни технологии за картографиране на мястото и за спасяване на допълнителни артефакти от дълбините.

Видео от експедицията Завръщане в Антикитера 2019 г.

Този проект (Завръщане в Антикитера), заедно със съвременните научни изследвания върху известния Антикитерски механизъм (виж по-долу), обещава да подобри разбирането ни за този отрязък от древната средиземноморска история – момент, който щеше да бъде безвъзвратно изгубен, ако не беше една злощастна буря.

Представяйки си древното море, във водите му трябва да виждаме стотици, дори хиляди плавателни съдове с гребла и платна от различни видове и размери, вариращи от малки риболовни лодки до големи товарни кораби, които се разминават един друг по пътя към едно от безбройните пристанища на Средиземно море. В допълнение към бреговата ивица, която се простира на над 46 000 км (28 000 мили) и три континента, Средиземно море е осеяно с хиляди острови и островчета, някои от които на разстояние само от няколко километра едни от други. Някои морски пътувания са сравнително кратки – да прескочиш надолу по брега или пък да отидеш от един остров до друг в същата островна група. Други пътувания са по-продължителни и следователно по-рисковани. Докато начертавали своя курс, древните мореплаватели разчитали на общите си познания за морските течения, приливите и отливите, сезонните метеорологични модели и подводните опасности. Тогава, както и днес, корабите плавали по сходни маршрути до сходни дестинации. Общностите, живеещи по тези силно натоварени маршрути, виждали редовно преминаването на кораби, особено от пролетта до есента (когато морските условия са най-благоприятни).

Археолозите по целия свят откриват доказателства за търговия на дълги разстояния под формата на материали и предмети, чиито физически свойства или стилистични характеристики показват далечен произход. Вземи например две обеци, намерени в корабокрушението в Антикитера. Въпреки че са от две различни двойки, те показват сходни технически и декоративни характеристики, които подсказват общ културен произход. Най-интересни са малките медальони с фигурки на Ерос, гръцкия бог на любовта и сексуалното желание, изобразен как свири на струнен инструмент или как държи отворено сгъваемо огледало над главата си. Украсяването на бижутата с този бог (и козметични принадлежности като огледалото) съответства на гръцките културни представи и нагласи за ролята, която има украсата на тялото за женската красота. И все пак, тези обеци не биха могли да бъдат изработени без достъп до суровини: злато, перли, гранати и изумруди (или хризопраз). Тези материали не могат да бъдат открити само на едно единствено място в Източното Средиземноморие, а някои от тях са наистина оскъдни или изобщо не се срещат в земите, обитавани от гърците. Бижутерите, които са изработили тези предмети, е трябвало да си набавят материали от различни неместни източници. Факт е, че през Елинистическия период се наблюдава приток на (полу)скъпоценни камъни от Изтока. Следователно археолозите и изкуствоведите обръщат еднакво внимание както на самите предмети, така и на материалите, от които те са изработени, тъй като материалите също могат да разкрият (както при обеците) сведения за търговия през географски и дори културни граници и по този начин да оценим още повече значимостта или стойността на предметите.

В някои места, като например Месопотамия и Египет, е запазена по-подробна документация за търговията в административни архиви, бизнес писма или счетоводни сметки върху глинени плочки или папируси. Но в повечето случаи самият търговски процес не оставя директна следа в археологическите останки. Когато това се случи, обикновено е благодарение на бедствие, което фиксира мимолетен момент във времето и пространството. При морското плаване съществуват много опасности за екипажа на кораба, товара и крайния резултат за търговеца като закъснения (като при лошо време), пиратство и потънали кораби. Потъналият кораб край бреговете на Антикитера вероятно е попаднал в силна буря, поради която е заседнал. Моретата в този район са известни със своя темперамент.

Към днешна дата в Средиземно море са идентифицирани хиляди останки от корабокрушения на различни дълбочини. Въпреки големия им брой, тези останки са само малка част от корабите, които са плавали в моретата през хилядолетията. Въз основа на откритите находки корабокрушенията изглежда са били най-чести между 1. век пр.н.е. и 1. век от н. е. Това може да означава, че морската търговия достига своя връх през тези векове. Именно от този период, по-конкретно 60–50 г. пр. н. е., е корабокрушението в Антикитера.

Първи век пр.н.е. е период на бурни и драматични промени, в който Римската република издържа на поредица от граждански войни, като същевременно използва своята политическа, военна и търговска мощ, за да засенчи останалите си съперници в елинистическия Изток (особено на Митридат VI Евпатор и Египет при известната владетелка от династията на Птолемеите Клеопатра VII Филопатор) и в крайна сметка установява имперско управление над тях. Благодарение на постоянния поток от плячка към Рим в резултат на военните завоевания, римските аристократи развиват силен апетит за изкуство и луксозни стоки, произведени в Източното Средиземноморие, които да бъдат изложени или използвани в техните вили като белег на техния статус и културна изтънченост. Този апетит стимулира вноса на всякакъв вид артикули в Италия и развитието на пазар за репродукции или „историзиране“ на реинтерпретации на добре известни класически и ранноелинистични скулптурни произведения или видове.

Аристократите могат да купуват луксозни стоки на свободния пазар или да организират свои собствени доставки. Публикуваните писма на римския държавник Марк Тулий Цицерон разкриват, че този известен оратор поверява на своя приятел Тит Помпоний Атик да действа като негов посредник за придобиването на гръцки произведения на изкуството за една от вилите му. [1] Кореспонденцията на Цицерон с Атикус е приблизително по същото време като корабокрушението в Антикитера. Възможно е корабът, който се е разбил край Антикитера, да е бил частен директен превоз на стоки.

Повечето от идентифицираните корабокрушения от тази епоха пренасят хомогенен товар от или други керамични съдове за съхранение, които са ценни заради това, което съдържат: зърно, масло, вино, парфюми и мехлеми или подправки като ферментирал рибен сос. Тези типични товари свидетелстват за съществуването на широка търговия с основни и луксозни продукти като храна и предмети за лична употреба. Но някои изключения като корабокруширалия кораб край Антикитера ни показват и допълнителни интересни артефакти: произведения на изкуството и несравнимия механизъм от Антикитера – най-старият известен аналогов компютър в света.

Учените разпределят предметите от корабокрушението в Антикитера в четири основни категории:

Установено е, че произходът на много от предметите от товара е свързан с производствени центрове в елинистическия Изток (Сирия, Александрия и, може би, Пергам и Ефес). Въпреки че това може да предполага, че кобарът е направил няколко спирки, преди да се насочи към крайната си дестинация, стоките най-вероятно са натоварени наведнъж в голямо търговско пристанище като Пергам, Ефес или Делос (където се събират стоки от цял свят). Ако корабокрушението наистина датира след 69 г. пр.н.е., предположение, базирано на червените съдове за хранене (датирани чак от средата на 1. век), тогава Делос е по-малко вероятният кандидат. Въпреки че е освободен от данъци – статут, на който Делос се радва от 167 г. пр. н. е. – репутацията на острова намалява след повторното му разграбване от пирати по време на . Относителната липса на предмети от римския запад сред съдържанието на кораба е допълнително доказателство, че пътуването започва някъде от Източното Средиземноморие и е насочено към италианско пристанище, вероятно Путеоли близо до съвременния град Неапол. По време на корабокрушението Путеоли е главното търговско пристанище в римска Италия, благодарение на естественото си пристанище, което може да поеме голям брой кораби, включително големи товарни кораби. Близостта му до луксозните кампански вили на римската аристокрация само допринася за удобството и привлекателността му.

Със сигурност най-емблематичното произведение на изкуството, открито сред останките, е почти завършена, (днес) реставрирана бронзова статуя, известна като Младеж от Антикитера. Тази скулптура в по-голям от реален размер е една от приблизително четири дузини бронзови скулптури и парийски мраморни изображения на богове, герои, смъртни хора и коне, които са открити в различна степен на фрагментация и материална деградация.

Въпреки че повечето от тези скулптури са късноелинистически творения от епохата на корабокрушението, стилистичните и технически характеристики на Младежа предполагат, че това е оригинално произведение от късния Класически период (340–330 г. пр.н.е.). Докато тежката мускулатура в торса на Младежа и манипулирането на позата на тялото контрапосто предполагат връзка със стила на къснокласическия скулптор Поликлет, пропорционално по-малката глава и по-тънките крака на фигурата, по-дълбоко разположените очи и по-голямата пространствена динамика на позата съответстват на тенденциите, наблюдавани в по-късните творби от 4 век (като тези на Праксител, Скопас и Лизип). Както е типично за големите гръцки бронзови статуи, Младежът е направен от отделни кухи компоненти, които са запоени заедно и декорирани с допълнителни украшения (като инкрустирани очи от стъкло или цветни камъни). Като допълнително потвърждение на къснокласическа датировка, научно изследване на химическия състав на бронза установява, че той се състои от сплав 86/14 от мед и калай. Не са открити следи от олово, което е нетипично за гръцките бронзови статуи от преди Елинистическия период. Предложената датировка между 340–330 г. пр.н.е. би превърнала Младежа от Антикитера в най-стария известен артефакт от товара— антика на почти триста години в момента на натоварването ѝ на кораба!

Учените не са постигнали консенсус относно самоличността на този гол Младеж. Предметите, които някога е държал, вероятно са служили като иконографски атрибути. Двете най-популярни преложения за самоличността са Парис, с в ръка или , държащ отсечената глава на Медуза. Въпреки това, нито едно от тези предположения не е напълно убедително, тъй като липсват други отличителни елементи от съответните им иконографии: например на Парис и крилатите сандали на Персей и шлемът на невидимостта, предоставен му от .

Поради своята технологична и научна сложност и уникалност също толкова известен е и Механизмът от Антикитера. Изследването на този удивително сложен обект продължава и в момента от [Проекта за изследване на Механизма на Антикитера] (http://www.antikythera-mechanism.gr/) и води до нови прозрения, които трансформираха, или можем да кажем нюансираха, нашето разбиране за неговия произход и цел. Според настоящата реконструкция Механизмът се състои от дървен корпус, монтиран с надписани дисплеи от медна сплав от двете противоположни страни, чиито циферблати и индикатори се движат от сложна вътрешна мрежа от ръчно задвижвани метални зъбни колела и оси (с помощта на манивела или ръчка). Човекът, който го използва, може да въведе конкретна дата в календарната година и Механизмът изчислява и показва синхронна астрономическа информация като позициите на Слънцето и Луната (или обратното). Въпреки че учените доскоро смятаха, че е изработен в края на 2. век пр.н.е., по-ново изследване на гръцките надписи върху лицевите му плочи предполага, че Механизмът датира от не повече от няколко десетилетия преди корабокрушението. Каквато и да е датировката, Механизмът е красноречиво свидетелство за състоянието на гръцкото инженерство, математика и астрономия в края на Елинистическа епоха.

Подходяща кода за това кратко изследване на корабокрушението на Антикитера е бронзовата статуетка на млад мъж, която е намерена заедно с цилиндричен цокъл и кубична основа. Този класически гол мъж изглежда може да се завърти с помощта на манивела, монтирана в основата му! Тук откриваме съчетание на скулптурното изкуство на Младежа от Антикитера и основната ротационна механика на Механизма на Антикитера (въпреки че това произведение вероятно предшества Механизма!). Литературата от елинистическата и римската епоха разказва за триизмерни произведения на изкуството, които, за голямо учудване на публиката, изглежда се движат сами. Известни примери за такива автомати като странния механичен охлюв, който тиранинът Деметрий от Фалерум конструирал за религиозна процесия през 309/308 г. пр.н.е., или разнообразните съоръжения, описани в трактатите на инженера Херон от Александрия (Пневматика и Автоматопоетика) не са оцелели. [2] Въпреки че мащабът и техническата сложност на статуетката от Антикитера са много по-скромни, произведението все пак отразява елинистическия усет за особена форма на илюзионистична изкусност, която е възможна благодарение на напредъка в инженерството и механичните науки. Ясно е, че римският клиент(или клинти), за когото са били предназначени този и другите предмети, е бил/са били добре запознати с популярните тенденции на своето време.

[1] Писма до Атик 1.8.2 и 1.9.2

[2] За повече информация относно механичния охлюв виж Историите на Полибий 12.13.11

Polyxeni Bouyia, “Termini ante quos: Bronze statuary from Late Hellenistic shipwrecks,” Bronzes grecs et romains: Études récentes sur la statuaire antique, Techne 45 (2017), pp. 24–33.

Alexandra Christopoulou, Anastasia Gadolou, and Polyxeni Bouyia (eds.), Michael Anthony Fowler (trans.), The Antikythera Shipwreck: The Technology of the Ship, the Cargo, the Mechanism (Athens: Kapon Editions, 2012)

Hellenic Ministry of Culture and Sports, Return to Antikythera 

Alexander Jones, A Portable Cosmos: Revealing the Antikythera Mechanism, Scientific Wonder of the World (Oxford: Oxford University Press, 2017)

Nikolaos Kaltsas, Elena Vlachogianni, and Polyxeni Bouyia (eds.), The Antikythera Shipwreck: The Ship, the Treasures, the Mechanism (Athens: Kapon Editions, 2012)

Heather Lechtman and Arthur Steinberg, “Bronze Joining: A Study in Ancient Technology,” in Art and Technology, edited by Suzannah F. Doeringer, David Gordon Mitten, and Arthur Steinberg (Cambridge, Mass.: MIT Press, 1970), pp. 5–35.

Justin Leidwanger and Carl Knappett, Maritime Networks in the Ancient Mediterranean World (Cambridge: Cambridge University Press, 2018)

Carol C. Mattusch, Enduring Bronze: Ancient Art, Modern Views (Los Angeles: J. Paul Getty Museum, 2014).