Въведение в Древен Рим

Легендата разказва, че Рим е основан през 753 г. пр.н.е. от Ромул, който става и първият цар. През 509 г. пр.н.е. Рим става република, управлявана от Сената (богати земевладелци и старейшини) и римския народ. През 450-те години на Републиката Рим завладява останалата част от Италия, а след това се разширява в днешна Франция, Испания, Турция, Северна Африка и Гърция.

Рим силно се гърчее – повлиян е от гръцката култура или е „елинизиран“. Градът е изпълнен с гръцка архитектура, литература, статуи, стенописи, мозайки, керамика и стъкло. Но с гръцката култура идва и гръцкото злато. Генерали и сенатори се борят за това ново богатство. Републиката изпада в гражданска война, след която започва Римската империя.

През 31 г. пр.н.е. Октавиан, осиновеният син на Юлий Цезар, побеждава Клеопатра и Марк Антоний при Акциум. Това слага край на последната гражданска война на Републиката. Въпреки че мнозина се надяват, че Републиката може да бъде възстановена, скоро става ясно, че се формира нова политическа система: императорът става центърът на империята и нейния народ. Въпреки че на теория Август (който става известен като Октавиан) е само първият гражданин и управлява със съгласието на Сената, той всъщност е върховният управител на империята. Като император той може да предаде правомощията си на избрания от него наследник и е цар във всичко, освен по име.

Империята, както вече може да се нарече, се радва на несравним просперитет, тъй като мрежата от градове процъфтява, а стоки, хора и идеи се движат свободно по суша и море. Много от шедьоврите, свързани с римското изкуство, като мозайките и стенописите на Помпей, златни и сребърни съдове за хранене и стъкло, включително Вазата от Портланд, са създадени в този период. Империята поставя началото на икономическа и социална революция, която променя лицето на римския свят: службата на империята и императора, а не само произходът и социалният статус, се превръщат в ключ към развитието.

Поредица от императори като Тиберий и Клавдий разширяват територията на Рим. До времето на император Траян в края на първи век Римската империя има около петдесет милиона жители, обхваща цялото Средиземноморие, Великобритания, голяма част от Северна и Централна Европа и Близкия изток.

Започвайки с Август през 27 г. пр.н.е., императорите управляват петстотин години. Те разширяват територията на Рим и до около 200 г. огромната им империя се простира от Сирия до Испания и от Великобритания до Египет. Мрежи от пътища свързват богати и оживени градове, пълни с красиви обществени сгради. Споделената гръко-римска култура свързва хора, стоки и идеи.

Имперската система на Римската империя зависи до голяма степен от личността и положението на самия император. Управлението на слаби или непопулярни императори често завършва с кръвопролития в Рим и хаос в цялата империя. През трети век самото съществуване на империята е застрашено от комбинация от икономическа криза, слаби и кратко управляващи императори и узурпатори (и жестоките граждански войни между подкрепящите ги армии), и масивни прониквания на римска територия.

Относителната стабилност е възстановена през четвърти век чрез разделянето на империята от император Диоклециан. Империята е разделена на източна и западна половина, а след това на [администрирани единици] (https://smarthistory.org/portraits-of-the-four-tetrarchs/), които се управляват по-лесно. Въпреки че някои по-късни императори като Константин управляват цялата империя, разделението между Изтока и Запада става все по-забележимо с течение на времето. Финансови затруднения, упадък на градовете, ниско платени войски и следователно прекомерно разтегнати граници – всичко това в крайна сметка причинява разпадането на Западната Римска империя под наплива на вълни от варварски нашествия в началото на пети век. Последният западен император, Ромул Август, е свален през 476 г., въпреки че Източната римска империя, съсредоточена около Византион (Константинопол), продължава да съществува до 15. век.

© Настоятелство на Британския музей