"Двойка кентаври в борба с атакуващи ги котки" от дома на Адриан, Тиволи

(безгрижна музика) Древноримският император Адриан построява разкошна вила до Тиволи. В трапезарията имало подова мозайка – в момента гледаме част от нея, която изобразява два кентавъра и три големи котки. Направена е от мънички парчета естествен камък и вероятно е изисквала огромно търпение да се направи. - Особено ако вземем предвид, че това е малка част от доста голяма подова мозайка. Това са миниатюрни парчета камък, които са подредени така, че наистина да създадат усещане за картина, която е ясно изобразена, въпреки че това са парчета камък. Всъщност този вид мозайки могат да ни дадат представа как са изглеждали гръцките рисунки, тъй като много малко гръцка живопис е стигнала до нас. Знаем от писмени анали, че гърците са вярвали, че рисунките им са най-високо изкуство. Обикновено се сещаме за древногръцките скулптури или за древногръцката архитектура, или за рисунките върху вази. Но всичко това, според самите гърци, бледнее пред произведенията, които са създавали върху стените, но почти нищо от тях не е оцеляло. Така че мозайките са наистина ценни заради това, че ни показват какво са успявали да постигнат гърците. - Това, което ми харесва в тази мозайка, е драмата. Имаме кентавър - митично същество, което е наполовина човек, наполовина кон, и той е в битка срещу тези три диви котки. Повдигнал е ръцете си и всеки момент ще хвърли камък върху тигър, който е нападнал друг кентавър. Зад него има друга дива котка, която е посечена. - Вероятно лъв. - Забелязваме, че кентавърът - докато се цели в тигъра вляво - гледа нагоре към леопард, който се кани да го нападне. Тоест наистина имаме усещането, че наблюдаваме част от секунда. - Да. Всъщност ако се спрем на погледите, е доста интересно - очите ни първо се преместват от кентавъра към тигъра и забелязваме, че тигърът току-що e повалил друг кентавър. Тигърът поглежда обратно към кентавъра, но кентавърът не гледа към тигъра, погледът му е насочен към леопарда. Той знае, че всеки момент ще хвърли тази огромна скала, което ни показва силата на кентаврите, но в същото време осъзнава, че е в реална опасност от леопарда. Това е нещо като триангулация на погледите на фигурите. - Кентавърът, който виждаме в центъра, наистина изобразява физическа сила, но също така и усещане за тревога и страх. - Интересно е. Моето предположение е, че гърците, а после и римляните са се идентифицирали повече с кентавъра, отколкото с дивите котки. Обикновено, когато виждаме кентаври, те са в битка с гърците и гърците са тези, на които съчувстваме - защото те са по-цивилизованите, докато кентаврите, които са наполовина диви, са агресорите. Тук това е наобратно и съчувствивето ни е към кентаврите заради човешките им черти, въпреки че все пак са си наполовина животни. Гърците, и след това римляните, наистина възприемат себе си като отделени от хаоса в природата, а тук кентавърът изобразява бруталност, но тя е пренебрежима в сравнение с котките. - Мисля, че това е красиво представено от емоцията, която виждаме по лицето на този кентавър. Наистина го четем като сложна човешка емоция на тревога и страх, но също и сила, а все пак животните нямат емоционална дълбочина. Така че мисля, че си прав. Няма как да не се идентифицираме с фигурата на кентавъра, въпреки че е наполовина животно. - Ако обърнем внимание на тази кожа върху рамото му - тя всъщност е на леопард, така че най-вероятно те си имат добра причина да са раздранени. - Ти каза, че това може да ни даде представа как са изглеждали древногръцките рисунки, а в тази мозайка виждаме това, което откриваме и в древногръцките скулптури, които са оцелели - интересна човешка анатомия и натурализъм. - Всъщност, ако се вгледаме в изобразяването на кентавъра, който очевидно е невъзможно същество, той е толкова прекрасно направен, че почти вярваме, че е възможен анатомично. Например начинът, по който коремът преминава в гръдния кош на коня; и можем да си представим как гръбнаците на двете същества се съединяват и стават едно. Наистина има усещане за достоверност, дори и в това невъзможно създание. - Много реалистично е представен и скалният пейзаж, който тези същества обитават. Падналият кентавър вляво и падналият лъв вдясно са в ракурс, което помага да се създаде тази илюзия за пространството. - Виж и красивия ракурс в неподвижния изправен кентавър и начина, по който конят е представен, сякаш се движи назад. Наистина е красиво направено и фактът, че е направено с камъчета, е още по-впечталяващ. - Забележително постижение е. - Иска ми се да можех да го видя в по-широкия му контекст в трапезарията на Адриан в неговия дворец. (безгрижна музика)