Помпей, въведение

Макар днес Помпей да е много известен и посещаван всяка година от милиони туристи, през Античността той е бил просто един пазарен и търговски град, специализиран в подправка на рибна основа (наречена гарум). Други места в залива на Неапол са били много по-популярни като разкошни ваканционни места.

Помпей е унищожен при изригването на Везувий (вулкан близо до залива на Неапол) през 79 г. Това прави града един от най-добре запазените примери за римски град. Туристите днес се възхищават от усещането при разходката из един истински древен град.

След като вулканът отнема хиляди животи и прави региона необитаем за векове, слоевете вулканична пепел запазват Помпей по начин, несравним с други древни римски обекти. Запазени са не само великолепните храмове и вили на града, но и едностайни работилници, гробове на граждани от по-ниска класа и скромни ресторанти за храна за вкъщи, посещавани от обикновените хора. Органични материали като храна, дрехи и дърво са запазени по-добре в близкия Херкулан поради разликите във вулканичната материя, покриваща двата града. И така Помпей, този „град на смъртта“, всъщност ни разказва повече за ежедневния живот в Италия от първи век дори от самия Рим.

Помпей обаче не винаги е бил римски град. До средата на 6. век пр.н.е. в областта живеят както етруски, така и гърци, но в момента не е известно точно какъв е бил техният принос за основаването на Помпей като град, тъй като археологическите проучвания на най-ранните фази на града са оскъдни. Все пак дорийският храм в триъгълния форум на Помпей предполага по-силно гръцко, отколкото етруско присъствие.

През 5. и 4. век пр.н.е регионът е управляван от самнитите, местен народ от южната част на Централна Италия, който говори на оскански език. Тяхното селище заема мястото, което сега е югозападният ъгъл на Помпей, място, стратегически разположено в устието на река Сърно, близо до залива на Неапол. Към средата на 4. век културната мозайка в този регион достига точката си на пречупване, тъй като като гръцки, самнитски и римски жители влизат в конфликт.

През 3. век пр. н. е. Помпей е един от многото италиански градове, които са превзети от римляните. Тази промяна на властта поставя Помпей по пътя към просперитета – много големи, нови обществени сгради са построени в края на 3. век и през 2. век. Това е времето, в което Форумът придобива своя облик, а големите къщи на аристократи заменят по-обикновените.

Периодът 91-88 г. пр.н.е. е драматичен за Помпей, тъй като той участва в бунт срещу Рим (Съюзническите войни). След като губи битката между съюзнически градове и столицата, римският генерал Сула основа отново града като истинска римска колония и заселва ветерани от армията си в Помпей. Тогавашните жители на Помпей вероятно са били възмутени от това, но след построяването на нови обществени сгради, включително Амфитеатъра, за да се задоволят нуждите и желанията на новите жители, това негодуванието вероятно е намаляло. По-късно периодът на ранната Римска империя (ок. 27 г. пр. н. е. – 69 г.) е период на просперитет за Помпей. По това време в града се появяват големи, луксозни домове, както и вносни стоки от Средиземноморието.

По-голямата част от сградите, които могат да се видят в Помпей днес, са от римския период, но са оцелели някои по-ранни елементи. Ядрото на града през 6 век пр.н.е. е разположено на плато с изглед към река Сарно в югозападния ъгъл на окончателната „версия“ на Помпей, и е организирано около светилища, посветени на Аполон и Минерва (или вероятно на Херкулес). Този ранен град има стени и груб решетъчен план на улиците.

С увеличаването на размера и населението на Помпей градските стени са разширени, с порти в краищата на главните пътища. Постепенно предимно земеделската земя зад стените е застроена с домове, работилници, пазари и други градски удобства. Улиците в направление изток-запад (известни днес със съвременните си имена via della Fortuna, via di Nola, via dell'Abbondanza) и север-юг (via Stabiana, via di Mercurio) формират основата за създаването на инсули (градски блокове), повечето от които обикновено са правоъгълни и съдържат комбинация от битови, търговски и промишлени сгради.

Древните римски градове рядко са зонирани или предварително планирани за специфични дейности. Има обаче две основни зони на Помпей, за които може да се каже, че са донякъде организирани около обща функция. Форумът в югозападния ъгъл на града е мястото за различни услуги и сгради и може да се счита за нещо като „център“ на Помпей.

Освен това има и един вид „развлекателен квартал“ в южната централна част на Помпей, където се намират два театъра — единият на открито, а другият по-малък и покрит. В тези театри човек може да гледа пиеси, да слуша музикални изпълнения и вероятно да бъде част от граждански или социални събирания. Тези забавления се различават драстично от тези в амфитеатъра в Помпей.

Построено повече от 150 години преди Колизеума в Рим, съоръжението в Помпей е първият известен римски амфитеатър, в който са се биели или са участвали в ловни спектакли гладиатори. Смята се, че между 10-15 хиляди души могат да бъдат настанени в амфитеатъра на Помпей. Във фреска от къща в Помпей можем да видим представени spectacula (зона за сядане) и arena (площ за представления и игри), както и velarium (сенника) на амфитеатъра.

Както в Рим, Помпей също има обществени заведения за къпане. Най-малко пет обществени бани (и десетки частни бани в домовете) осигуряват не просто място за къпане, но и възможности за социално взаимодействие и упражнения. Общественото къпане е обичай за римляните както за средната, така и за висшата класа. Мъжете особено прекарват следобедите си в баните, наслаждавайки се на отопляеми басейни, парни бани, студени вани, масажи, игри с топка и така нататък, в компанията на свои връстници и заобиколени от красива украса от мозайки, щукатури и скулптури.

Стабианските бани и Баните на форума са построени с обществени средства, което показва колко са важни тези места за жителите на Помпей. Оцелелите надписи обаче показват, че богат гражданин вероятно е допринесъл за финансирането на пристройка към (или обновяване на) баните, както е в случая с голям мраморен фонтан в caldarium (стая с гореща вода) в Баните на форума.

Един захранва както частните, така и обществените бани, въпреки че много жители на Помпей разчитат на дъждовната вода или многобройните кладенци в града, за да си набавят вода. Високото ниво на запазеност на Помпей ни дава възможност да разгледаме водоснабдяването на града – от акведукта, през разпределителния център във високата северна част на града, през водните кули и обществените фонтани до частни домове чрез теракотени и оловни тръби. Най-луксозните домове в Помпей имат фонтани, украсени с мозайки, морски миди, скулптури и дори фрески.

Религиозният, политически и търговски център на всеки римски град е неговият форум. Някакъв вид градски център е съществувал още в най-ранните фази на Помпей в югозападната част на града, но украсата и монументалната форма на форума се появяват едва през 2 век пр.н.е. По това време са построени Храмът на Юпитер (който е преобразуван по-късно в Капитолиум), Мацелум (пазар) и Базиликата (съд), а откритият площад на форума е павиран с камък. Статуи на прочути помпейци, благодетели на града, и на императорското семейство стоят под колонадите на форума и на откритите зони на площада, както и в две сгради, посветени на поклонението на обожествени императори – Имперската култова сграда и Светилището на Август (тези статуите са напълно изгубени, с изключение на техните основи).

Форумът предоставя широка възможност на гражданите на Помпей да се покланят на своите различни богове, както и на обожествени членове на императорското семейство. Храмовете на Аполон и Венера стоят точно извън самия форум и представляват съответно както ранен (6. век пр.н.е.), така и по-късен (след 80 г. пр.н.е.) исторически строителен период. По-малки храмове в Помпей почитат Юпитер, Асклепий и Минерва (в гръцкия храм в Триъгълния форум). Още по-скромни светилища стоят на важни кръстопътища и в атриите на частни домове. Тези lararia, посветени на донякъде мистериозни божества-пазители, наречени Лари, са украсени с картини и там са поднасят малки оброчни дарове.

Малък, но все пак впечатляващ храм на египетската богиня Изида стои точно на север от Големия театър. Култът към Изида навлиза в Италия още през 2 век пр.н.е. и очевидно е много популярен в Помпей, както личи от разкошната изрисувана щукатура по стените, стенописите от четвърти стил, мраморната статуя на самата Изида (сега в Археологическия музей на Неапол) и изобилието от открити оброчни дарове, някои от които внесени от Египет.

Поради обстоятелствата, при които е унищожен градът, Помпей често провокира зловещ интерес към хората, загубили живота си по време на изригването на Везувий през 79 г. Въпреки това в продължение на векове гражданите на Помпей тържествено почитат своите мъртви с понякога сложни гробници и скъпи погребални предмети. Дългогодишните традиции сред древните средиземноморски култури обикновено забраняват погребенията между стените на града и Помпей следва тази традиция. Пътищата, водещи от различните градски порти, са заобиколени от двете страни с гробници – някои за индивидуални погребения, други са предназначени за многократно използване (обикновено от по-нисшите класи или освободени роби). Най-престижните погребения могат да бъдат разпознати както по техните форми, така и по местоположението им точно пред градската порта, където могат да бъдат видени от възможно най-много минувачи.

Няма стандартна форма за римските гробници. В Помпей могат да се видят погребалните паметници, украсени със статуи на починалия, псевдоавтобиографични релефни скулптури, стенописи и дори функционални елементи като пейки. „Домашни гробници“, които се преизползват и са популярни през последния век от съществуването на Помпей, съдържат кремираните останки на различни членове на едно семейство или социална група. Тези евтини гробници имат кратки надписи за починалите и малки ниши, в които се съхраняват каменни, керамични или стъклени урни за пепел.

По време на катастрофата в Помпей са живеели около 15 000 души. Около 2000 загиват от пепелта и токсичните газове от изригването на Везувий през 79 г. Градът днес е музей на открито, посветен на преживяването от разходката през древен римски град. И докато къщите и стенописите от последната фаза на Помпей са това, което привлича най-много посетители, сложната социална и строителна история на града, както и градската инфраструктура, също заслужават внимание.