Тайната вечеря

Стивън: Намираме се в църквата „Санта Мария деле Грацие“ в Милано пред стенописа на Леонардо да Винчи – "Тайната вечеря". Бет: Намираме се в стаята, в която монасите са ядяли, в трапезарията им. По няколко пъти на ден монасите са идвали да се хранят мълчаливо и да гледат "Тайната вечеря" на Леонардо. Стивън: Разбира се, това е идеално място за тази конкретна тема. И не е необичайно. Бет: Да поговорим за историята. На Тайната вечеря Христос казва "Един от вас ще ме предаде" на дванадесетте апостоли. Стивън: И една от интерпретациите на случващото се на тази картина е, че това е тяхната реакция в точно този момент. Тоест това не е моментът, в който Христос изрича думите, а веднага след това и виждаме реакцията към думите му. Това са най-близките му последователи. И за тях това е ужасен шок. И тук виждаме невероятния набор от реакции от апостолите край масата. Бет: Това е един начин за разбиране на стенописа, но има и друг аспект на историята. Стивън: Който в известен смисъл е дори по-важен. Виждаме Христос да посяга към чаша вино и към хляб. Това е тайнството на причастието. Бет: Това е тайнството Евхаристия, познато още като Светото причастие, където Христос казва: „Вземете този хляб, защото това е моето тяло. Вземете това вино, то е моята кръв. И ме помнете." И виждаме как посяга към хляба и към виното. Стивън: Но интересното е, че ръката на Христос е широко разтворена, Така че изглежда, че той посяга към виното, но в същото време посяга и към бокал. И в същото време Юда се протяга към същия бокал. Бет: Юда е този, който ще предаде Христос. Били са му платени 30 сребърника от римляните. Можеш да видиш как е стиснал торбичката с парите в дясната си ръка и се отдръпва от Христос, лицето му е в сянка. Стивън: Но той се отдръпва, като същевременно се протяга за бокала. И това е един от начините, по които Христос разбира кой ще го предаде – човекът, който споделя с него и топи от същия бокал. Интересно е, тъй като в историята на изкуството историята на това изображение е всъщност свързана със спорещи учени относно кой точно момент е това. Бет: Мисля, че виждаме всички тези моменти тук. Апостолите биха могли да реагират както на Христовите думи: "Един от вас ще ме предаде", така и на думите му: „Вземете хляба, защото това е моето тяло и вземете виното, защото то е моята кръв." И така Леонардо ни разказва няколко момента от тази история и в същото време ни дава усещане за божествената и вечна важност на тази история. Никога не бихме помислили, че това са просто 13 души, които вечерят заедно. Знаем, че това е Тайната вечеря. Знаем, че това е важен момент дори без някой от очевидните символи на божественост, които бихме имали в изображение от ранния Ренесанс, например ореол. Стивън: Самите фигури са огромни в това пространство и са прекалено много за тази маса, създават определена енергия, един вид хаос, който заобикаля съвършеността, тържествеността, геометрията на Христос. Бет: Да. Фигурата на Христос оформя равностранен триъгълник. Главата му е в центъра на окръжност. Прозорецът, който рамкира главата му, изглежда като ореол. Там е този спокоен център. И после – човешките същества с всичките им грешки, страхове и притеснения около този божествен център. Стивън: Това е Леонардо да Винчи, който мисли за математика, мисли за наука и мисли за интеграцията на всички тези неща. Бет: Ако погледнем ранни изображения на Тайната вечеря, ще видим много място на масата, много декорации в стаята. Това, което прави Леонардо, е да опрости всичко и да ни фокусира върху фигурите и техните жестове. Няма място зад масата, фигурите заемат толкова много пространство, това разделя нашия свят от света на Христос и апостолите. Няма начин да влезем в това пространство. Стивън: Няма начин и те да дойдат в нашето пространство. Има го наистина това разграничение. Бет: Във версии на Тайната вечеря, които Леонардо би видял във Флоренция, Юда седи на отсрещната страна на масата. И като поставя Юда с другите апостоли, Леонардо наистина използва масата като бариера между нашия свят и този на апостолите. Стивън: Нека да разгледаме тези лица за момент. Христос е толкова спокоен, гледа надолу, едната ръка е обърната нагоре, а другата – надолу. Вдясно от него е група от трима, там е Юда, който е с извърнато лице в сянка. Вратът му е завъртян – напомняне, че същата нощ той ще се обеси. Докато Юда се отдръпва, Свети Петър, защитник на Христос, се навежда напред. Той държи нож зад гърба си. Той се приближава и сякаш иска да каже "Кой е? Трябва да те защитя". Бет: Третата фигура в тази група с Юда и Петър е Свети Йоан, който изглежда много смирен и си затваря очите. Такава е традицията при изобразяване на Тайната вечеря. Любимите ми три фигури са фигурите най-вдясно. Леонардо изследвал похвати да изобразява как тялото разкрива душата, същността на човека. Леонардо създава тези четири групи от по трима, виждаме идеята за преплитането на фигурите заедно, припокривайки ги една с друга, създавайки цялата тази драма. Стивън: Създава напрежение и контраст между емоционалните реакции на всички тези фигури. Виж и това невероятно групиране: ето го Тома, сочещ нагоре. Бет: Сякаш иска да каже "Дали това е отредено от Бог?" Това ли е Божият план, някой от нас трябва да те предаде?" Стивън: Но разбира се, този пръст също предвещава неговото неверие в Христовото възкресение когато Тома слага пръст в раната на Христос. И в тази група са Филип и Яков Стари. Те са в опозиция – единият разперва ръцете си, докато другият ги събира. Бет: Ако трябва да сравняваме с ранни версии на Тайната вечеря, ще видим,че при тях фигурите остават много разделени една от друга. Докато тук имаме идеята за единна композиция, толкова характерна за Високия Ренесанс. Но това, което се усеща тук преди всичко друго, е божествеността на Христос, тук, в центъра. Неговото спокойствие. Начинът, по който всички тези линии на перспективата водят към него. Стивън: Интересно е, защото тази гледна точка, която художникът изобразява, е в леко противоречие с нашата перспектива, гледайки я тук отдолу, стоейки на пода. Тоест трябва да сме на едно ниво с Христос, за да можем да видим тази картина по правилния начин като перспектива. Това е интересно. В известен смисъл ни извисява, докато гледаме картината. Бет: Да, би трябвало да сме около 3 или 4 метра над пода, за да имаме перфектната перспектива. И така имаме това божествено присъствие в центъра, постигнато по всички тези различни начини. Трябва да имаме предвид, че това не е начинът, по който биха го видели хората през 1498 г. Стивън: Картината е в ужасно състояние, отчасти защото Леонардо експериментира с комбинация от маслена боя и темпера, на място, където традиционно би се ползвал стенопис. И картината започнала да се влошава скоро след своето завършване. Бет: За разлика от традиционната фреска, която се рисува върху мокра мазилка, Леонардо рисувал върху суха мазилка и боята всъщност никога не полепнала по стената. Така че е голям късмет, че "Тайната вечеря" била запазена. Стивън: В известен смисъл това е перфектен пример на Високия Ренесанс Намиране на начин за създаване на усещане за вечността, усещане за съвършеното, но сред хаоса на човешкото битие. Бет: Точно така. Обединяване на земното и божественото.