If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Защо да гледаме изкуството?

Защо да гледаме изкуството? Това беше въпросът, който зададохме на няколко наши колеги на конференция за музейни специалисти. Специални благодарности на Лора Ман, Анна Велес, анонимен професионалист и Дейвид Торгерсен, чиито гласове и прозрения са включени тук. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

(музика) Мисля, че е важно хората да гледат изкуство, защото живеем във визуален свят. И разбирането, и гледането, и мисленето за начина, по който картините "общуват", по всякакъв начин е важно за нашето светоусещане. Ако повишиш зрителната си проницателност, която получаваш от прекарване на време в гледане на неща, независимо дали разглеждаш вестникарските снимки, произведенията в музей, наблюдаваш обкръжението ти или птиците по-отблизо, този вид внимание към заобикалящата те среда те прави по-добър човек. Ти съществуваш в едно по-осъзнато, по-внимателно и истинско пространство. Понякога хората си мислят, че единственият начин да гледаш изкуство, е да ходиш често в музеи и подобни места. Но може би понякога изкуството е навсякъде – по улиците, ако наблюдаваш архитектурата, мястото и всичко около него. Така че наистина не е необходимо да отидеш в музей, за да видиш изкуство. То може да е навсякъде – в парка, в сградите или да отидеш на кино. Мисля, че изкуството е във всекидневието ни. Всичко за мен е в забелязването. Важно е това да се опиташ да вникнеш зад първото впечатление. Хората гледат изкуството и казват: "Това ми харесва. Това не ми харесва." и минават нататък. Те имат предопределени представи. Но ако можеш да поспреш, да си поемеш дъх и да погледнеш малко по-задълбочено нещо, наистина можеш да забележиш някакви детайли, които са ти убягвали преди. И смятам, че това умение е приложимо в толкова много неща от живота, освен в изкуството. Да можеш да забавиш темпото и да бъдеш наясно всъщност къде стоиш, да можеш например да спреш да говориш и може би просто да слушаш. Има толкова много детайли около теб, които можеш да поемеш, ако наистина просто отделиш момент и ги пуснеш в себе си, и слушаш.