Магически пейзаж

(раздвижена музика на пиано) Тук сме в архива на музея за американско изкуство "Кристъл Бриджис" и гледаме картината от Кунийоши "Малкия Джо с крава". Той рисувал крави през цялата си кариера. Мисля, че броят е около 60, но тази определено е най-масивната и вероятно най-впечатляващата от тях. Има малко момче – малкият Джо – в центъра, галещ любящо кравата си. Много е сладко, но също го има и усещането за нещо застрашаващо малкия Джо. Има така силно подчертана централна фигура с кравата, но на заден план има абстрактно, причудливо и озадачаващо пространство - чудиш се дали определени елементи са растения, дали земята се отдалечава, или идва към теб. Начинът, по който Кунийоши играе с мащаба, помага да се внуши чувството за нереалност. Има ги тези гигантски шушулки до тънки, дребни треви. Една от любимите ми части е къщата. Не може да се определи колко далеч е тя от малкия Джо, колко време би му отнело да се прибере вкъщи, ако майка му го повика. Има и малка пътека, отиваща към нищото. Кунийоши имал забележителната способност да създава такива динамични пространствени връзки. Промените в мащаба, неопределеността на пространството, ме карат да чувствам все едно гледам към сън или видението на дете. Тази мечтателна визия е знакова за голяма част от работата на Кунийоши. Бил е повлиян от европейския модернизъм и е пътувал до Париж. Обичал е американското традиционно изкуство, а бил вдъхновен и от японски източници, особено картините с туш. Чрез комбинирането на различни елементи Кунийоши създава нещо, което е отличително негово. Долавя се усещането на детството, на одухотворени животни, на места – по-големи или по-малки, като в "Алиса в страната на чудесата". Художникът твърдял, че се идентифицира с кравите, защото бил роден в годината на кравата според японския календар. Затова ги е виждал като някак представляващи го. Той дошъл от Япония, когато бил едва на 16. Поискал е позволение от родителите си да емигрира, за да избегне военна служба. Тъй като е от японски произход и е живял по време на Втората Светоена война, е неизбежно да споменем какво се е случило след бомбардировката на Пърл Харбър през 1941 г. Тъй като живеел в Ню Йорк, не бил изпратен в някой от лагерите, където американците от японски произход били интернирани, но все пак бил поставен за кратко под домашен арест, разпитван от държавни служители и принуден да предаде фотоапаратите си, радиата и биноклите, за да се избегне всяко подозрение, че извършва наблюдение за японското правителство. Важно е да се помни, че всеки с японски произход, а и тези с италиански и немски, били смятани за потенциални врагове, а имигрантите от тези страни били държани на остров Елис, докато мога да бъдат разпитани. Имало разпространено подозрение и той говорел за това как, когато вървял по улицата, се чувствал така, сякаш хората го гледали като потенциален враг. Хората от японски произход не били вписвани като местно пребиваващи. Вече били категоризирани като врагове, и това било дълбоко обезпокоително за Кунийоши, който живял в САЩ до този момент. За три десетилетия и половина, той наредил живота си, изградил артистична кариера и се възприемал като американец. Всъщност веднага след бомбардировките над Пърл Харбър казал, че няколко кратки дни са променили статуса му в държавата, въпреки че той самият не се е променил въобще. Би могъл да спомене и факта, че въпреки че бил живял десетки години в САЩ, никога не е успял да стане американски гражданин. Имало дискриминиращи закони срещу имигранти от югоизточна Азия. Всъщност били първите расово обосновани имиграционни закони в САЩ. Чак в самия край на живота му законите започнали да се променят и в последните си дни той все още имал надежда и подал молба за разглеждане за американско гражданство. Има го противоречието между художник, който имал така отличителен и индивидуален стил, създавал творчество, което те кара да разшириш въображението си, който през живота си често бил изправен пред суровата реалност на дискриминация и националистически идеи, които биха могли да са доста ограничаващи. Типът мислене за расите, което било така разпространено през Втората световна война. (раздвижена музика на пиано)