Основно съдържание
Кубински пури, кубинска независимост
Виж повече тук.
Уилард Меткалф, Пристанището на Хавана, 1902 г., маслени бои върху платно, 46,5 x 66,4 см („Фондация за американско изкуство Тера“, колекция на Даниел Дж. Тера, 1992.49), видео на Seeing America. Говорители: д-р Катрин Бургиньон, куратор за „Фондация за американско изкуство Тера“, и д-р Стивън Зукър. Създадено от Бет Харис, Smarthistory, и Стивън Зукър.
Уилард Меткалф, Пристанището на Хавана, 1902 г., маслени бои върху платно, 46,5 x 66,4 см („Фондация за американско изкуство Тера“, колекция на Даниел Дж. Тера, 1992.49), видео на Seeing America. Говорители: д-р Катрин Бургиньон, куратор за „Фондация за американско изкуство Тера“, и д-р Стивън Зукър. Създадено от Бет Харис, Smarthistory, и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
(приятна музика на пиано) В института по изкуствата
на Чикаго сме. Гледаме картина, част
от колекцията на „Фондация за американско изкуство Тера“. Нарисувана е от Уилард Меткалф
през 1902 г. и се нарича „Пристанището на Хавана“.
Много е красива. Това е място, на което
искам да отида. И си попаднал точно на това,
което Меткалф се опитва да предаде. Гледаме нещо екзотично,
спокойно и красиво. Той иска да ангажира зрителите и да ни накара да
искаме да отидем там. Гледаме към пристанището на Хавана, заобиколено от тази
буйна растителност. Можеш да усетиш
топлината на слънцето и свежия бриз, който духа. Меткалф използва наученото
от импресионизма, опитвайки се да покаже храсталаците от
разнообразни растения, но също внимателно
изобразява за нас онова, което вижда когато е в Хавана –
палмовите дървета. Изглежда малко екзотичен, но разбира се,
прекрасен слънчев ден. Всичко е мирно и спокойно. И тези наситени цветове имат за цел
живо да напомнят за тропиците, но в много различен контекст. Това е картина, предназначена
да бъде гледана в Ню Йорк. Била е поръчана на Меткалф от
Станфорд Уайт – негов приятел архитект. Уайт е нает да проектира
интериора на магазина на Хаванската тютюнева
компания в Ню Йорк. Така Меткалф получава поръчка
да отиде в Куба за няколко седмици в началото на 1902 г.
и да нарисува тези картини. Интериорът на този магазин
никак не е за подценяване. Описван е като един от най-луксозните,
създавани някога, с красиви бели колони,
картини и палми. Замислен е да пресъздаде една
луксозна визия за тропиците. Станфорд Уайт определено
е знаел какво прави. Използвал предимно бял мрамор
за колоните и пода, но поставил истински палми
в саксии в магазина и възложил и на Меткалф да работи по тези, наистина
ярко оцветени картини. Идеята била, купувайки си
пура от магазина, да е все едно отиваш в Хавана,
само като влезеш в него. Важно е да не се забравя
и историческият контекст, в който е създадена картината. Било е през 1902 г. в Хавана. 1902 е годината, когато
островът се превърнал от част от САЩ
в независима Куба. Било е първият път от векове, когато островът
е бил независим. Вярно е, че историята тук е тежка,
а Меткалф въобще не отбелязва това. Но да не забравяме, че е 1902 г.,
защото само 4 години по-рано американската армия
поема контрола над Куба от испанското правителство и само няколко месеца след
посещението на Меткалф кубинците вече
управляват самостоятелно. Макар че – важно е да отбележим –
под американски надзор. САЩ не искали да прехвърлят
контрола изцяло. Докато гледаме тази прекрасна,
пищна картина с импресионистичните ѝ мазки, нежно предаващи
този тропически рай, е лесно да забравим, че в годините
преди създаването ѝ Куба е страдала ужасно
под испанска власт. Огромен процент от
селското население на острова било изпратено в – по същество –
концентрационни лагери и стотици хиляди хора загинали. Дори и под управлението на САЩ на острова имало болести и
икономически трудности. Не го виждаме
в картината на Меткалф. Разбира се, някой, който иска
да си купи пура в Ню Йорк, не би искал да му се припомня това. Тук Меткалф предлага гледка
към нещо наистина спокойно, от разстояние и отвисоко, вероятно нарочно е пропуснато навлизането в
по-грозната част на града. Това е наистина
интересен конфликт, защото имаме този
невероятно красив, визуално разточителен образ, но и заличаването
на сложната му история. Трудно е да се каже точно
колко от хората, които влизали в магазина на Хаванската
тютюнева компания в Ню Йорк, са знаели за тази история. Това, от което са се интересували,
било купуването на доста луксозни, ръчно свити пури от Куба,
но днес, като се вгледаме в конкретния момент
когато Меткалф е бил там, е нужно да вникнем
в цялостния контекст. Композицията на картината
е изградена толкова майсторски. Погледът ми тръгва от долу вдясно,
привлечен от яркото червено. Плъзга се бавно навътре,
покрай стволовете на палмите и после надолу,
към сградите под тях. Червените покриви на тези
необикновени сгради, някои даже са по-големи,
се набиват на очи заради екзотичния цъфтящ в червено
храст на преден план. Има палми и папрати. Действително това е внимателно
изградена композиция с преден, среден и заден план. Извивката на пристанището повтаря
тази на меките заоблени хълмове. Дори палмите изглежда
се движат с вятъра. Всичко е създадено така,
че да хваща окото, и ни помага да се движим
из картината. Меткалф е умел в създаването
на композиция, която изглежда
почти непринудено, но всъщност е внимателно
построена. Харесва ми как успява да загатне
за тропическия бриз. Виждаме ефекта му не само
върху високите палми, но и, ако погледнем
например цветовете на по-малкте палми
на преден план, можем да видим тъмните краища
на листата, които сякаш са били издухани, за да можем да видим
по-светлите им долни страни. Това малко облаче дим,
излизащо от комина, сякаш е избутано от бриза. Също и платноходката
в далечината – всичко е създадено да те накара
да помислиш, че действително си тук. Можеш да усетиш и
топлината на слънцето, и нежния бриз на този
екзотичен град. (приятна музика на пиано)