Обществено изкуство, политика и прогонването на "Гражданската добродетел"

(джаз пиано музика) (Стивън) Ние сме в гробището Грийнууд в Бруклин и наблюдаваме огромната мраморна скулптура, наречена "Гражданска добродетел". Имаме гол млад мъж, който държи меч върху рамото си и тази сложна скулптурна група отдолу, но това е само фрагмент от това, което тази скулптура е включвала първоначално. Това е било огромна творба, която е била поръчана от кмета на град Ню Йорк през 1909 г. Тя репрезентира гражданската добродетел. Женските фигури отдолу символизират пороците. Така гражданската добродетел триумфира над гражданския порок. (Стивън) Не става въпрос за истински хора. Това са олицетворения. Това са идеи, които са били изразени чрез човешка форма. (Мишел) Това е било подход, който е бил често срещан през историята на изкуството още от времето на Ренесанса. (Стивън) Това изглежда е било част от стила на изящното изкуство, който се връща до Барока, до Ренесанса, до Древна Гърция и Рим и се опитва да внесе това в съвременния свят. (Мишел) Макмонис, скулптурът, който е учил във Франция, използва това алегорично олицетворение на абстрактни идеи, което е било доста общоприето. Проблемът бил, че когато завършил, подходът вече не бил така широко приет. (Стивън) До момента, когато това било изложено пред публиката, се появило модерното изкуство, вече съществувал Кубизмът. Хората гледали на изкуството по много различен начин. (Мишел) С изключение на това, че реакцията към този монумент нямала връзка с модерното изкуство. Реакцията към този паметник била свързана с приемането на 19-та поправка през 1919 г., с която жените получават правото да гласуват. (Стивън) Точно това бил един от значителните проблеми, които тази скулптура среща. (Мишел) Жените, които били политически активни, се оплакват от това, че мъжката фигура е стъпила върху вратовете на жените. (Стивън) Но когато погледнем отблизо, виждаме, че това не е вярно. Това е било един вид политическа хипербола. (Мишел) През 1922 г. тези, които работили активно в името на избирателното право на жените, спорели, че идеалът трябва да е мъж, който да е представен наравно с жените, а не да стъпва върху тях. Комисарят на парковете в Ню Йорк – Робърт Моузес, смятал, че творбата не само е старомодна, но е и грозна. Когато трябвало да бъде реконструиран паркът на кметството през 1938 г. по време на депресията, Моузес използвал това като възможност да премести скулптурата. Накрая тя се озовава в Куинс до сградата на общината, което било центъра на общинската власт в Куинс. (Стивън) Сега се намираме в Бруклин и я наблюдаваме, без дори да възприемаме фонтана като едно цяло. Ние гледаме само скулптурната група, която е щяла да бъде на върха. (Мишел) Творбата останала почти незабелязана в Куинс до началото на 80-те години. Тогава висш служител на кметството в Куинс решава, че намира творбата за обидна поради същите причини като нейните предшественици през 1922 г. Това поставя началото на серия от публични усилия за да бъде преместена отново творбата. През това време статуята е оставена да се руши. (Стивън) Това е мрамор, който бил изложен на цялото индустриално замърсяване на 20-ти век, което е натуралният враг на мрамора, като резултатите можем да ги видим по белезите по скулптурата пред нас. (Мишел) В Куинс статуята била поставена точно до основната магистрала. Имало токсичен дъжд и замърсяване от автомобилите. Към 80-те творбата започнала да става черна. (Стивън) Всички фини детайли били изгубени. Скулптурата сякаш се е разтопила, както много мраморни скулптури. (Мишел) Този монумент е бил притежание на Ню Йорк, и монументът се разглежда като част от постоянната му колекция. По силата на устава градът е отговорен за грижата за монумента и това се превърнало в проблем. Ако избирателният район и гражданите не са загрижени и не настояват за опазването му, политиците, които е трябвало да похарчат солидна сума, били по-малко мотивирани да се погрижат за това. Така ситуацията прогресивно се влошавала. (Стивън) Скулптурата все още е част от колекцията на града, но скулптурната група е отдадена дългосрочно под наем на гробището Грийнууд, което се грижи за поддръжката. (Мишел) Гробището Грийнууд на практика става и приема ролята на управител на някои от скулптурите, излагани на открито в града. (Стивън) Първоначално художникът замисля тази тема – "Гражданската добродетел" като героична репрезентация на триумфа на доброто управление над корупцията. Така скулптурата е продукт на прогресивна ера. Част е от движението "Красив град". (Мишел) Тази прогресивна ера обхващала момент, в който е имало доста притеснение относно прочистването на общинските власти и движението "Красив град" от една страна било усилие да направят градовете по-красиви, което означавало да ги направят повече като Париж, Рим, Виена и Лондон с техните широки улици и подрязани дървета и използването на скулптури като акценти. Също така е целяло да репрезентира добре функциониращо управление. (Стивън) Политиката в Ню Йорк през първите десетилетия на 20-ти век са изцяло заплетени с политиката на имиграцията и на изкуството се гледало като метод за обучение, за облагородяване на гражданите на града. (Мишел) Да станеш американец означавало да съобразяваш донякъде с културата и гледната точка на държавите, откъдето са дошли тези хора. И тези хора много искали това да се случи. (Стивън) Така скулптурата днес е различна. Вече не е на върха на басейна. Няма пръскаща вода около него. Вече не е в Долен Манхатан. Вместо това сме на тихо място, с лек бриз по поляната, в гробището Грийнууд. (Мишел) Това е чудесен пример за това какво могат да донесат публичните и частните партньорства, за защита и опазване на околната среда на завладяващата творба на историческото изкуство. (джаз пиано музика)