Лъч надежда, "Стремеж" от Аарон Дъглас

(раздвижена класическа музика) "Mои приятели от Тексас, дошъл съм тук, за да отдам почит на нацията и на вас за вашия стотен рожден ден. Вие сте вече на 100 години!" И само какво парти за рожден ден – огромна изложба за 25 милиона долара в Далас, с всички тексасци на родна земя. Намираме се във фотографско студио в музея "Де Йонг", част от музеите за изящни изкуства в Сан Франциско и гледаме към картина на значим художник от началото на XX в., Аарон Дъглас, наречена "Стремеж". Първата значима поръчка на Аарон Дъглас била за емблематичната публикация "Новият негър – интерпретация" от Ален Лок. В тези илюстрации той следва примера на Ален Лок, за това че афроамериканските художници трябва да прегърнат африканското си наследство. Исторически, европейците са твърдели, че африканската история като цяло, но особено тази на Египет, са в основата на европейската култура. Дъглас и други художници, асоциирани с Харлемския ренесанс, настоявали афроамериканците да възприемат тази култура като тяхна история. И ние виждаме влиянието на древното египетско изкуство тук в профилите на фигурите – по начина, по който раменете им са обърнати напред, и дори влиянието на африканските маски. Но тази картина имала съвсем определена цел – била поръчана за Тексаската експозиция за стогодишнината през 1936 г., която ознаменувала независимостта на Тексас от Мексико. Била за "Залата на живота на негъра", която въпреки многото препятствия, била създадена за експозицията. "Стремеж" била част от стенопис от четири части, описващ историята на ранния Тексас, но много важно – през афроамериканската перспектива. Два от панелите са загубени, но другият останал панел показва африканци, отвеждани в робство на кораб, който ще пресече Атлантика през т.нар. среден път. "Стремеж" е другата част от тази история, тук на американската страна на Атлантика. Виждаме ръце във вериги, виждаме оковите на робството около китките на тези вдигнати ръце. И те са обградени от тези извиващи се вълни – това представлява средният път за кораби по Атлантическия океан, пренасящи човешкия си товар от поробени африканци. Историците често отбелязват, че ако някой на тези кораби се разболеел, често бил хвърлян през борда, защото търговците на роби не искали да застрашат останалия си човешки товар. И така виждаш тези протегнати ръце. които сякаш потъват под вълните, протягайки се нагоре за някакъв вид спасение. Придвижвайки се нагоре, виждаме три фигури на подиум, сочещи към град на хоризонта. Тристепенният плинт символизира старото, междинното и новото царство на Египет. Египет бил известен с иновациите си в архитектурата – най-известни от тях са пирамидите. И ние виждаме пирамидите тук – в разчупени форми между звездата с 5 лъча. И една женска фигура стои на ъгъла на подиума, държи книга в дясната си ръка, облегната назад и гледа нагоре към града. Нейното лице, тялото ѝ, се пресичат със звездата. Тази женска фигура, според мен, за Дъглас представлява Майката Египет. Тя е символът на африканско-египетската история и култура. Тя държи отворена книга – символ на знание. Забележи, че вълните на средния път се плискат по стъпалата ѝ, точно като река Нил, когато прелива всяка пролет и се разбива в храмовете по брега ѝ. Перуката ѝ е много характерен символ на египетската култура, както и лилавият ѝ цвят, който е кралски цвят. Така че това внася изражение на царственост – символ на гордост за съвременните афроамериканци. Позата на Майка Египет, държаща отворената книга, произхожда от ренесансов образец, от "Либийската Сибила" на Микеланджело в Сикстинската капела в Рим. Соуджърнър Трут, една от великите борци за свобода срещу робството, е била позната като "Либийската Сибила" . И двамата съвременни афроамериканци на плинта въплъщават новите идеали на Харлемския ренесанс. Фигурата, която държи скобата и компаса и е допряна до земния или небесен глобус, може да е Бенджамин Банекер – известен астроном и математик. А мъжът, държащ стъкленицата в центъра, може да е Джордж Вашингтон Карвър, който е бил химик. Но има и други асоциации за тези двама съвременни мъже, които олицетворяват новия, образован негър. Има три известни фигури, които действително биха се появили върху плинт или подиум по това време. Сред тях са Джеси Оуенс – американският олимпиец, Пол Робсън, актьор и певец, и Джо Луис, боксов шампион. Трима истински американски герои, които давали пример за останалата част от обществото за типа стремеж и постижения, въплътени в картината на Дъглас. Има я и тази идея да се извисиш, да си представиш бъдеще, в което няма повече расова дискриминация. Сигурно е било трудно да си го представиш в сегрегирания южен Тексас със законите "Джим Крау". Но все пак го има усещането за надежда – все пак фигурите гледат нагоре, към горния десен ъгъл на композицията. Наблюдателите винаги забелязват, че блестящата звезда сочи към града на хълма, в далечината. Звездата може да се тълкува като "щатът на единствената звезда" – Тексас, а тя е била навсякъде из местата за панаири в Далас като празничен символ на доминиращата бяла култура. От друга страна, афроамериканският зрител би я видял като Полярната звезда, която е отвела робите от робството в дълбокия юг към свободата на север. Но не само звездите се излъчват от Египет а също и кръговете, а Дъглас е смятал, че най-великият принос на афроамериканската кулура към света е джазът. Той обвързал светещите кръгове със звуковите вълни, разпространяващи афроамериканската култура по света. В противоположния ъгъл виждаме да се задава опасност, виждаме светкавица, облаци и тъмнина, от която фигурите се отвръщат. Блестящите и ярки звезди на Дъглас изглежда прогонват мрака. Пътят не е лесен, но е възможно да триумфираш и да преминеш отвъд злините на миналото и да черпиш и да се насърчаваш от великите постижения в миналото. Когато посетител пристъпвал в лобито на "Залата на негърския живот" и отправял поглед към четирите изключителни стенописа на Аарон Дъглас, белите посетители – малцината, осмелили се да влязат в "Залата на живота на негъра" в сегрегираната сграда, в периферията на главните панаирни площи, често конфронтирали служителя на входа, твърдейки, че не е възможно афроамерикански художник да е създал тези стенописи. Тези запитвания били толкова многобройни, че дори трябвало да сложат табела, гласяща, че тези стенописи били нарисувани от г-н Аарон Дъглас от Ню Йорк, афроамерикански художник. Поразена съм от невероятния оптимизъм на хората, съградили "Залата на живота на негъра", пишейки история, за да бъдат способни да си представят бъдеще в Америка. (раздвижена класическа музика)