Стъклен стол на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 г.

Стивън: Намираме се в музея Купър-Хюит в Ню Йорк и гледаме един от любимите ми предмети на дизайна – столовете. Емили: Този стол дебютира на Световния панаир в Ню Йорк през 1939 г. Стивън: Това е централен момент от историята на Ню Йорк и от американската история. Световните изложения били изключително важни, но това през 1939 г. било удивителен израз на съвременната архитектура, на иновациите и оптимизма. Емили: Идеята за прогреса, за утрешния ден било витаещото настроение на изложбите на панаира. Ето затова този обект е в колекцията ни тук, в Купър-Хюит, понеже е удивителен пример за материалната култура на световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. Стивън: Този стол е удивителен. Изработен е почти изцяло от едно парче стъкло. Когато говорим за стъкло, сещаме се за прозорците, сещаме се за предмети, от които пием, но не мислим – особено през 1939 г., когато този стол бил проектиран – определено не приемаме стъклото за структурен материал за стол, на който да сядаме. Емили: Тук едно-единствено парче стъкло изгражда облегалката, седалката, облегалките за ръцете и краката. Само единична форма, без шевове. Това би допаднало на съвременния собственик чрез закръглеността си, гладкостта си, прозрачността. Стивън: Чакай, използваш думите ръкохватки, крака... Това са формите, които свързваме с един типичен стол. Напълно неподходящи са тук. Нямаме крака, нямаме облегалка. Това, което имаме, е материал, който преминава в изцяло нова категория. Мисля, че идеята за надминаване на тези традиции трябва да е била много могъща през 1939 г. Мисля, че е такава и днес. Същността му почти изчезва. Той е изискан и перфектен. Всички тези идеи, които са заложени в разбирането ни за новостите, за съвременното. Тук се отдалечаваме от органичното, отдалечаваме се от природните материали. Всъщност, в началото, въпреки че столът, който гледаме, има претапицирана седалка, мисля, че отначало тя е била фибростъкло и мисля, че може би е било първият път, в който доста от посетителите на световния панаир са срещнали този нов материал. Когато разглеждаме каталога Световното изложение от 1939 г. и, в частност, за изложбата, наречена Чудесата на стъклото, където бил стъкленият център, където се събрали трима големи производители на стъкло, за да покажат стоките си, в самото начало на брошурата се обсъжда историята на стъклото и този стол, в определени аспекти, става най-новото твърдение за това в какво се е превърнало стъклото. Емили: Стъклото определено било рекламирано като материала на бъдещето. Но посетителят на Световното изложение през 1939 г., при влизането си в този павилион на Стъкления център щял да види множество панели, които изобразяват историята на индустрията. Станове, на които се тъчали продукти от фибростъкло, като текстила, който покрива седалката на този стол. Екип от опитни духачи на стъкло, които работят. И огромна пещ за стопено стъкло. Стивън: Но никоя от тези техники или техниките, които били използвани, за да се направи този стол, за направата на големи стъклени плоскости – винаги е било труден процес. И ако се върнем обратно към прединдустриалната епоха, хората са използвали духане на стъкло, въртели са го, докато стане плоско, а после са изрязвали квадрати от голям кръгъл диск. Едва през 60-е години на 20-и век сме започнали да произвеждаме стъклени плоскости както днес, което е познато като флоатен метод, при който стъклото се излива върху течен калай. Емили: За да направим това, трябва да излеем стопено стъкло в желязна вана за оформяне, да го изравним с голям железен валяк, а после да го охладим, докато не получим плоскост твърдо стъкло с еднородна дебелина. Стивън: Но понеже е било загладено от валяк, то би имало множество дефекти по повърхността си. Емили: Точно така и затова после повърхността трябвало да бъде грундирана и полирана на ръка. Този удивителен блясък, който виждаме, е доказателство за майсторството на работниците, които полират и грундират. Стивън: Но това начинание би било изключително скъпо, затова този стол би бил доста скъп за производство. Когато говорим за съвременността в средата на 20-и век, често мислим за интернационалния стил в архитектурата – огромни небостъргачи от стъкло и стомана, които са пълни със стъклени плоскости. Но това е малко след времето на този стол. При този стол все още забелязваме следи от този по-стар процес на производство, при който грундирането се извършва на ръка. Емили: Но по същото време посетителите на панаира биха познавали небостъргачи, като Емпайър Стейт Билдинг, който бил един от първите небостъргачи, които показват реалната възможност на използването на стъклени плоскости. Стивън: Но това не е сграда, а нещо, в което си седиш и се наслаждаваш на хлада и чистотата на стъклото, които се вмъкват в ежедневието ни по много директен начин. Емили: Един от методите за реклама на Световното изложение през 1939 г. в Ню Йорк на това, че индустриален материал като стъклените плоскости, би имал приложения в дома, било чрез изграждането на Града на утрешния ден. Стивън: Това били частни жилища, те били пример на новите предградия, чието строителство тъкмо започвало в САЩ, но възходът им щял да настъпи след края на Втората световна война. Емили: Множество други модели на жилища представяли други индустриални материали, технологии за отопление и изолация. Но къщата от стъкло определено имала елемент на елегантност, който липсвал при другите жилища. И в интернационален стил. Стивън: Това е стил на съвременна архитектура, който бил внесен от Европа в годините преди Втората световна война. Виждаме въплъщението му в този стол, виждаме го в отказа да се скрие индустриалната му природа, в елегантността му и в тази идея, че можем напълно да преоткрием традициите, върху които са се основавали и архитектурата, и мебелирането. Емили: Къщата от стъкло включвала две спални, дневна и голяма област за почивка, които я правели открито и спокойно място за живеене, а този стол се намирал в спалнята. Стивън: Но го виждаме и около масата за вечеря в павилиона на стъкления център. Разглеждайки този стол в музея, в отлично състояние, се чудя дали би издържал реална употреба. Столът функционира като идеал, който може би е нямало да бъде толкова идеален и в света на практичността. Емили: Едно от нещата, които ме интересуват най-много в този стол, е че е пълен с противоречия. Едновременно изглежда безтегловен, поради прозрачността си, но и е много тежък и се чудя дали причините да не навлезе в производство не са били практични. Има я елегантността на съвременния дизайн, която е силно свързана с материалите. А материали като стъклото дават вид все едно са много лесни за почистване, сякаш на практично ниво не би искал много поддръжка. Нямал е цепнатините и пукнатините на тогавашните дървени мебели на 19-и век. Стивън: Да те питам... Би ли седяла в този стол? Емили: Би ме било страх да седна в този стол.