Вагнер, Пощенска спестовна банка

В своя манифест Модерна архитектура от 1896 г. Вагнер изразил идеала си за практична и ефикасна архитектура. Той твърдял, че целта на красотата е да се придаде естетически вид на функцията. Следователно външните орнаменти не само са непрактични и неефикасни, но и не са модерни. В изложението на теорията си Вагнер приложил модата като метафора за проектирането на сгради. Ежедневните облекла на модерни бизнесмени или спортисти послужили като модел за архитектурата, тъй като били стилни и елегантни, удобни, добре изработени и практични за множество цели. "Човек в модерен пътнически костюм," отбелязал той, "пасва много добре на чакалнята на гара с влакове със спални купета, както и с всички превозни средства." Подобно спортно облекло лесно можело да пасне на индустриализираното и бързо развиващо се общество в Австрия от края на 19-и и началото на 20-и век и, според Вагнер, попадало в отделни категории от "костюмите" на миналите поколения. "Това е просто естетически абсурд," вярвал той. Естетически абсурд било човек да прекара "живота си в интериор, създаден в стила на миналите векове."

Реализирана в две фази – първата през 1904-1906 г., а втората през 1910-1912 г., Пощенската спестовна банка била първият голям строителен проект на Ото Вагнер и му позволила за пръв път да реализира своите "функционални" принципи за архитектурата.

Полираният мрамор, букът със слонова кост, детайлите от никел и алуминий и широките панели от извито и скосено стъкло навсякъде не са това, което веднага бихме асоциирали с "функционалния стил". Но сградата на Австрийската пощенска спестовна банка на Ото Вагнер всъщност е "функционална" със своите деликатно изработени каменни елементи, бетон, стъкло, дърво и метал.

Подходът на Вагнер към дизайна бил тясно свързан със Сецесиона – прогресивна група от австрийски творци, архитекти и дизайнери, които търсели творческо обновление чрез комбинация на качествени строителни процеси и нови материали и технологии и експресивни модернистки форми. Сецесионерите архитекти, включително Йозеф Хофман и Йозеф Мария Олбрих, били привлечени към идеята за Gesamtkunstwerk — или "тоталната творба на изкуството – в която всички естетични елементи са подчинени на цялостния ефект. В практиката тази концепция насърчавала творческото майсторство в широк спектър дисциплини и улеснявала сътрудничеството при създаването на творбите, вместо индивидуалното авторство. През 1903 г. група сецесионери създали творчески кооператив, наречен Wiener Werkstätte (Работилницата във Виена), който да улесни тази цел. Виенската работилница събрала модни дизайнери, дизайнери на мебели и книги, архитекти, скулптури, художници, грънчари и бижутери и издигнала статуса на занаятчийството, а в същото време улеснила обединението на творческите начинания в отделни завършени продукти.

Пощенската спестовна банка може да се приеме като пример за Gesamtkunstwerk и перфектно олицетворява цялостния подход на Вагнер към строителното проектиране. Издига се на седем етажа и заема цяла градска пресечка. Спестовната банка е една от множеството обществени сгради с монументален размер, построени във Виена през периода 1880-1910 г., в който историческият град бил превърнат в съвременен метрополис.

По план банката е почти трапецовидна. Правоъгълният централен блок е зает от главната банкова зала. Симетрично от двете му страни има триъгълни крила, във всяко от които се намира двор. Десетки банкови офиси ограждат периметъра на сградата. Линейността и систематичността на плана се отразяват от фасадата на сградата. Тя е строга, но изкусна интерпретация на "сградата като машина". Тук тънки профилни секции от бял мрамор от Щерцинг са подсилени от алуминиеви болтове, поставени прецизно, така че да създадат механизирана естетика в повърхността на сградата. Не само че не се прикрива функционалната необходимост на болтовете, а тя дори е подчертана като главен орнамент на фасадата.

Но това, което най-силно показва функционалния подход на Вагнер към тоталния сграден дизайн, е интериорът на банката и, в частност, централната банкова зала с таванно осветление (снимка в горната част на страницата). Очертана от занитена стоманена суперструктура, централната банкова зала е с формата на стъклено преддверие и всяка повърхност – стени, гишета, врати, прозорци или колони – носят следите на занаятчийското майсторство. При интериорните пространства Вагнер търсел начин да максимизира ефективността и да сведе до минимум необходимото ежедневно почистване и поправяне на мебелите. Били инсталирани широки коридори, асансьори, телефонни линии и пневматична тръбна система с цел да се улесни вътрешната комуникация. В самите офиси имало подвижни прегради, които можело да се настройват, което позволявало на банковите служители да преобразуват работните си простраства според желанията и нуждите си.

Материалите били избрани поради издръжливостта, икономичността и функционалността си. За пода били избрани стъклени блокове, порцеланови плочи и линолеум, поставени върху асфалтова повърхност, за да се създаде изолирана и дълготрайна повърхност, която да е лесна за почистване. В зоните с висок трафик стенни панели от мрамор помагат за издръжливостта и дълготрайността и предотвратяват нуждата от поправки. Алуминиевите отоплителни тела са не само елегантни и хигиенични, но и заемат минимално подово пространство.

Мебелировката на банката и интериорните детайли също били изработени под ръководството на Вагнер. Той разработил цял каталог от стандартно проектирани мебели, които позволявали максимално икономична и функционална гъвкавост, в зависимост от съответното местоположение и употреба на всяка мебел. С изключение на офиса на главния изпълнителен директор, където били използвани месинг, велур и махагон, осветителните тела били изработени от алуминий, порцелан и никел, а за бюрата, шкафовете, гишетата и столовете бил използван майсторски проектиран буков материал.

Следователно от осветителните тела до функционалния строителен план Пощенската спестовна банка е проява и на идеала на Ото Вагнер за модерна "функционална" архитектура и изключителна творба на сецесионисткия дизайн. Със своите строги линии, проста конструкция и минимална употреба на материали, тя е проява на вярването на Вагнер, че "Архитектът винаги трябва да разработи конструкцията като творба на изкуството".

Есе от д-р Елизабет М. Мерил

Когато била построена в края на миналия век, сградата на Ото Вагнер изглеждала изключително модерна в сравнение с бароковата архитектура, която характеризирала по-голямата част от централна Виена по това време. Но днес тя съставя част от историческа градска среда, която накарала ЮНЕСКО да впише градския център в Списъка на световното наследство през 2001 г.:

Именно ограничението за височината на сградите на Виена днес е причина за тревога от страна на ЮНЕСКО и други. Един проект от частен разработчик да създаде хотел, конферентен център и ледена пързалка на ръба на градския исторически окръг накарало ЮНЕСКО да постави Виена в списъка на Застрашеното световно наследство през 2017 г. Проектът на хотела включвал реконструкция на съществуваща кула, построена през 1964 г., както и изграждане на допълнителна кула с апартаменти, която надвишава средната височина на околните сгради (въпреки че все пак се подчинява на правилата на града за градско планиране). ЮНЕСКО и ICOMOS силно осъдили проекта, както и новите политики на града по отношение на ограничението на височината, като черпели от езика на Сецесионерите от Виена, за да покажат, че кулата е несъвместима с градския пейзаж:

Архитектът и проектант, от друга страна, казал, че новите проекти подчертавали главните фази на градската архитектурна история:

Градското развитие е нарастваща заплаха за културното наследство по цял свят. На някои места обектите имат нужда от строга защита, за да се осигури предпазване на исторически важни сгради от застрояване на по-нови. Но в този случай ЮНЕСКО и други организации се борят за нещо по-неуловимо: запазването на историческия характер на определен квартал. Предприемачът и специалистите по градоустройство във Виена се интересуват от икономическия растеж и ценят историята на архитектурата от 20-и век като значима част от историята на града. Организации като ЮНЕСКО (както и местни групи) биха предпочели да запазят града такъв, какъвто е изглеждал през 19-и век и по-рано. Тези различни гледни точки разкриват как "запазването" и "наследството" не са стабилни концепции: те растат и се променят с времето и с промяната на самите общества. Да се балансират тези идеи и напрежението между историята и модерността, а в същото време да се позволи растеж, е трудна задача, с която се сблъскват градски архитекти и консервационисти по цял свят, не само във високорискови зони, но и в богати метрополиси като Виена.

Предистория от д-р Нарали Хохенси

KennethFrampton, Modern Architecture. A Critical History (London: Thames and Hudson, 1980).

Nicholas Powell, The Sacred Spring. The Arts in Vienna 1898 – 1918 (London: Studio Vista, 1974).

Otto Wagner, Modern Architecture, trans. Harry F. Mallgrave *Santa Monica: The Getty Center for the History of Art and the Humanities, 1988).

Mark Wigley, “White-out: Fashioning the Modern (Part 2),” Assemblage 22 (1993), pp. 6-49.

Christian Witt-Dörring, ed. Vienna Art and Design: Klimt, Schiele, Hoffmann, Loos (Victoria: National Gallery of Victoria, 2011).