Де стийл, I част: пълна чистота

Де стийл е един от най-разпознаваемите стилове в модерното изкуство. Той се състои само от хоризонтални и вертикални прави и цветовете червено, жълто, синьо, черно и бяло. Де Стийл бил прилаган не само към стативната живопис, но и към архитектурата и дизайна на множество предмети – от мебели до облекла. Напълно съответстващо. Въпреки близката свързаност с творчеството на Пийт Мондриан, самият творецът не приемал стила като свой личен, а като Де стийл – Стилът. Смятал го за обективен и универсален и приложим към всички хора и неща.

Ще разгледаме Де стийл в три части. В първата част ще се запознаем с елементите му, във втората ще проучим процесите на абстракция, които довели до създаването на Де стийл, а в третата част ще проучим приложението му в архитектурата и дизайна.

Мондриан отдал частична заслуга за разработването на елементите на Де стийл лежи на теософията – окултна философия, която била популяризирана от мислители като Мадам Блаватска и Рудолф Щайнер. Теософите търсели познание за по-висши, духовни истини от тези, които били достъпни за науката. Те често твърдели, че имат достъп до тези истини чрез директни духовни прозрения. Мондриан станал член на Холандското теософско общество през 1909 г. По това време нарисувал множество творби, с които изследвал мистичното познание.

Неговият триптих Еволюция (1910 – 1911 г.) показва „трите духа“, които Мадам Блаватска твърдяла, че живеят в човечеството: земния (вляво), астралния (вдясно) и божествения (в центъра). Подобни творби показват интереса на Мондриан да открие визуален език за изразяване на духовни аспекти. Те обаче били далеч от радикалните абстракции, до които той достигнал на по-късен етап. Всъщност алегориччните картини на духовни и окултни теми имат дълга традиция. Те се коренят в движението на символистите от 19. век и дори още по-назад в Ренесанса и барока.

Теософията със сигурност е оказала въздействие върху духовните цели на Де стийл, но нейното въздействие върху самият стил не е толкова доловимо. Година по-рано холандският математик и теософ М. Х. Д. Шьонмайкерс, с когото Мондриан се запознал през 1916 г., написал есе, в което твърдял, че „трите основни цвята са жълто, синьо и червено“. Също заявил, че „двете основни и пълни противоположности, които оформят планетата ни, са хоризонталната права на земната траектория около Слънцето и вертикалната траектория на лъчите, които се излъчват от центъра на Слънцето.“[1]

Но тези цитати са само два примера от наплив от удивително различни предположения на теософите във връзка с визуалния облик на духовното. Други творци, които били повлияни от теософията, разработили много по-различни стилове (например Василий Кандински и Хилма аф Клинт). Защо тогава творците на Де стийл са вярвали, че техният стил е бил най-автентичният израз на универсалната духовност?

Би било полезно да разглеждаме елементите на Де стийл като градивни части: структурни компоненти, които в различни комбинации може да се използват за създаване на всичко, което съществува във Вселената. Да вземем за пример ограничената палитра на Де стийл, която включва червено, жълто и синьо. Това са т.нар. основни цветове, тъй като ако разполагаме с напълно чисти техни версии, може да създадем всеки друг цвят. Червено и жълто в различни пропорции може да създадат всеки нюанс на оранжево. Синьо и жълто създават нюансите на зеленото. Синьо и оранжево създават кафяво и т.н. По подобен начин, като комбинираме черно и бяло, може да създадем всеки нюанс сиво помежду им.

Червено, жълто и синьо са основни цветове и в друг смисъл. Може да смесим червено и жълто, за да направим оранжево, или червено и синьо – за виолетово. Не може да смесим виолетово и оранжево или дори червено-виолетово и червено-оранжево, за да създадем чисто, основно червено. Поради тази причина творците на Де стийл не можели да изберат оранжево, лавандулово и синьо-зелено. Tези цветове не са просто нечисти (синьо-зеленото е смес от синьо и зелено), но и не пресъздават напълно цветовия спектър. Ако имаме само тези три цвята, никога не биме могли да създадем червено, жълто или синьо.

Цветните принтери разчитат на този принцип, въпреки че основните цветове, които служат най-добре в тази ситуация, са цианово (светло зеленикавосиньо), пурпурно (синьочервено) и жълто. Заедно с черното мастило и белия цвят на самата хартия, CMYK принтер с четири касетки (цветове) може да създаде всеки цвят от снимката на нас с приятели на плажа – от нежните синьо-зелени нюанси на водата до матовото червено-кафяво на скалите до бляскавото жълто на пясъка.

Причината, поради която творците в Де стийл използвали само хоризонтални и вертикални линии, е малко по-хитроумна. Би било полезно да не ги разглеждаме като линии, а като сили, насочени в определена посока или като вектори – динамични структурни фактори, а не стабилни структурни компоненти. Ако си припомните координатните оси от математиката, ще се сетите, че всеки вид права може да бъде изразен с формула. Тази формула описва движението на точка по решетката, която е определена от хоризонталната ос „х“ и вертикалната ос „у“.

Например диагонална права под 45-градусов ъгъл би била изобразена като х = у. За всяка променена единица в хоризонталната посока х се изменя същата по стойност единица във вертикалната посока у. Параболата, която описва движението на футболна топка, може да е x2 = -8y +100. Следователно всяка рационална права може да бъде изразена математически като движение, което се определя от две сили във взаимодействие. Те са хоризонтална и вертикална сила.

Малко по-ежедневно казано, нека разгледаме дъска за рисуване на скици. Тя има просто две лостчета за контрол. Едното е за хоризонталното движение на черна линия върху сив екран, а другото – за вертикалното движение. Но като работим с двете лостчета едновременно, може да начертаем диагонални или криви линии и така да създадем триъгълници или кръгове. Може да създадем бейзболна шапка, човешко лице или дори хаотични драсканици, които трудно биха били сведени до формула с х и у.

Хоризонталната и вертикалната линии в Де стийл са подобни на векторите, които се използват в подобни устройства. Точно както принтерът комбинира няколко основни цвята, за да направи всички останали, чрез хоризонтални и вертикални сили може да нарисуваме всичко във Вселената – кутия, дърво, та дори Тадж Махал.

Още една аналогия – елементите на Де стийл са творческият еквивалент на фундаменталните градивни частици във физиката – протони, неутрони и електрони. С букет от тях може да създадем всичко във Вселената – от водород (един протон и един електрон) до кислород (осем протона, осем електрона и осем неутрона), вода (два водородни атома и един атом кислород) и протеин, чехълче, а в крайна сметка – и човек.

По подобен начин, ако имаме тубички с чисто червено, жълто, синьо, черно и бяло и много опит с дъска за скици, може да направим абсолютно всичко. В този смисъл Де стийл е универсален. Той е „стилът“, а не просто личният стил на Пийт Мондриан или стилът на специфичен регион или времеви период. Въпреки че в нашето историческо време се възхваляват културните и индивидуалните разлики и се отхвърлят абсолютните или универсални прилики, Де стийл наистина има прилични основания да носи името си като стил, който съответства на всички неща, всички времена и всички хора по целия свят.

Допълнителни ресурси:

Yve-Alain Bois, et.al., Piet Mondrian, 1872-1944 (Exhibition catalog: National Gallery of Art and MoMA, 1994).

Piet Mondrian, Harry Holtzman, and Martin S. James, The New Art–the New Life: The Collected Writings of Piet Mondrian (Boston: G.K. Hall, 1986).

Michel Seuphor. Piet Mondrian: Life and Work (New York: Harry N. Abrams, 1969).