Пуризъм

Рационално и научно изкуство

Пуристите Амеде Озенфан и Шарл-Едуар Жанере (днес по-известен като архитект Льо Корбюзие) отхвърлили образа на модерния художник като интуитивен, експресивен гений. Според тях модерните художници и тяхното изкуство трябвало да бъдат рационални и научни, а Натюрморт на Жанере показва точно какво са имали предвид. В него е изобразена колекция от предмети, създадени от човека, опростени до основни геометрични форми: кръгове, цилиндри, правоъгълници и симетрични криви. Тези форми са прецизно разположени в ритмична композиция, която е организирана с помощта на предварително определена геометрична система, за да се постигне хармонично равновесие. Цветовете са тъмни и приглушени, за да бъдат подчертани формите на обектите без създаване на декоративни разсейвания.

Картината е абсолютно прецизна, с остри, ясни ръбове и ненатрапчива работа на четката. Тя е изчистена от всичко излишно и случайно, а частите ѝ създават идеално подредено цяло по хоризонталните и вертикалните оси. Сякаш виждаме всеки обект в идеалното му платоническо състояние в концептуално геометрично пространство, а не от човешка гледна точка, която може да се промени. Повтарящите се съвършени кръгове са ясен показател за тази идеалистична перспектива. Те пресъздават формите на бяла чиния, гърлата на две стъклени бутилки, ръба на чаша за пиене и две лули.

В натуралистичен натюрморт като този по-горе изброените предмети биха били изобразени като елипси, за да се покаже дълбочината на перспективата. Тук са били нарисувани така, че да е видима истинската им кръгла форма, без съобразяване как се възприемат в реалния живот. Светлината в картината също показва пренебрежението на художника към натурализма. Тя е използвана само за обозначаване на формата на обемите; някои обекти са осветени отляво, други – отдясно. Няма падащи сенки, може би с изключение на горната част на грифа на китарата вдясно, под който се отразява черна геометрична форма.

Пуристите представяли своите картини като следващ етап от еволюцията на модерното изкуство след кубизма. Пуризмът според тях заменял това, което те определяли като декоративни, неясни и условни форми на кубизма, с математически проектирани композиции от съвършени идеални форми. Въпреки това пуристичните картини са безспорни длъжници на кубизма, особено на геометрично организираните картини на Хуан Грис. Китарата в Натюрморт на Жанере била една от любимите теми на кубистите, а Жанере използвал композиционни рими навсякъде, както често правили и художниците кубисти.

Както може да видим, в кубистичната си картина Китара и очила Хуан Грис е създал модел от кръговете на очилата и звуковия отвор на китарата, доста подобен на композиционната употреба на кръгове в картината на Жанере. Сравнението на тези две картини ни помага да разберем по-добре как пуристичната живопис е отхвърлила кубистичната двусмисленост в полза на солидно позиционираните, изцяло изобразени обекти – обърнете внимание как много от обектите на Грис се фрагментират и изчезват в задния план.

Обектите в пуристичните натюрморти не били рисувани с цел да пресъздадат пространствената двусмисленост на триизмерните обекти върху двуизмерна плоскост. Те били наречени „типови обекти“. Това били предмети – като чинии, чаши, бутилки и музикални инструменти, – които хората са изработвали в продължение на поколения и които еволюирали чрез процес на механичен подбор и усъвършенстване, за да се превърнат в чисти икономични форми.

За разлика от кубизма, който бил разработен, постепенно усъвършенстван и преработен от Пикасо и Брак в процеса на работа, пуристичната теория предшествала създаването на пуристичните произведения на изкуството. Освен това отделните пуристични картини били напълно замислени, преди да бъдат създадени. Tе били рационални конструкции, а не идиосинкратични лични експресии.

Пуристите възприемали своето изкуство едновременно като модерно и класическо. Модерно било в своята отдаденост на еволюционната наука, индустриалната технология и машинната естетика на икономични форми. Класическо било в своята отдаденост на рационалността и реда. Според пуристите модерната машинна епоха била в състояние да реализира целите и идеалите на древните гърци – съвършено хармонично общество и околна среда.

Техните картини препращали към древногръцките модели на изобразяване на идеални платонични форми и били базирани на усвояването на хармонични математически пропорции, които били използвани при изграждането на гръцки храмове като Партенона. Имали и множество препратки към гръцките архитектурни форми. Натюрморт с бутилки на Озенфан например е една от многото пуристични картини, в които са използвани фасетирани стъклени предмети за уподобяване на колоните с канелюри от класическата архитектура.

Пуристите разпространявали идеите си чрез своето списание L'Esprit Nouveau (Новият дух), което издавали от 1920 до 1925 г. Освен есета за съвременното изкуство и архитектура, те публикували статии за модерната музика, литература, театър, политика, градоустройство, индустриални практики и последни научни открития.

Този широк тематичен обхват демонстрирал ангажираността на пуристите с развитието на модерното индустриално общество и процеса на механична еволюция. За тях всички предмети, създадени от човека, от картини до архитектура и машини, участвали в една и съща фундаментална еволюция към по-ефективни и рационални форми. В едно от най-известните си есета от пуристичния период Жанере сравнява еволюцията на дизайна на древногръцките храмове с този на модерните автомобили, които ставали все по-леки и по-ефективни по отношение на структура и материали.

Пуристите възхвалявали ефикасността на конвейерното производство в модерните фабрики и твърдели, че работниците били горди с добре проектираните и ефикасни предмети, за чието производство съдействали. Картините на пуристите отразили тази нагласа както в тематиката, така и в стила. Едни и същи предмети се появяват многократно в картините им, сякаш са масово производство. Освен това очертаването на формите в картините им зависело от механични инструменти като линийки, компаси и кривки – инструменти, които се свързвали по-скоро с инженерството и масовото производство, отколкото с изящното изкуство на живописта.

Озенфан и Жанере били единствените истински художници пуристи, но Фернан Леже бил тясно свързан с тях в началото на 20-те години на 20. век. Той също възприел машинната естетика в картините си и възхвалявал постиженията на модерните технологии и промишлеността.

В Дозаторът са изобразени модерни стъклени изделия в опростени разпознаваеми форми. Чашата, дозаторът и ръката са били заети от тогавашна вестникарска реклама на Campari, но Леже ги е превърнал в анонимни изискани предмети и ги е поставил на фона на двусмислени геометрични форми и абстрактни правоъгълници. Въпреки че стилът се различава значително от този на пуристите по по-голямата си абстрактност и прецизността на смелия графичен дизайн, чрез пространната употреба на черно, темата и опростените форми на модерните масово произвеждани предмети той влиза в явно съответствие с пуристичните теории.

Най-известното произведение на пуризма е павилионът Esprit Nouveau (Новият дух), който бил част от Международното изложение на декоративните изкуства в Париж през 1925 г. Пуризмът бил едно от няколко движения през 10-те и 20-те години на 20. век, които се стремили да разгърнат своя стил не само в отделни произведения на изкуството, но и в цялостно проектирана среда. Всъщност Жанере, под псевдонима си Льо Корбюзие, по-късно се превърнал в именит архитект.

Озенфан и Жанере замислили павилиона Esprit Nouveau и неговото обзавеждане като модел на стандартизиран промишлен дизайн за широката общественост. Сградата трябвало да бъде изработена от евтини съвременни материали, а осветителните тела и стъклените предмети да бъдат масово производство, като последните били предназначени за химически лаборатории. Стените били украсени с картини на пуристите и Леже, чиито идеализирани композиции на абстрактни обекти били идеалното допълнение към основните геометрични форми на конструкцията и обзавеждането.

Пуризмът отразил оптимистичните нагласи на периода на възстановяване след Първата световна война, когато Франция впрегнала сили да възстанови промишлеността си и наранената от войната земя. Теоретичните постановки на движението включили възхвала на машинното индустриално производство и надеждата за ера на здраве и просперитет за масите. В тази модерна епоха пуристичното изкуство било създадено като допълнение на една рационално проектирана среда, която ефективно да задоволява нуждите на всички.

Карол Елиел, L'Esprit Nouveau: пуризъм в Париж, 1918 – 1925 г., Окръжен музей на изкуствата в Лос Анджелис и Хари Н. Ейбрамс, 2001 г.