Въведение в сюрреализма

Когато чуеш думата "карта", какво ти идва наум? Документ с информация, използван от пътешественици? Очертания на национални граници и географски характеристики? При всички положения ги свързваме с някакво базирано на факти представяне на света, а не измислено или субективно такова.

Представи си карта на света. А сега за момент разгледай следната карта, създадена от членове на Сюрреалистичното движение и публикувана в белгийското списание Variétés през юни 1929 г.

Тази анонимна карта може да изглежда обезпокоителна; тя изтъква определени области, като пропуска други и променя драстично размера на участъците от сушата. С какво тази карта се различава от света, който познаваме? И въпреки че може да изглежда странно да започнем с това – какво може да ни каже за идеите и подходите на сюрреалистите?

Историците обикновено представят сюрреализма като разклонение на Дада (Дада е художествено движение от началото на 20-и век, възникнало в Европа и Ню Йорк в отговор на ужасите на Първата световна война, в която загиват около 16 милиона души). В началото на 20-те години на 20-и век писатели като Андре Бретон и Луи Арагон се включват в парижкото движение Дада. Въпреки че споделят интереса на групата към анархията и революцията, те смятат, че на Дада липсва ясна насока за политически действия. Затова в края на 1922 г. тази нарастваща група радикали напуска Дада и започва да разглежда съзнанието като източник на социално освобождение. Повлияни от френската психология и работата на Зигмунд Фройд, те експериментират с практики, които изследват подсъзнанието и идентичността, и заобикалят ограниченията, наложени на хората от социалните конвенции. Например според обществените норми внезапното крещене на нецензурни думи към група непознати – без да е провокирано – е напълно неприемливо.

Сюрреалистичните практики включват сеанси на „будни сънища“ и автоматизъм. По време на будните сънища членовете на групата изпадат в състояние на транс и рецитират видения и поетични откъси с непосредственост, която отрича всякакъв фалш. (Сюрреалистите настояват, че това е научно занимание, а не техники, подобни на тези, използвани от спиритуалистите, които твърдят, че общуват с мъртвите.) Будните сънища позволяват на членовете да казват и правят неща, необременени от обществените очаквания; тази практика обаче приключва внезапно, когато един от „сънуващите“ се опитва да прободе друг член на групата с кухненски нож. Автоматичното писане позволява на висококвалифицирани поети да предодолеят собственото си обучение и да създават сурова, свежа поезия. Те използват тази техника, за да създават стихотворения без предварително обмисляне и това води до красиви и поразителни пасажи, които авторите не биха измислили съзнателно

През есента на 1924 г. сюрреализмът става обществено достояние чрез публикуването на първия „Манифест на сюрреализма“ на Андре Бретон, основаването на списание (La Révolution surréaliste) и създаването на Бюро за сюрреалистични изследвания. Литературната насоченост на движението скоро се разширява, когато към него се присъединяват Макс Ернст и други визуални артисти, които започват да прилагат сюрреалистичните идеи в творчеството си. Тези художници черпят от много стилистични източници, включително научни списания, намерени предмети, масови медии и незападни визуални традиции. (Ранните сюрреалистични изложби обикновено съчетават творбите на даден художник с незападни художествени обекти). Те също намират вдъхновение в автоматизма и други дейности, предназначени да заобиколят съзнателното намерение.

Художникът сюрреалист Андре Масон създава автоматични рисунки, като прилага същия неограничен, непланиран процес, използван от писателите сюрреалисти, но за създаване на визуални образи. В „Автоматична рисунка“ (вляво) ръцете, торсовете и гениталиите, които се виждат сред въртеливи линии, подсказват, че когато художникът се гмурне по-дълбоко в собственото си подсъзнание, на страницата се появяват разпознаваеми форми.

Друга техника, изящният труп (името произлиза от френския термин cadavre exquis и означава въртящо се тяло), се развива от една игра на писане, създадена от сюрреалистите. Първо, един лист хартия се сгъва толкова пъти, колкото са играчите. Всеки играч взема едната страна на сгънатия лист и, започвайки отгоре, рисува главата на тяло, като продължава линиите към другата страна на сгъването, след което предава празната сгъната част на следващия човек, за да продължи да рисува фигурата. След като всеки е нарисувал своята „част“ от тялото, последният човек разгъва листа, за да разкрие странно съставно същество от несвързани форми, които се сливат. Нещо като сюрреалистично чудовище на Франкенщайн.

Макар автоматичното рисуване често да води до неясни образи, които се появяват на хаотичен фон от линии и форми, изящните рисунки на трупове показват прецизно изобразени обекти, поставени до други, често в странни комбинации. Тези два различни „стила“ представляват два противоположни подхода, характерни за изкуството на сюрреалистите и показателни за ранното творчество на Ив Танги и Рене Магрит.

Танги започва да рисува картината си Привидения (вляво), като използва автоматична техника за нанасяне на случайни цветни зони. След това той методично избистря форми, наподобяващи живи организми, които населяват безплоден пейзаж. Магрит обаче използва внимателно подбрани, натуралистично представени обекти в своята запомняща се картина „Централната история“. Поставянето на привидно несвързани предмети един до друг внушава загадъчен смисъл и извънземност, подобно на хибридните същества, характерни за рисунките, изработени с техниката изящен труп. Тези два визуални стила се разпростират и върху други сюрреалистични медии, включително фотография, скулптура и филми.

Днес сме склонни да мислим за сюрреализма предимно като за движение в областта на визуалните изкуства, но дейността на групата произтича от много по-мащабни стремежи. Като показват как да се заобикалят ограниченията, които обществото налага, сюрреалистите виждат себе си като проводници на социална промяна. Стремежът към революция е толкова основен принцип, че през по-голямата част от края на 20-те години на 20-и век сюрреалистите се опитват да се съюзят с Френската комунистическа партия, стремейки се да бъдат нейно артистично и културно звено. Очаквано несъвместимостта на двете групи предотвратява всякакъв съюз, но усилията на сюрреалистите говорят за техните политически цели.

В най-чистата си форма сюрреализмът е начин на живот. Членовете му се стремят да станат фланьори – градски изследователи, които обикалят градовете без план и намерение, и търсят моменти на обективна случайност – на пръв поглед произволни срещи, които всъщност са изпълнени с важност и смисъл. Те разрушават културните норми с шокиращи действия, като например вербално нападение над свещеници на улицата. Те търсят в живота си това, което Бретон нарече сюрреалност, където нечия вътрешна реалност се слива с външната реалност, която всички споделяме. Подобни преживявания, които могат да бъдат представени чрез картина, снимка или скулптура, са истинската същност на сюрреализма.

Връщайки се към „Сюрреалистичната карта на света“, нека преразгледаме какво ни казва тя за движението. Промените в мащаба са очевидни, като Русия доминира (вероятно намек за значението на Руската революция). Африка и Китай са твърде малки, но Гренландия е огромна. Американските континенти се състоят от Аляска (може би още една хитра препратка към бившия контрол на Русия върху тази територия), Лабрадор и Мексико, като под тях е прикрепена една много малка Южна Америка. Съединените щати и останалата част от Канада са изцяло премахнати. Голяма част от Европа също е изчезнала. Франция е сведена до град Париж, а Ирландия се появява без останалата част от Великобритания. Единственият друг град, който е ясно обозначен, е Константинопол, който не е наречен със съвременното си име Истанбул. Като антиколониално изобличение, картата на сюрреалистите премахва колониалните сили, за да създаде свят, доминиран от култури, недокоснати от западното влияние, и от участниците в комунистическия експеримент. Това е отчасти една утопична визия, отчасти популяризиране на собствената им програма и отчасти почит към влиянията, под които са попаднали.

Картата също така ни напомня, че сюрреализмът е международно движение. Въпреки че то е основано в Париж, разклонения на сюрреалистична дейност възникват в Белгия, Англия, Чехословакия, Мексико, Съединените щати, части от Латинска Америка и Япония. Въпреки че разцветът на сюрреализма е от 1924 г. до края на 40-те години на 20-и век, групата продължава да работи активно под ръководството на Бретон до смъртта му през 1966 г. Като оказва важно влияние върху по-късните художници в рамките на абстрактния експресионизъм, Ар Брют и ситуационистите, сюрреализмът продължава да бъде актуален за историята на изкуството и днес.

*Андре Бретон, "Ненационалните граници на сюрреализма", във Free Rein, превод Мишел Парметер и Жаклин д'Амбоаз (Университет на Небраска – Линкълн, 1979), стр. 7-18.

Есе на Джош Р. Роуз