Въведение в експресионизма

Представете си картина, в която пурпурният цвят крещи, зеленият – блести ослепително, а грубите мазки с четката стават все по-заплашителни, колкото по-дълго се взирате. Подобни картини, в които творецът използва цветовете, линиите и видимите техники, за да събуди в зрителите мощни реакции, датират от началото на 20. век, но са продължение на изразни традиции, които се коренят далеч назад в историята на изкуството (например работата на Франсиско Гоя). Когато етикетираме обаче дадено произведение „експресионизъм“, терминът се отнася специално за художествена тенденция, чиято популярност нараснала в Европа в началото на 20. век. Подобно на много категории от историята на изкуството, името на експресионизма не произлязло от самите творци. То се появило за пръв път около 1910 г. в опит да се класифицират творби с подобни стилистични черти, които сякаш наблягали повече на емоционалното въздействие, отколкото на точността на изобразяването. Поради това на творци като Едвард Мунк се приписва принадлежност и към постимпресионизма от края на 19. век, и на експресионизма от началото на 20. век. Tворбите на фoвистите във Франция също се характеризирали с подобни черти и често биват асоциирани с експресионизма.

Въпреки че много творци от началото на 20. век може да бъдат безпогрешно наречени експресионисти, измежду най-познатите от тях били две групи, които се сформирали в Германия. Те са Die Brücke (група „Мост“) и Der Blaue Reiter (група „Синият конник“) и допринесли значително за определянето на спецификите на този стил. Творците били повлияни отчасти от духовните търсения на романтизма и символизма и се отдалечили още повече от идеализираните фигури и гладките повърхности на академичното рисуване от 19. век, каквито може да се видят например в картините на Лорънс Алма-Тадема. Вместо да изобразяват видимите черти на своите обекти, творците опитвали да изразят дълбинни емоционални преживявания чрез своето изкуство. Немските експресионисти, подобно на много свои европейски съвременници, откривали вдъхновение в така наречените „примитивни“ източници. Те включвали африканското изкуство, европейското средновековно и народно творчество и други традиции, които не били повлияни от западните артистични конвенции. Експресионистите считали, че тези източници предоставяли алтернатива на установените практики на европейското изкуство и изваждали наяви по-автентичен творчески импулс.

През 1905 г. четирима млади творци, които работели в Дрезден и Берлин, сформирали артистична група и я нарекли Die Brücke („Мост“). Водачът ѝ бил Ернст Лудвиг Кирхнер. Групата целяла да създаде радикални творби, които можели да въздействат на модерните публики, характеризиращи се с младост, жизненост и градски дух. Името на групата заели от писанията на Фридрих Ницше, немски философ от 19. век, и то описвало желанието им да служат като мост от настоящето към бъдещето. Всеки творец имал собствен стил, но цялостният стил се характеризирал с ярки, често произволни цветове и „примитивна“ естетика. Тя била вдъхновена и от африканското, и от европейското средновековно изкуство. Творбите им често адресирали модерните градски теми за отчуждението и тревожността, както и сексуално натоварени теми чрез изобразяването на голи женски тела.

Тяхната първа изложба била проведена в изложбената зала на фабрика за лампи в Дрезден през 1906 г. За нея те публикували програма от гравюри върху дърво, които отразявали интересите им в по-ранните традиции на немското изкуство. В уводната си брошура (горе вляво) Кирхнер обяснил революционните намерения на групата. Той заявил:

Този оптимизъм не устоял дълго. Групата се разпаднала през 1913 г., точно преди началото на Първата световна война, поради вътрешни неразбории.

Групата, позната като „Синият конник“, била базирана в немския град Мюнхен. Тя просъществувала само в периода от първата си изложба в галерия „Танхаузен“ през 1911 г. до избухването на Първата световна война през 1914 г. Групата била създадена като алтернатива на предишната група на Кандински – по-консервативната Neuen Künstlervereinigung München (Асоциация на новите творци на Мюнхен или NKVM). „Синият конник“ взела името си от мотива за кон и ездач, който често бил използван от основателя Василий Кандински.

Мотивът се появил на корицата на Алманаха на „Синият конник“ (вляво), публикуван през май 1912 г. Той отразявал интереса на Кандински към средновековните традиции и народното творчество на родната му Русия. За разлика от група „Мост“, чиито теми били физически и директни, Кандински и други творци от групата изследвали духовното в творбите си, които често включвали символизъм и алюзии към неземното. Творците смятали, че тези идеи могат да бъдат пряко предадени на адуторията чрез формалните елементи като цветове и линии, които, подобно на музиката, могат да предизвикат емоционален отклик в зрителя. Алманахът бил замислен от Кандински и Франц Марк и включвал есета от самите тях и други немски и руски творци, музикални композиции от експресионисти като Арнолд Шьонберг и експерименталната театрална постановка на Кандински Der gelbe Klang („Жълтият звук“). Това всеобхватно съдържание показвало опитите на „Синият конник“ да приложи философски подход не само към визуалните изкуства, но и към културата в по-широк мащаб. Тези идеи щели да бъдат по-пълноценно развити в „Баухаус“, където Кандински преподавал след войната (Марк загинал по време на Битката при Вердюн през 1916 г.).

Докато „Мост“ и „Синият конник“ имали сравнително ясни групи от представители, други експресионисти творили независимо. Във Виена например Оскар Кокошка и Егон Шиле изпъкнали със своите картини, които носели интензивни, често враждебни чувства, и с опитите си да представят чрез визуални средства по-дълбок психологически смисъл.

В действителността след края на Първата световна война много творци в Германия почувствали, че могъщият емоционален стил на експресионизма, който бил толкова напредничав преди войната, станал по-неуместен. Като директен отговор на предвоенната стилистична наситеност, възникнало направлението Neue Sachlichkeit (Нова предметност).