Основно съдържание
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 6
Урок 4: Нацистка и фашистка визуална култура- Троост, Дома на немското изкуство и изложбата „Изродено изкуство“ (Entartete Kunst)
- Адолф Циглер, „Четирите елемента: огън, вода и земя, въздух“
- Изкуството в нацистка Германия
- Стенописи и обществено изкуство в Рим през 30-те години на 20-и век
- Мавзолеят на Август и площад Император Август в Рим
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Троост, Дома на немското изкуство и изложбата „Изродено изкуство“ (Entartete Kunst)
Сградата на Паул Троост „Дом на немското изкуство“, 1933-37 г., се обсъжда във връзка с „Великата изложба за немско изкуство“ и изложбата „Изродено изкуство“ (Entartete Kunst) през 1937 г. в Мюнхен. Домът на немското изкуство днес излага международно съвременно изкуство, като пряка опозиция на първоначалното намерение на националсоциалистите. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Намираме се в Мюнхен
пред Дома на изкуството, наричан някога
„Дом на немското изкуство“. Бил е построен за Адолф Хитлер като място за популяризиране
на една определена идея за немското изкуство. Смята се, че това е
първата сграда, която Хитлер е поръчал
за нацистката държава. Трябвало да е първата
от много други сгради, които е трябвало да бъдат
изградени за нацията, като въплъщение на
националсоцистическата идеология. Гледайки към тази сграда, е трудно да не се забележи,
че нацистите са стъпили на класическата
древногръцка традиция и римската архитектура. Да. В духа на завръщането към
класическите традиции през XIX в., особено в Германия. Сещаме се за работата на Шинкел
в Прусия и особено в Берлин, за работата на Кленце тук
в Мюнхен. Били са артисти, които са
възприели древната традиция и са я нагодили към тяхното време. Тази сграда е малко по-различна. Още по-просторна
и по-изчистена. Вижда се дълга колонада
от врати от всяка страна, даващи усещането
за ред и сила. Мисля, че
„неподвластна на времето“ е добър начин да опишем
тази архитектура. Имало е стремеж към
вечното и непроменимото. Древногръцката архитектура
е олицетворявала точно тези ценности,
които нацистите са искали да въплъщават, в противовес на онова изкуство,
което смятали за упадъчно, или изродено и нездраво, и всъщност било изложено
само през няколко пресечки. Имало е две значими
изложби, открити през 1937 г. Те били замислени да се разглеждат
като опозиция една на друга и се намирали само на около
пресечка една от друга. „Великата изложба на немското
изкуство“ е открита тук, в Дома на немското изкуство. Тогава, във временно
изложбено пространство, е било и първото представяне
на изложбата „Entartete Kunst“, или „Изродено изкуство“. Използваме понятието „изродено“,
но за нацистите това всъщност означава,
че е болно и нездравословно. Това е изкуство, което
в днешно време определяме като ценно за нас. Ако отидеш в музей на модерното
изкуство, ще срещнеш изкуство, смятано от нацистите за „изродено“ – художници като Шмид-Ротлуф
или Паул Клее, или Макс Ернст, Кирхнер, всеки от великите
ранни модернисти. И тези артисти
са черпели вдъхновение от така нареченото
примитивно изкуство. Те деформирали човешкото тяло, използвали крещящи цветове, изкривявали пространството – все неща, които
Хитлер отхвърлял. Той търсел изкуство, което е
идеално, красиво и съвършено и олицетворявало
някаква непроменимост. Така че този тип архитектура
и изкуството, предназначено да се
помещава в нея, били обвързани с идеологията
на националсоциализма. Германия била преминала през
много ускорена индустриализация. И националсоциалистите,
нацистите, се обръщали към някакво
измислено аграрно минало, което романтизирали. И така съвременните злини, които идвали с индустриализацията
и урбанизацията, били заклеймени. И изкуството, което било представително
за тези промени – било с международния си характер,
било с експериментите си – изобщо всичко, което асоциираме с
модерното изкуство, бива заклеймено. И тази сграда била построена
специално като вид антидот. Може да се каже, че друг аспект
на модерното изкуство е, че то се променя непрекъснато. Има кубизъм и футуризъм,
дадаизъм и всички онези движения, винаги опитващи се да
останат съвременни – противно на това, което Хитлер
е искал за Третия Райх – непроменимост. Всъщност той е говорил
открито за това. В речта си за откриването
на първата изложба е казал: „До момента, в който националсоциализмът
дойде на власт, в Германия съществуваше
така нареченото „модерно изкуство“. И със сигурност всяка година
се появява нов вид. Националсоциалистическа Германия обаче
иска отново немско изкуство.“ Но казвайки „немско изкуство“,
нека не се заблуждаваме. Това, което е имал предвид, е
заличаването на другия вид изкуство и лишаването на тези художници
от способността да творят, изпращайки някои от тях
в концентрационни лагери. Художникът, чиято творба
се появява на плаката на изложбата „Изродено изкуство", е бил изпратен
в концлагер и убит. Това била сериозна
и страховита пропаганда. Така че типът изкуство, излаган тук,
е изкуство на отхвърлянето, наистина е вид пропаганда и ни напомня
колко силни могат да бъдат визуалните изкуства
като инструмент на държавата. И човекът, който в най-голяма степен
е пример за това, е Адолф Циглер. Бил е художник, отговорен
за поставянето на първата изложба на „велико немско изкуство“,
тук в Дома на немското изкуство. Организира и изложбата
на „изроденото изкуство“. А Циглер е бил и любимец
на Хитлер. Всъщност картината му
„Четирите елемента“ е била закачена в канцлерството
на Райха, в офиса на Хитлер в Берлин. Основна характеристика
на работата на Циглер и на повечето от картините
и скулптурите, изложени в Дома за немско изкуство,
е класицизмът. Набляга се на вечни теми като четирите елемента
и четирите сезона. Подчертава се прецизността
и един вид свръхизчистеност, асоциирана със северното
изкуство от XV в. И творбите в изложбата
„Изродено изкуство“ били редом до такива от умствено изостанали или
физически осакатени хора. Това било изкуство, което
се е асоциирало с всичко, което нацистите унищожавали
и буквално убивали. Освен това било
ужасно популярно. Посетителите на изложбата
„Изродено изкуство“ се изчисляват между 2 и 3 милиона. И знаеш ли, дори сега,
в началото на XXI в., има противоречия за модернизма. Хората все още се възмущават. Считам, че е важно да разбираме
нашето неудобство, но също и историческите ситуации, в които нетолерантността
към изкуството може да стане опасна. Много опасна. Може би сега е моментът да
прочетем още малко от речта на Хитлер от
освещаването на тази първа изложба. „Изкуството по никакъв начин
не може да бъде мода. Както характерът и кръвта на нашия
народ ще се променят, така и изкуството ще трябва
да загуби тленния си характер и да го замени
с достойни образи, отразяващи пътя
на народа ни. Кубизъм, Дадаизъм, Футуризъм,
Импресионизъм – те нямат нищо общо с
хората в Германия. Затова ще призная
точно в този час, че съм взел крайното
и непроменимо решение да ги разчистя, точно както направих с
безредието в политиката. И от сега нататък да отърва
немския художествен живот от тяхното подстрекателство.“ Това са смразяващи думи. И разбира се, Хитлер е постъпвал
с хората така, както и с изкуството. Интересно е да се отбележи какво е мотото на австрийския
авангард, а Хитлер, в крайна сметка,
е бил австриец. Бил е и начинаещ художник. Мотото е било:
„Всяко време с изкуството си и всяко изкуство
със свободата си“ . – точно обратното на идеалите, които Хитлер е опитвал
да популяризира.