Въведение в Нова предметност

Ото Дикс рисува успешния берлински специалист по гърлото д-р Вилхелм Майер-Херман, заобиколен от медицинско оборудване в собствената си стая за прегледи. Облечен в бялата престилка и с огледало за глава, характерни за неговата професия, той гледа от картината право към нас. Отразяващият глобус на машина, използвана за светлинно лечение, изглежда като част от главата му и засилва усещането ти, че си под внимателно наблюдение.

Точно както сме наблюдавани от лекаря, така и ние го наблюдаваме. Дикс рисува д-р Майер-Херман с педантична, реалистична техника, което ти показва, че самият Дикс внимателно изучава лекаря и заобикалящата го среда. Както реалистичният стил, така и техниката (маслени и темперни бои върху дървено пано) са старомодни и съзнателно имитират високо изисканите портрети на северните ренесансови художници. В Портрет на търговец Ян Госарт изобразява търговеца от 16-и век, заобиколен от инструментите на своята професия, точно както прави Дикс в портрета на специалиста по гърло от 20-и век.

Изпъкналата отразяваща повърхност на светлинната машина над главата на лекаря ни показва изкривен образ на останалата част от стаята за прегледи. Тук Дикс препраща към друга много известна ренесансова картина – Портрет на Арнолфини на Ян ван Ейк, в която изпъкналото огледало отразява по подобен начин стаята пред изобразените фигури.

Педантичният реализъм, използван в ренесансовите портрети на Ван Ейк и Госарт, разкрива свят с наситени цветове и богати, меки фактури, който е много различен от железните машини, твърдите повърхности на плочките и мръсното бяло, сивото и кафявото в съвременния кабинет за преглед на лекар. Освен това плоската композиция показва модернистичната загриженост на Дикс към абстрактната геометрична форма. Лекарят е в центъра на картината, рамкиран от металната конструкция на машината вдясно и висящия електрически кабел вляво. Седнал в симетрична поза, която подчертава неговата закръгленост, той е разположен точно пред плоска стена, покрита с решетка от плочки. Над извитите му рамене различни механични предмети създават повтарящ се модел от кръгове, който отразява кръглите му торс и лице. Ефектът е едновременно хумористичен и зловещ.

Дикс е водещ представител на реалистичната тенденция в немското изкуство след Първата световна война, известна като Neue Sachlichkeit, обикновено превеждана като Нова предметност. Името на тенденцията произлиза от изложба на фигуративни художници от 1925 г., в която участват Дикс, Георг Грос и Макс Бекман. Някои художници от Neue Sachlichkeit, преди това са свързани с немския експресионизъм или движението Дада и поддържат критично отношение към модерна Германия. Дикс изоставя ранния си експресионистичен стил, за да рисува това, което вижда като корумпирано съвременно германско общество, с безпощаден „обективен“ поглед.

В Играчите на скат Дикс изобразява инвалиди от войната с разтърсващи детайли. Комбинацията от колаж и маслени бои, която той използва в тази работа, отразява ранната пластична хирургия (практикувана за първи път масово през Първата световна война), която често е неуспешна и изключително обезобразяваща. Дикс показва ветераните, които се наслаждават заедно на игра на карти въпреки тежките си физически осакатявания.

Дикс също така рисува успешни членове на германското общество по нелицеприятен, дори карикатурен начин. Той изобразява писателката Силвия фон Харден като андрогинна „нова жена“ – популярен тогава термин за модерната, сексуално освободена жена. Тя изглежда смътно заплашителна със своите жестикулиращи, прекалено големи ръце, запалена цигара и монокъл с черни рамки. Позата ѝ подчертава острите ъгли на главата и тялото, облечена е в смело десенирана червено-черна карирана рокля и така влиза в противоречие с традиционно женствените извивки на масата, стола и стъклото, както и с розовите стени зад нея.

Кристиан Шад, преди това свързан с движението Дада, е друг художник представител на движението Нова предметност, който възприема щателна реалистична техника на рисуване. Неговият портрет Count St. Genois d’Anneaucourt представя обекта като част от опадъчен бохемски свят. Застанал на балкон на заден план със силуета на Париж, графът е облечен във вечерно сако и носи черна вратовръзка. Той гледа към теб, докато две едри, доста мъжествени на вид жени в прозрачни рокли се взират една в друга зад него. Всъщност силно гримираната фигура вдясно е кросдресър от кабаре „Елдорадо“ в Берлин, което засилва сексуалното напрежение, създадено от прозрачните рокли и предизвикателните погледи на фигурите.

В Стълбовете на обществото на Георг Грос се използва карикатура, за да се осъди управляващата класа на Ваймарската република в Германия. На преден план член на старата аристокрация, който държи чаша бира и меч, има нацистка свастика на вратовръзката си. Горната част на главата му е отрязана, за да се видят остарелите му мечти за военен триумф на кон.

Зад него се издигат журналист (с тенджера на главата), политик (с купчина екскременти в главата), църковен служител (с протегнати ръце, за да прегърне горящия град) и войници с каски, единият от които носи окървавен меч и пистолет. Тук тенденцията Нова предметност може да се разглежда по-скоро като опит да се разкрие истината за управляващите класи по директен начин, отколкото като реалистичен стил на рисуване.

Грос понякога използва реалистичния стил, който най-често се свързва с Нова предметност. В портрета на писателя Макс Херман Найсе, Грош подчертава голямата глава и ръцете на своя приятел и студено регистрира техните бръчки, вени, костна структура и тонални вариации. Ярките флорални възглавници контрастират силен с крехката фигура, облечена в черен костюм и свита в стола. Това е портрет, в който обективната истина сякаш надделява над привързаността към приятеля.

Макс Бекман участва в оригиналната изложба Нова предметност през 1925 г. и се смята за важен представител на тенденцията, въпреки че живописта му остава като цяло експресионистична по стил през 20-те години на 20-и век. Тематиката на Бекман също често е силно лична, идиосинкратична и алегорична, а не обективно изобразяване на действителността. Той обаче е подобен на други художници от Нова предметност по своята отдаденост на разобличаването на покварата на съвременното общество, която вижда в контекста на духовното падение на човечеството.

Нощта е клаустрофобична сцена на седем души, натъпкани в малко пространство. Насилието и изтезанията са осветени от голяма горяща свещ на преден план, докато прозорецът на заден план се отваря към черната нощ. Вляво мъж в нощница е обесен с шал. Друг мъж с превързана глава е клекнал бос на маса и пуши лула, докато извива ръката на обесения. Вдясно виждаш жена с вързани ръце и разтворени крака. Изглежда, че е била изнасилена; корсетът ѝ виси разтворен, за да разкрие голия ѝ торс и задните ѝ части, червените ѝ чорапи се смъкват надолу и тя носи само една обувка. Едно момиче е носено с главата надолу от мъж с шапка, спусната над очите му. Той протяга ръка зад себе си, за да спусне щората на прозореца. Въпреки че картината е интерпретирана във връзка със съвременни събития, тя е образ на човешката жестокост и деградация, която не заема ясна политическа позиция.

Немските художници от Нова предметност преживяват насилието на Първата световна война и последствията от нея. Тяхното изкуство разкрива разочарованието и цинизма, които са резултат от често психологически разтърсващите им преживявания. Политическите сътресения в следвоенния период и краткият икономически подем през 20-те години на 20-и век намират отражение в картините им, които изобразяват германското общество и хората му като упадъчни и корумпирани.