Мексикански мурализъм: Тримата големи – Давид Алфаро Сикейрос, Диего Ривера и Хосе Клементе Ороско

В националния автономен университет Мексико сити (UNAM) посетители влизат в ректората (главната административна сграда), минавайки под внушителна триизмерна ръка, издигаща се от стенопис. Няколко ръце, една с молив, са протегнати към книга, която съдържа важни дати от мексиканската история: 1520 г. (Завладяването от Испания); 1810 г. (Независимостта от Испания); 1857 г. (Либералната конституция, която установява човешките права); и 1910 г. (началото на Революцията срещу режима на Порфиро Диаз). Давид Алфаро Сикейрос оставя празна последната дата в Дати от мексиканската история или Правото на култура (1952-56 г.), което вдъхновява зрителите да създадат следващия велик исторически момент на Мексико.

От 1910 до 1920 г. нацията е в разгара на гражданска война, когато населението въстава срещу диктатора Порфирио Диас. В сърцето на Революцията е вярата — самата тя революционна — че земята трябва да бъде в ръцете на работниците, хората, които я обработват. Това изискване за аграрна реформа дава началото на нова епоха в мексиканското общество: въпросите, които засягат народните маси — универсално обществено образование и здравеопазване, по-широки граждански права — са били в челните редици на политиката на правителството.

След края на революцията правителството възлага на художници да създадат изкуство, което да образова почти неграмотните мексикански маси. Почитта към потенциала на мексиканците да създадат историята на своята нация е ключова тема в мексиканския мурализъм, движение, водено от Сикейрос, Диего Ривера и Хосе Клементе Ороско — известни като Тримата големи (Los tres grandes). Между 20-те и 50-те години на 20-и век те култивират стил, който е определящ за мексиканската идентичност след революцията.

Муралистите развиват иконография, в която се включват нетипични, неевропейски герои от забележителното минало на нацията, съвременни и бъдещи — воини ацтеки, които се бият срещу испанците, покорени селяни, които се бият в Революцията, работници от Мексико сити и хора от смесени раси, които ще изградят следващата велика епоха, както в стенописа на Сикейрос в UNAM. Los tres grandes създават епични стенописи върху стените на видими отдалеч публични сгради с помощта на техники като фреска, енкаустика, мозайка и скулптурна живопис.

Една от най-ранните правителствени поръчки за стенопис след революцията била възложена от Националното подготвително училище, висше учебно заведение в Мексико, свързано с UNAM. През 20-те години на 20-и век Los tres grandes и други художници завършили творби в просторния екстериор и интериор.

Ороско рисува почти дузина стенописи в училището, включително "Разрушаването на стария ред", 1926 г. На него са изобразени две фигури в селско облекло, които гледат към група неокласически сгради от деветнадесети век в кубична на вид купчина като сигнал за гибелта на миналото. Точно както стенописите на Сикейрос в UNAM предвиждат нереализирано историческо събитие, “новият ред”, подразбиращ се в творбата на Ороско е светът, с който ще се срещнат двамата мъже след като обърнат лицата си. Предвид скромното си облекло е малко вероятно тези анонимни мъже да са герои, но те представляват нова епоха, в която Революцията е освободила масите след векове на репресии.

През 1934 г. правителството открива Двореца на изящните изкуства в Мексико сити, който скоро става най-важната културна институция в страната. Музеят към Двореца, първият музей на изкуството в Мексико, е открит през същата година с творби на двама от Los tres grandes: Човекът, владетел на Вселената на Ривера, 1934 г., репродукция на Човек на кръстопът (нарисувана в Рокфелер център и унищожена година по-рано) и Катарзис на Ороско, 1934 г.

Заглавието на картината на Ороско датира от 1942 г., когато един изкуствовед размишлява как огънят в горната част на композицията символизира катарзиса и по този начин "единствената възможност за спасение и пречистване на цивилизацията", тъй като моралната поквара отстъпва пред него. Смеещата се централна фигура въвлича зрителя в един неморален свят, в който процъфтяват недоброжелателните аспекти на модерния живот — безсмислена война, разрушителна технология и проституция.

В Мъчението и апотеозът на Куаутемок (1950-51 г.), друг стенопис в Музея на Двореца на изящните изкуства, Сикейрос изследва жестокия период на завладяването. На този стенопис испански войници измъчват водача на мексиканското племе, за да получат информация за местонахождението на съкровището, което търсят. Мексиканската родина, символизирана от окървавената женска фигура, протяга ръце над неподвижната му фигура, за да го защити. Склонността на Сикейрос към мускулести крайници, показана в стенописите в УНАМ и демонстрирана тук в телата на Куаутемок и неговия молещ се спътник, подчертава напрежението в тази среща.

Мексиканската революция е повратен момент за двадесети век, защото бележи истинско бягство от миналото, въвеждайки по-егалитарна епоха. С големия си мащаб, иновативна иконография и социално значимо послание, мексиканския мурализъм остава забележителен спомен за Революцията. Начинът, по който муралистите пресъздават историята, възстановяват изгубени моменти и създават нови разкази, продължава да вълнува публиката и да вдъхновява художниците като муралистите Чикано, които се появяват в югозападните щати. Фактът, че техните in-situ шедьоври все още могат да бъдат публично видени в Мексико и извън него е свидетелство за тяхната значимост и популярност и за силата на тяхното дадаистично послание.

Текст от Дорис Браво