Въведение в абстрактния експресионизъм

В годините след края на Втората световна война в Съединените американски щати се появява група художници, известна като групата на абстрактните експресионисти. Наименованието на групата подсказва, че творчеството на артистите е заредено с емоция и има лично значение, а не се характеризира с изобразяването на предмети. Самите художници обаче отхвърлят подобно тълкуване на името.

Художниците настоявали, че творчеството им не е абстрактно и оснавата му почива на първични форми, заети от общото несъзнавано. Картините им не изразявали единствено емоции, а говорели за универсални истини, свързани с човешката природа. Поради тези причини едно друго наименование — Нюйоркската школа— е по-подходящо за тази група от художници. Това се дължи на факта, че това движение в изкуството се ражда в Ню Йорк, въпреки че впоследствие някои от художниците напускат града.

Възходът на Нюйоркската школа отразява по-широкия културен контекст в средата на 20-и век и акцентира върху изместването на Европа като интелектуалния и артистичен център на Запада. Абстрактният експресионизъм е значим с това, че е първото международно признато движение във визуалните изкуства, създадено в САЩ.

Барнет Нюман, един от представителите на движението, пише:

"Ние усетихме световната морална криза: светът беше в упадък след Голямата депресия и разрушен от ожесточената световна война. По онова време беше вече невъзможно да рисуваш картини с цветя, полулегнали голи тела или хора, свирещи на виолончело."*

Въпреки индивидуалните стилови различия, художниците имат общи артистични и интелектуални интереси. Въпреки че не са били политически ангажирани, повечето художници са били ревностни привърженици на идеите на марксизма за социално и икономическо равенство. Много от тях са били облагодетелствани от назначаването им на работа от Агенцията по заетост и развитие към Федералния проект по изкуствата. Там те откриват влияния в регионалните стилове на художници като Томас Харт Бентън и социалния реализъм на мексикански стенописци като Диего Ривера и Хосе Ороско.

Разрастването на фашизма през тридесетте години на ХХ век води до преселването на имигранти-художници в САЩ и допринася за разпространяването на идеи и методи, свързани с европейския модернизъм. Артистите се обучават в школа, основана от немския художник Ханс Хофман, и при Йозеф Алберс, който напуска Баухаус през 1933 г., за да преподава в експерименталния Блек Маунтин Колидж в Северна Каролина и по-късно в Йейл. Европейското присъствие затвърждава новостите при кубизма, както и психологическото въздействие и автоматизма като метод на рисуване при сюрреализма.

Докато сюрреалистите са повлияни от теориите на Зигмунд Фройд, абстрактните експресионисти взаимстват от научния труд на швейцарския психолог Карл Юнг за архетиповете на колективното несъзнавано. Те гравитират също и около екзистенциалната философия, станала популярна благодарение на европейски интелектуалци като Мартин Хайдегер и Жан-Пол Сартър.

Жестокостите на Втората световна война правят екзистенциализма по-привлекателен за абстрактните експресионисти. Философията на Сартър, че личният избор придава смисъл на живота, подчертава важността на креативния процес при художниците. Картината като резултат от борбата на художника с неговите материали сама по себе си може да послужи като траен маркер на неговото съществуване. Всеки един от художниците, представители на абстрактния експресионизъм, развива индивидуален стил, в който се открояват творческия му подход и приноса му към движението.

Въпреки че абстрактният експресионизъм повлиява на творчеството на скулптори като Дейвид Смит и фотографи като Арън Сискинд, движението най-често се свързва с живописта. Характерното за повечето картини е, че те са с голям размер, не изобразяват предмети, липсва им фокус и показват стъпките в творческия процес.

При Жена I на Вилем де Кунинг са видими щрихите на четката и плътно нанесеният пигмент, които са характерни за стила „екшън пейнтинг", в който творят и Джаксън Полък и Франц Клайн. Гледайки „Жена I“, ние лесно можем да си представим как Кунинг нанася боята със силни замахвания, как чрез капки от нея създава плътно наслоени повърхности, които след това преработва с четка и шпатула. Основният образ е лесно разпознаваем и отразява традицията на рисуване на голо женско тяло през историята на изкуството. Роден в Холандия, Конинг е възпитаник на европейската академична традиция, за разлика от американските си колеги. Въпреки че той рисува много картини, в които отсъстват фигури, е възможно ранните години от подготовката му да са един от факторите за тяхното често появяване в творчеството му.

За разлика от “динамичното изкуството” на Конинг, творчеството на Марк Ротко и Барнет Нюман е представително за стиловете “Образност чрез цветове” или “цветно поле”. Картините на тези художници също са с голям размер и на тях не са изобразени предмети, но в техните творби липсва интензивната енергия и качеството на движението, типични за екшън пейнтинга. По-късните творби на Ротко са пример за тази тенденция. Неговите едва доловими правоъгълници сякаш се носят пред фона, на който са изобразени. За художници като Ротко тези форми имат за цел да насърчат медитация и вглеждане в себе си.

Адолф Готлиб, който води кореспонденция с Ротко и Нюман през 1943 г., обяснява: “Ние предпочитаме простото изобразяване на сложната мисъл.”**

Картината на Барнет Нюман Vir, Heroicus, Sublimis онагледява тази възвишена цел. В тази творба Нюман разчита на т. нар. "zips" - вертикални линии, които пресичат оцветеното поле на фона и имат двойна функция. Визуално те акцентират върху необятното поле от контрастиращ цвят, а метафорично символизират индивидуалното човешко съществуване сред заобикалящата го потенциално потискаща среда. Картината на Нюман поражда асоциация с идеята от 18-и век за Възвишеното - философска концепция, свързана с духовните разбирания за мястото на човечеството сред по-могъщите вселенски сили.

През 50-те години на ХХ век абстрактният експресионизъм има доминиращо влияние върху творчеството на художниците в САЩ и по света. Американското правителство приема идеята за този отличителен стил като отражение на американската демокрация, индивидуализъм и културни постижения и активно насърчава международни изложби на абстрактен експресионизъм като форма на политическа пропаганда през годините на Студената война. За много художници обаче е трудно да възпроизведат автентичността и емоционалната оригиналност, изразена в стилистичните нововъведения на Конинг и Полък. Техните творби изглеждат заучени, липсва жизнеността на първото поколение творци. Други считат, че метафизичните полутонове на абстрактния експресионизъм са в противоречие с обществото, в което все повече се налага консуматорският манталитет, подхранван от икономическия успех и разпространението на средствата за масова информация. Това неминуемо довежда до появата на теченията поп и минимализъм и до възхода на редица нови художествени похвати в средата на 20-и век.

Есе от д-р Виржиния Спайви

*Барнет Нюман, "Отговор до почитаемия Томас Ф. Матюс" от Откровения, Места и Символика (Журнал на Първия конгрес по религия, архитектура и визуални изкуства), 1969 г.

**Писмо от Марк Ротко и Адолф Готлиб до Едуард Алдън Джуел, Художествен редактор, в. Ню Йорк Таймс,7 юни, 1943 г.

Допълнителни материали: