Моголското управление в Индия

Както говорихме и в други видеа, в началото на XV век империята на Тимур в Централна Азия и Персия вече е фрагментирана. Някои от наследниците на Тимур управляват свои отделни царства, особено в Централна Азия. През 1483 г. в град Андижан в Централна Азия, днес част от Узбекистан, се ражда правнукът на внука на Тимур – Бабур. Когато става на 12 години, Бабур взема престола във Фергана след смъртта на баща си. В следващите няколко десетилетия той се опитва да укрепи властта си и прави опит да превземе Самарканд. Опитът му е неуспешен, а по-късно губи властта си и във Фергана. В началото на XVI век успява да превземе Кабул, след което решава да се съсредоточи върху управлението на Индия. През 1526 г. с помощта на оръдия, които са рядко използвано оръжие в Индийския субконтинент по това време, Бабур успява да победи Ибрахим Лоди от Делхийския султанат и да вземе властта в Северна Индия. Със синьо-сиво са отбелязани териториите, които Бабур управлява до смъртта си през 1530 г. "Могол" е персийската дума за "монголец". Не забравяй, че Бабур е наследник на Тимур, който е тюрко-монголски завоевател. По майчина линия той твърди, че е наследник на Чингис хан, но официалният език в двора му е персийски. По този начин персийското културно влияние в Северна Индия се засилва значително. След смъртта на Бабур, начело на държавата застава Хумаюн. Хумаюн среща трудности в задържането на властта. Той има много конкуренти и в крайна сметка е свален от трона от династията Сур. Това го кара да поиска помощ от сефевидите, благодарение на които се връща на власт, но малко по-късно се спъва по стълбите и умира. Наследява го синът му Акбар. Акбар е вероятно най-известният от моголските владетели. Както виждаш, той управлява Индия дълго време. Както споменах, Хумаюн на практика трябва да си завоюва престола и властта му е сравнително слаба. Но Акбар успява да разшири територията на страната. На картата това разширение е отбелязано в светлолилаво. Той успява да централизира държавата и прави опит да обедини културно цяла Индия. Моголите са мюсюлмани и са сравнително толерантни към другите религии до управлението на Акбар и до някаква степен при Джахангир. Но Акбар предприема много плуралистичен подход. Той е известен с това, че привлича теолози в съдилищата в империята и дори прави опит да слее религиите, създавайки според някои историци собствена религия, която по-късно ще бъде наречена Дин-е Илахи, религията на Бог. В нея се съчетават много от принципите на джайнизма и индуизма. Акбар става вегетарианец и забранява убийството на крави. След смъртта му през 1605 г. тронът преминава в сина му Джахангир. Историците смятат Джахангир, подобно на Акбар, за сравнително толерантен владетел, който продължава подкрепата към науката и изкуствата в моголския владетелски двор, но е и малко противоречив. Както говорихме във видеото за сикхизма, Джахангир измъчва и екзекутира Гуру Арджан. Според някои историци причината е, че Гуру Арджан подкрепя сина на Джахангир, който прави опит за преврат. Според други причината е, че Гуру Арджан става много влиятелен в Пенджаб и Джахангир се страхува да не загуби властта си и решава да екзекутира Гуру Арджан. Джахангир е наследен от сина си Шах Джахан, който е значително по-нетолерантен. Въпреки това управлението му е наричано "Златната епоха на моголската архитектура", като най-високото постижение от периода е мавзолеят Тадж Махал, който владетелят поръчва в средата на XVII век, за да съхранява тялото на починалата си съпруга. Тадж Махал се намира в град Агра, който в различните периоди на Моголската империя е столица на държавата, редувайки се с Делхи. Има и кратък период, в който столицата е Лахор. Шах Джахан в крайна сметка е хвърлен в затвора от сина си Аурангзеб. Аурангзеб е смятан за силен и авторитарен владетел. Той успява да разшири още повече териториите на Моголската империя в Южна Индия. В най-голямото си териториално разширение Моголската империя е сравнима с териториите под контрола на империята Мориа около 2000 години по-рано. Макар да е познат като последния истински силен моголски владетел, Аурангзеб е известен и с това, че е сред най-нетолерантните. След смъртта му през 1707 г. неговите наследници стават все по-слаби и по-слаби. През XVIII век се наблюдава сериозен спад във властта на моголите в териториите, които управляват. Делхи е разграбен от персийския завоевател Надир Шах, С навлизането във втората половина на XVIII век британците започват да превземат все повече и повече земи, не само от моголите, а и от всички индийски владетели, но за това ще говорим повече в следващи видеа. Преведено от "Образование без раници"с подкрепата на Посолството на САЩ.