Въведение в сикхизма

Сикхизмът се появява в Северна Индия по време на управлението на Моголската династия. Синята зона на картата е територията, която първият моголски император, Бабур, успява да подчини. Тя включва региона Пенджаб, в който сикхизмът се появява и съществува до днес. По-късни императори като Акбар още повече разширяват домейна на моголския император. Аурангзеб, най-нетолерантният сред моголите, превзема голяма част от Южна Индия. Всичко започва през XV век с раждането на човека, който ще остане в историята с името Гуру Нанак. Той се ражда в семейство на търговци хиндуисти. Още от малък е смятан за много зрял за възрастта си, особено когато става въпрос за духовността. Той постоянно поставя нещата под въпрос. Учи и се запознава с различни религии. Не забравяй, че Северна Индия е под контрола на мюсюлмани, но населението са предимно индуисти. Също така в областта живеят групи християни и джайнисти. Това е и периодът, в който, както сме говорили в други видеа, се развива движението Бхакти – идеята за преданата любов към Бог в рамките на индуизма. В тези условия Гуру Нанак става важен бхакти гуру, както биха казали много хора. Ето един негов цитат, за да добиеш представа за учението му: "Има само един Бог. Неговото име е Истина. Той не мрази. Той е отвъд цикъла на раждане и смърт. Той е самообясним." Това са само част от неговите цитати, но в тях можеш да видш основата на индуизма и елементи от исляма. "Има само един Бог" е основен принцип на исляма. Но останалите идеи идват предимно от ведическата традиция. "Той е отвъд цикъла на раждане и смърт" – това е самсара. "Той е самообясним." Има много споменавания на идеята за вътрешното аз, истинското аз и единството с Бог. "Дори царе и императори и купища богатства и огромна власт не могат да се сравнят с една мравка, изпълнена с любов към Бог." Тук виждаме бхакти влияние. Ето защо Гуру Нанак е смятан за бхакти гуру, или бхакти светец. Той обръща внимание на всеотдайната любов към Бог. "Светът е драма, поставена в сън." Това тук съответства на ведичеката идея за Мая. Светът е една илюзия. Неговите последователи се наричат сикхи. "Сикхи" идва от думата на санскрит, която означава "уча" или "учение" и е свързана с думата "ученик". Дори в съвременните езици, произлизащи от санскрит като хинди, има думи като "сикхна", което означава "уча". Гуру Нанак умира в началото на XVI век. Виждаш, че към този момент Моголската династия е превзела Северна Индия. Преди смъртта си, той посочва за свой наследник Гуру Ангад, който не е негов син. След Гуру Андад водач на сикхите става Гуру Амар Дас, а след него – Гуру Рам Дас, който основава свещения град на сикхите – Амритсар, познат още като Рамдаспур. Гуру Рам Дас е наследен от Гуру Арджан. Гуру Арджан е важен поради много причини. Той създава сборника, познат като Ади Грантх. Това са поговорки и химни от предишни гурута, включващи и тези на самия Гуру Арджан. Ади Грантх, както ще видим, ще се развие и ще се превърне в Гуру Грантх Сахиб, която се смята не само за свещената книга за сикхите, а и за последния и окончателен гуру. В Рамдаспур, по-късно наричан Амритсар, Гуру Арджан построява Хармандир Сахиб с цел да се превърне в място за поклонение за хора от всякакви религии. Там се практикува традиция, в която се дава храна на всеки, без значение от религията, която изповядва. Днес Хармандир Сахиб, по-познат като Златния храм, заради позлатата, направена от по-късен махараджа, е най-голямата безплатна кухня в света. Гуру Арджан е известен като първия мъченик на сикхската вяра. Както сме говорили, ранните моголски владетели са предимно толерантни към чуждите религии. Император Акбар е особено толерантен. Но след смъртта му синът му Джахангир взема властта. В началото на управлението си той е много несигурен във властта си. Не забравяй, че моголите управляват от същия регион, в който сикхите набират все повече последователи не само от индусите, но и от мюсюлманите. Заплашен от увеличаващите се последователи, Джахангир изпраща в затвор Гуру Арджан и го измъчва, опитвайки се да го накара да се откаже от вярата си и да приеме исляма. Гуру Арджан отказва въпреки дългите дни на мъчения, в които го варят жив. В крайна сметка Гуру Арджан умира. Има спорове как точно се случва това. След смъртта му, неговият син, Гуру Харгобинд идва на власт. Според легендите Гуру Харгобинд, по заръка на баща си от смъртния му одър, казва на сикхите, че трябва да се защитават. Те трябва да приемат военна традиция, за да се защитават от потисничество, особено от това на моголите. Гуру Харгобинд остава в историята с това, че създава военната традиция на сикхизма. Той е първият гуру, когото можем да наречем воин-светец. Известен е с това, че носи два меча. Единият, за да показва властта му над духовния свят, а другият – властта му над материалния свят. Той също е човекът, който носи титлата гуру най-дълго време. Когато Гуру Харгобинд умира, титлата се поема от внука му – Гуру Хар Рай. Когато Гуру Хар Рай умира, той е наследен от много младия си син Гуру Хар Кришан, който малко след това умира от едра шарка. Тогава най-малкият син на Гуру Харгобинд приема титлата. Това е Гуру Тегх Бахадур, което означава "смел меч" или "смел мечоносец", защото както баща си, Гуру Харгобинд, той също се сражава с моголите и показва необичайна смелост и се доказва като умел воин. Той продължава традицията на воините-светци. Особено по времето на Шах Джахан и Аурангзеб, когато моголите стават все по-нетолерантни и започват насилствено да налагат исляма, Гуру Тегх Бахадур се възприема като защитник на слабите, не само на сикхите, а на всички потискани религии, включително индуистите, които са били принуждавани от Аурангзеб да приемат исляма. В крайна сметка Гуру Тегх Бахадур е измъчван и убит, заради отказа да приема исляма. Той се смята за втория гуру-мъченик. След смъртта му стигаме до десетия и последен човек гуру на сикхите – Гуру Гобинд Сингх, който продължава традицията на воините-светци като дори я прави официална под името кхалса. Има история, според която той събира сикхите и търси доброволци. Първият доброволец той води в палатка. След това излиза от палатката без доброволеца и с окървавен меч в ръка, оставяйки впечатлението, че е убил човека, който е доброволствал. След това той пита за още доброволци и такива се намират. Всеки път той излиза от палатката без доброволците, но с кървав меч в ръка. След като минават петима доброволци, те всички излизат от палатката. Гуру Гобинд Сингх обяснява, че всичко това е тест за вяра, за да види кой е готов да рискува живота си за каузата. Той казва: "Това са кхалса, те са чисти. Заедно ще се борим срещу потисниците, които и да са те." Така той формализира какво означава да си един от тези воини-светци. Тези воини се отличават с т.нар пет "К". Всеки воин, който премине кхалса ритуала и стане кхалса сикх, трябва да не се подстригва, това се нарича "кеш", трябва да носи метална гривна, наричана "кара", трябва да има дървен гребен, наричан "канга", трябва да носи къс нож или меч, наричан "кирпан" и накрая е "качх", вид долна дреха със символично значение. Мъж, преминал през церемонията кхалса, приема титлата "сингх", което означава "лъв", а жените приемат титлата "каур", или принцеса. По този начин те полагат клетва, че ще се борят срещу потисничеството навсякъде. Гуру Гобинд Сингх е известен и с това, че завършва Гуру Грантх Сахиб. Той взема Ади Грантх, съставен от Гуру Арджан, и добавя 115 химна на мъченика Гуру Тегх Бахадур. Той прави този сборник не просто колекция от химни на гурута, а на светци и гурута от индуистките и мюсюлманските традиции. Той обявява книгата за единадесетия и последен гуру. Сикхите днес смятат Гуру Грантх Сахиб за свой гуру. Ако посетиш гурдвара, което е техният храм, името означава "врата към гурутата", "двара" има същия корен като думата "врата" на санскрит, ще видиш, че вътре е Гуру Грантх Сахиб, смятан и почитан от сикхите като техен гуру. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на Посолството на САЩ.