Какво представлява болестта на Паркинсон?

Може би вече знаеш някои неща за болестта на Паркинсон. Може да знаеш за фондацията на Майкъл Дж. Фокс, която набира средства за изследване на болестта, или знаеш, че Мохамед Али е говорил за болестта. И двамата страдат от болестта на Паркинсон и са помогнали за набирането на средства за изучаването ѝ, както и за повишаване на осведомеността за заболяването. Но какво точно е болестта на Паркинсон? Това е прогресивно невродегенеративно заболяване. Наричаме го прогресивно, тъй като прогресира, влошава се с времето. Казваме, че е невро- дегенеративна болест, тъй като при развитието ѝ имаме загуба и дегенерация на неврони в мозъка. При болестта на Паркинсон виждаме загуба на определен вид неврони – т.нар. допаминергични неврони. Допаминергичните неврони произвеждат малък невротрансмитер, наречен допамин, който е много важен за нормалното движение. Много от допаминергичните неврони се намират в мозъчна структура на име субстанция нигра (substantia nigra). Можем да видим субстанция нигра ето тук. Тя е разположена в главния мозък над гръбначния мозък, в част, наречена среден мозък. Когато тези неврони изчезнат, количеството допамин в мозъка намалява. Това се случва, тъй като допаминергичните неврони произвеждат много от нашия допамин, а сега ги няма. Това е много важно, защото когато допаминът намалее, започват да се отчитат основните двигателни симптоми на болестта на Паркинсон. Да поговорим за тях. Един от тези симптоми е треперене под формата на тремор, което често е в ръцете или в пръстите. Вторият симптом е ригидност. Ригидността се усеща, когато пациентът сгъва част от тялото си. Например ръката, крака или китката. Когато пациентът сгъне ръката си, движението не е гладко. Усещането за движението не е плавно. Вместо това се усеща съпротивление. Трети симптом е забавянето на движенията. Това се случва тъй като пациентът се нуждае от повече време, за да завърши дадено движение. Представи си последния път, когато се намираше във вода. Може би в басейн или в море. Може би се опитваше да направиш салто под вода или да избягаш от приятелите си. Може би си спомняш, че тези движения са много по-бавни във водата, отколкото на сушата. Нещо подобно изпитват и пациентите със забавени движения. Те могат да извършват движенията, но им отнема по-дълго време. Четвъртият основен симптом са проблемите с поддържането на баланс. Усещане за неустойчивост или нестабилност при изправена стойка или при ходене. Не всички пациенти с болестта на Паркинсон имат всички тези симптоми, но повечето ще ги изпитат в даден етап от развитието на болестта. Последният симптом, за който говорихме – проблеми с равновесието, обикновено се появява по-късно, след като пациентът вече е страдал от болестта няколко години. Обикновено първите три симптома се използват, за да се прецени дали някой има болестта на Паркинсон. Всички тези двигателни симптоми взети заедно формират комплекс от симптоми, наречен паркинсонизъм или Паркинсонов синдром. Това означава, че болестта на Паркинсон предизвиква паркинсонизъм. Има и някои други невродегенеративни болести, които могат да предизвикват паркинсонизъм, този комплекс от симптоми, които споменахме. Но болестта на Паркинсон го предизвиква най-често. Затова паркинсонизма, предизвикан от болестта на Паркинсон, наричаме първичен паркинсонизъм, а този, който е предизвикан от други невродегенеративни заболявания – вторичен паркинсонизъм. Болестта на Паркинсон не води само до паркинсонизъм. Спомни си, че това е болест на мозъка, а когато нещата в мозъка се объркат, често има повече от един вид симптоми. Хората с болестта на Паркинсон могат да страдат и от психиатрични проблеми като депресия, когнитивни проблеми като загуба на паметта и проблеми с концентрацията, както и много други симптоми, които не са двигателни. Това включва проблеми с обонянието и със съня. Причините за болестта на Паркинсон не са напълно ясни. В повечето случаи не знаем какво точно е отключило болестта, тези случаи се наричат идиопатични. "Идиопатичен" означава, че причината е неизвестна. Докато при повечето от случаите няма семейна история на заболяването, при около 15% от пациентите има семейна история. Смята се, че при тези пациенти болестта на Паркинсон е предизвикана от мутация в един от няколко различни гена. В зависимост от това кой ген е виновен, мутацията може да предизвика болестта на Паркинсон или само да увеличи вероятността за развитие на заболяването. Ако някой има проблем с един от гените, които предизвикват болестта, той/тя ще я развие, но ако има проблем с един от гените, които увеличават възможността за развитие на болестта на Паркинсон, е възможно да я развие или да не я развие. Въпреки това, има по-голям шанс да я развие в сравнение с някой, който няма мутация в този ген. Генетиката е виновна само от време на време, при по-голямата част от пациентите не знаем какво е причинило болестта. Въпреки това има някои рискови фактори, които се асоциират с развитие на болестта на Паркинсон. Рисков фактор е нещо, което увеличава вероятността за развитие на определена болест. Можем да кажем, че наличието на дадена генна мутация е важен рисков фактор за болестта на Паркинсон, но има и негенетични рискови фактори. Например излагането на някои пестициди и препарати за чистене. Също така – напредналата възраст. Ако си на около 60 години, рискът да развиеш болестта на Паркинсон се увеличава и продължава да расте с всяка изминала година. Мозъчните сътресения също могат да увеличат риска от болестта на Паркинсон, както и пола. Не сме сигурни защо, но мъжете са малко по-склонни към развитие на заболяването. Друг рисков фактор е редовното излагане и вдишване на частици на тежки метали като мед, манган или олово. Тези частици може да са по-често срещани във въздуха в индустриалните зони. Това са рискови фактори за болестта на Паркинсон, което означава, че се асоциират с по-голяма вероятност за развитие на болестта. Лечението на болестта на Паркинсон обикновено включва лекарствена терапия, която помага с двигателните симптоми. Много от лекарствата заместват или увеличават нивата на допамин в мозъка, защото невроните, произвеждащи допамин, дегенерират с развитието на болестта. При някои пациенти лекарствата работят. Може всичко, от което се нуждае пациентът, да е намаляване на симптомите. Но при повечето пациенти, които вече са страдали от болестта няколко години, лекарствата престават да оказват ефект на симптомите. Когато това се случи, те може да се подложат на операция, която да им помогне със симптомите. Целта на операцията е да деактивира областите от мозъка, които предизвикват двигателните проблеми като тремор или ригидност, за които говорихме по-рано. Това ни води до дългосрочната прогноза за някой с болестта на Паркинсон. За съжаление болестта на Паркинсон е прогресивна, тя се развива с течение на годините, след като е поставена диагнозата. Въпреки че до този момент не разполагаме с метод, който да спре болестта, лекарствата и операцията могат да помогнат за намаляване на симптомите и да осигурят по-високо качество на живот на болния възможно най-дълго. Искам да спомена една честа заблуда, която се появява, когато говорим за болестта на Паркинсон – тя е, че болестта на Паркинсон се появява само при по-възрастни хора. Вярно е, че средната възраст за поставяне на диагноза е около 60-65 години, но между 5 и 10% от пациентите са диагностицирани преди 50-годишна възраст. Това се смята за болест на Паркинсон с ранно начало. Мутациите, за които говорихме, по-често предизвикват ранно начало на болестта на Паркинсон, в сравнение със случаите, които се диагностицират на средна възраст между 60 и 65 години.