If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преглед на ензимите

Ключови термини

ТерминЗначение
КатализаторВещество, което ускорява една химична реакция, без да се променя самото то
ЕнзимБиологичен катализатор (обикновено протеин)
СубстратРеактантната молекула, върху която работи ензимът
Активен центърЧастта от ензима, към която се прикрепя субстратът

Структура и функция на ензимите

Ензимите са катализатори. Те обикновено са протеини, въпреки че някои РНК молекули също могат да действат като ензими.
Ензимите намаляват активиращата енергия на една реакция – това е количеството енергия, необходимо за да протече реакцията. Те правят това, като се прикрепят към субстрата и го държат по начин, който позволява на реакцията да протече по-ефикасно.
Диаграма, която показва курса на една реакция с и без катализатор. В присъствието на катализатора активиращата енергия е по-ниска, отколкото без него.
Изображение, модифицирано от OpenStax, CC BY 3.0.
Частта от ензима, към която се прикрепя субстратът, се нарича активен център. Тук ензимът променя формата си леко, напасвайки се добре към субстрата и образувайки ензимо-субстратен комплекс.

Фактори, които влияят на ензимната активност

Ензимната активност може да бъде повлияна от различни фактори като температура, рН и концентрация.
Ензимите работят най-добре в специфични граници на температурата и рН и субоптимални условия могат да накарат един ензим да загуби способността си да се прикрепя към субстрата.
  • Температура: Повишаването на температурата по принцип ускорява една реакция, а намаляването на температурата забавя една реакция. Но екстремно високи температури водят до загуба на формата (денатурация) на ензима и той спира да работи.
  • рН: Всеки ензим има оптимален рН диапазон. Променянето на рН извън този диапазон ще забави ензимната активност. Екстремни рН стойности могат да накарат ензимите да се денатурират.
  • Концентрация на ензима: Увеличаването на ензимната концентрация ще ускори реакцията, стига да има наличен за прикрепяне субстрат. След като целият субстрат е прикрепен, реакцията вече няма да се ускорява, тъй като няма да има нищо, към което допълнителният ензим да се прикрепи.
  • Концентрация на субстрата: Увеличаването на концентрацията на субстрата също увеличава скоростта на реакцията до определена точка. След като всички ензими са се прикрепили, всяко увеличение на субстрата няма да има ефект върху скоростта на реакцията, тъй като наличните ензими ще бъдат наситени и ще работят на максимална скорост.

Чести грешки и погрешни разбирания

  • Ензимите са "специфични." Всеки вид ензим обикновено реагира само с един или два субстрата. Някои ензими са по-специфични от други и ще приемат само един определен субстрат. Други ензими могат да действат върху разнообразни молекули, стига те да съдържат вида връзка или химична група, към която е насочен ензимът.
Субстрат, навлизащ в активния център на ензима.
Изображението е модифицирано от "Ензими: Фигура 2" от Колеж ОупънСтакс, Биология, CC BY 3.0.
  • Ензимите могат да се използват отново. Ензимите не са реактанти и не се изразходват по време на реакцията. След като един ензим се прикрепи към субстрат и катализира реакцията, ензимът бива освободен непроменен и може да бъде използван за друга реакция. Това означава, че за всяка реакция не е нужно да има 1:1 съотношение между ензимни и субстратни молекули.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.