Пикасо, Госпожиците от Авиньон

(класическа музика на пиано) Намираме се на петия етаж в Музея на модерното изкуството пред „Domoiselles d'Avignon“ на Пабло Пикасо. Пикасо е испански художник, но е в Париж, когато рисува това. Заглавието се превежда като „Госпожиците от Авиньон“. Това е улица, но не във Франция, а в Барселона, която е известна с проституцията. Това, което наблюдаваме, е публичен дом. Виждаме идеята за изобразяване на жена, която е достъпна за мъжкия зрител, но в контекст, който ни препраща към Дега. Както и към Мане, ако се позовем на картината му „Олимпия“. Дори можем да се върнем още назад до Венецианския Ренесанс и картините от Тициан. За много изкуствоведи тази картина е пробив в 500-те години европейско изкуство, които започват с Ренесанса. Също така много изкуствоведи я разглеждат като основата, на която се изгражда кубизмът. Така че това е радикален пробив, който сочи към бъдещето. Както и е решително скъсване с тези традиции за изобразяване, приети толкова отдавна в Запада за това как представяш тяло в пространството, как създаваш пространство. Всичко това приключва с „Госпожиците от Авиньон“. Изчезва линейната перспектива. Изчезва светлосянката, тази модулация от светлина и сянка, която създава илюзията, в която между другото Пикасо бил влюбен, в тази магия на илюзията. Обаче тук я разбива. Намерил е официалните средства да предаде идеите зад „Госпожиците от Авиньон“, – идеи за сексуалността, за женската голота, за болестите, предавани по полов път. Тази картина е предизвикателна. В оригиналните скици жените се фокусират върху мъж, включен в картината – моряк, присъства още и студент по медицина. Пикасо обаче изважда мъжете, а жените обръщат поглед навън, като „Олимпия“ на Мане, за да ни заинтригуват директно нас, зрителите. Двете мъжки фигури ни дават подсказка за някои от идеите зад картината. Моряк – някой, който е в бордей като клиент и стои на маса. А после студентът по медицина с по-аналитичен поглед, който гледа на жените по-скоро от научна гледна точка. Но също може и да е от художествена гледна точка. Художниците исторически са изучавали човешките тела с дисекции, за да разберат костната структура, мускулатурата, гледат на тялото аналитично. Но нека не забравяме, че този студент по медицина носи череп, поне в някои скици. Разбира се, логично е студент по анатомия да носи нещо, което да ни подсказва професията му. От друга страна, в историята на изкуството черепът е подсказка за смърт. Той е memento mori – напомня, че човек е смъртен. Така че тук явно има някакво напрежение между чувствеността, на която морякът се отдава, и морализиращото напомняне, че удоволствията на живота са кратки, загатнато от черепа, който носи студентът. Лицата на жените вдясно често се разглеждат като репрезентации на африкански маски, каквито знаем, че Пикасо е разглеждал по онова време. Фигурата вляво е архаична и ни пренася до древна Испания и до Иберийското изкуство преди класическия период. Това е един от проблемите с тази картина. Разглеждаме изкуството и очакваме стилистична последователност. А тук виждаме струпване на стилове. Това е вид изобретение. Пикасо ни допуска до своята работилница. Има физическо противопоставяне, има опасност. Фигурите са наистина близо до нас. Пространството се е превърнало в явни триизмерни строшени равнини. Пердетата, които сякаш се нижат между фигурите, са притиснати директно до самите фигури. Няма пространство зад тях или между тях. Все още има усещане за илюзия. Все още има някаква сянка. Все още има някакво подчертаване. Но Пикасо само е създал илюзия, която се отдръпва в пространството с няколко инча. Трудно е да се наблюдава тази картина без ретроспекция на разбирането накъде ще се развие кубизмът. Но знаейки, че кубизмът е деконструкция на триизмерната форма, разрушаване на тази форма и поставяне на фрагментите обратно на двуизмерна повърхност, кара някои изкуствоведи да разглеждат централната фигура като такава, която едновременно гледаме напречно, но и отгоре, сякаш стоим над нея, докато лежи на легло. Пикасо не стига до тези идеи самостоятелно. Матис също ги изследва, а преди това и Сезан. Можеш да разбереш защо художници, които виждат тази картина в студиото на Пикасо, малко след като я завършва, са били ужасени. Дори Дега, когато изобразява неидеализирани жени в бордей, не се приближава до суровостта, до грозотата. Пикасо е продукт на културата си. Той е продукт на историческия момент. Фактът, че изучава африкански маски, за да изобрази опасност, е израз на френския колониализъм. Тези предмети и маски идват във Франция, защото тя има огромни колониални владения в Африка. По това време Пикасо знае много малко за културите, откъдето идват тези предмети. Той се интересува от тях заради привидните им качества и изобретателност. Както и защото представляват различното. Идеята за необходимостта да се излезе от западната традиция, за да се изрази начинът, по който са се усещали ранният 20-и и късният 19-и век, е важна идея, тази тенденция към изразяване на плоскостта на платното, а не отричането ѝ чрез създаване на фалшива илюзия. Това е много важно в края на 19-и и началото на 20-и век. Говори за потисничеството, което културата след Ренесанса, маниеризмът, Бароковият неокласицизъм, академиите от 19-и век оказват върху съвременните художници, които търсят нов визуален език, за да представят модерната култура. (класическа музика на пиано)