Пуеблоския модернизъм на Велино Шидже Херера

(лека музика на пиано) Намираме се в офис в музея Нюарк и гледаме картина на Фелино Шидже Херера, познат също като Ма Пе Уи от Зиа Пуебло. Това е толкова интересен период да се наблюдава традиционното американско изкуство – началото на XX в. – заради всички тези влияния, които се обединяват. Има интерес от модернистите от западното крайбрежие. Има я разрастващата се туристическа индустрия на югозапад. И художниците от народите пуебло, които рисуват в стила на коренните си традиции. Това е като момента в юношеството, когато има преплитане на разнообразни сили. Туризмът на югозапад го е имало от поне 20 години и е добавил и гледната точка на туриста към изкуството. Имало е и влияние на правителството и училищата, където има правила по европейско-американски тертип, наложени на децата на пуебло, и най-важното – има ги и коренните традиции – в този случай – на рисуването. Пуеблосите са се заселили покрай река Рио Гранде в Ню Мексико, така наречените пуеблоси на Рио Гранде. И така художниците всъщност донасят местната чувствителност и знание за рисуването. Тяхната история е в рисуването на керамика, на фрески и киви (олтари) и разбира се, в още по-древни времена, рисуването на скали. Първата изложба на художници от пуебло е през 1919 г. в музея в Ню Мексико. Велино Шидже е един от тази първа основна група, заедно с Фред Каботи, после също и Ава Цире. Те били художниците, формулирали този жанр с рисуване с акварел на хартия, което е европейска художествена традиция, но свързвайки го със собствените си традиции. Така че това, което виждам, изглежда като пейзаж с небе със силно стилизирани облаци, дърво в центъра и птици в небето. Има усещане за движение при някои от птиците – при тази, която изглежда като граблива птица, преследващ друга. Някои от птиците изглеждат по-стилизирани, по-скоро като символ. Изглежда има и разделителна линия с форми, които изглеждат архитектурни, а под нея птици, които сякаш се носят из водата, има рогата змия и цветя, изникващи от водата. Велино изгражда много модернистичен и декоративен пейзаж, населен с всякакви птици, които са доста важни в света и космологията на Пуебло. Птиците имат голямо значение. В по-широк смисъл, птичите пера са използвани за молитви и молитвени жезли, а определен вид пера и определени птици имат специфично значение по отношение на сезона и територията им. Дали са мигриращи птици? Дали са водни птици като гъските? Дали са грабливи птици? Тук има цяло съзвездие, което той представя, но гениалното е, че той черпи от пантеона на грънчарството на пуебло – някои примери са по-древни, някои съвсем съвременни. Има проявление на абстракцията, присъща за пуеблоския дизайн на фигурите на птиците, на архитектурните форми, на облаците. Той използва този вид абстракция и създава картина за зрители, които не са местни – с тази модерна чувствителност, с арт-деко естетика, а художниците си взаимодействат с модерните художници, които са ги откривали през собствената си перспектива и са ги популяризирали. Това е и момент, когато тези модерни художници – хора като Марсдън Хартли и Джон Слоун, са работили в подкрепа на правата на народите пуебло. Амелия Елизабет Уайт, която притежавала тази творба, заедно с много други картини на пуебло, била силно въвлечена в асоциацията за права на индианците, която работила за това да осведомява външни хора, като тези в Ню Йорк, за това какво се случва в югозапада по отношение на отнемането на земята на местните и други нарушения на правата на коренното население, а модерните художници действително намирали естетически точки на пресичане с разнообразните артистични проявления на народите пуебло. И те подкрепяли тези художници. Велино Шидже тук е истински креативен и иновативен в развитието на графичните традиции на пуебло. Той се вдъхновява от ценителите, от модерните художници, от тази арт-деко естетика, и преплита собствената си работа с това, но тя е напълно новаторска. Така той тласка тази графична традиция към ново измерение. (лека музика на пиано)