Кубизмът и множеството перспективи

От д-р Чарлз Креймър и д-р Ким Грант

На пръв поглед обектите в Кана и цигулка на Жорж Брак изглеждат произволно разкривени, но не са. Една тактика, която Брак използва тук, е изобразяване на обекти от множество перспективи. Докато по-голямата част от цигулката на Брак е изобразена фронтално, като в илюстрация в енциклопедия, орнаментът в горната част на шията е представен странично, а мостчето, което държи струните над шията и резонаторната кутия, е преобърнато.

Каната също е изобразена предимно отстрани, но виждаме горния ръб все едно го гледаме отгоре и отляво, докато чучурът е изобразен от недотолкова издигнат ъгъл. Подобно, докато Брак изглежда е изобразил цигулката все едно стои невъзможно върху долния си ръб, по-вероятно е да се очаква да приемем, че лежи на маса. Следователно гледаме надолу към цигулката в същото време, в което гледаме директно напред към тялото на каната и стената зад масата.

Кубизмът като по-висока истина

Използването на множество перспективи станало запазена марка на кубисткия стил, но Брак и Пикасо никога не обяснили защо прилагат тази техника. Една често срещана съвременна интерпретация е, че използването на множество перспективи позволява постигане на по-голяма истинност и точност от традиционния натуралистичен (изобразителен) стил, който доминирал в изкуството още от Ренесанса. През 1912 г. писателят и художествен критик Жак Ривиер твърдял, че линейната перспектива създава нереалистични изкривявания. Например, ако стоим по средата на железопътни релси, те изглеждат все едно се приближават една до друга и в определен момент сякаш се срещнат, но всъщност си остават успоредни.

Картината на цигулка на Франсоа Бонвин показва колко точно инструментът бива извит и изкривен, когато се гледа в перспектива. Частите по-близо до наблюдателя са по-големи от по-отдалечените части, а някои части са свити от ракурса, докато други напълно биват скрити. Според Ривиер подобни изкривявания в реалния живот биват "поправени" просто като разглеждаме предметите от различни страни, за да можем да видим действителната им форма.

"Стъпка вдясно и стъпка вляво [могат] да завършат зрителния образ. Знанието, което имаме за един предмет, е … сложен сбор от възприятия … предметът винаги трябва да бъде представян от най-разкриващия го ъгъл." [1]

Брак представя основните части на цигулката от най-добре разкриващия ги ъгъл. Например охлювът с ключове е обърнат настрани, понеже ако се гледа отпред като останалата част на цигулката, той няма да се вижда изобщо. В същото време, обаче, ако го гледахме отстрани, бихме видели само два от ключовете за настройка, така че Брак отново се връща към фронталния изглед, за да може да се видят всички четири ключа.

Перспективата е целенасочена лъжа

През 1912 г. писателят Оливие-Хуркад предоставил друг пример за това как кубистките картини поправяли изкривяването на перспективата:

"Художникът, когато трябва да нарисува кръгла чаша, много добре знае, че отворът на чашата е кръг. Следователно, когато рисува елипса, той не е искрен, прави отстъпка пред лъжите на оптиката и перспективата, изрича целенасочена лъжа." [2]

Погледни всички елипси (сплеснати кръгове) в картината горе: ръба на стъклото, бокала, сребърната пиедестална купа, както и двете калаени чинии и нарязания лимон. Всички тези форми в реалния живот са кръгове. Изглеждат елипсовидни само поради ъгъла, от който ги гледаме. Художникът може да поправи тази илюзия, просто като изобрази тези форми в директен изглед, така че кръгът да разкрие истинската си форма.

Разпознаване на предметите в кубизма

Темата на този натюрморт може да е трудна за разпознаване, но с помощта на заглавието можем да започнем да откриваме представените обекти. Кларинетът е бялата правоъгълна форма вляво на картината. Четири дупки за пръстите се открояват по дължината ѝ, която е оцветена със светлосенки, за да подскаже цилиндричния обем.

Забележи, че по-голямата част от инструмента бива гледана отстрани, отворът в основата на центъра на картината е кръгъл, а в другия край, до ръба на платното, полукръг и схематичен триъгълник предполагат разрез с клинообразна форма, който е изрязан от мундщука, там където лежи плътъка.

Над дупките за пръстите на кларинета можем да видим бутилка вино със схематични, квадратни "рамене". Прозрачността ѝ се разкрива от факта, че можем да видим кларинета през нея. Забележи, че и тук, докато виждаме по-голямата част от бутилката отстрани, Брак е изрисувал отвора на бутилката като кръг, все едно го гледаме отгоре, докато една четвърт от кръг изобразява кръглата основа отдолу.

Като се запознаем с кубистките картини, можем да започнем да разпознаваме обекти в техните кубистки натюрморти, дори когато не са изрично споменати в заглавието. В горния десен квадрант на тази картина има стъклени чаши със столчета, които отново се виждат предимно отстрани, но в основата, при отвора за пиене и при столчето, имаме кръгове, които ни подсказват перфектната закръгленост на тези части.

Изкуство на идеите, не на сетивните възприятия

Жак Ривиер също твърдял, че монохромните цветове (едноцветието) и променливото осветяване са по-истински методи за изобразяване на реалността от използваните в традиционното изобразително изкуство. Както били демонстрирали импресионистите, видът на предметите се променя драстично при различни видове светлина.

Монохромният цвят премахва променливостта на осветлението, за да представи предметите в истинската им форма, както ги познаваме, вместо да ги представи изкривени от зрението ни. Поради тази причина кубизмът често се приема за изкуство на идеята, вместо на възприятието. Кубистките картини представят комплексната ни мисловна представа за предметите, вместо да ги показва от една гледна точка в конкретен момент във времето или при конкретен вид осветление.

Кубизъм спрямо илюзионизъм

Брак и Пикасо били съвсем наясно колко революционен бил техният нов начин за представяне на предметите. Сякаш да отбележи много различните подходи към "реализма", прилагани от кубизма и от традиционния натурализъм, Брак нарисувал пирон в горната средна част на Кана и Цигулка. Въпреки че е едва маркиран, тъмният му цвят и хвърлената сянка го правят да изглежда, поне на пръв поглед, сякаш е реален пирон, който придържа картината към стената.

Това ни препраща към традицията на картините
от 19-и век – кулминация на Ренесансовия натурализъм. Картините, създадени с техниката на оптичната илюзия са толкова детайлни и убедителни, че зрителят бива заблуден и ги приема за истински.

Всичко в този натюрморт на Харнет си е нарисувано: цигулката, вратата, ръждясалите панти и пирони, ключалката и дори дървената рамка. Въпреки че това е стилът, който обикновено се приема за "най-реалистичен", това всъщност е илюзия – това е само боя на платно. Може да се твърди, че използването на множество перспективи, за да се покажат истинските форми на предметите, е може би по-вярно на истината.

Неразбираеми перки

Идеята, че кубизмът по-истински представя предметите, заради използването на множество перспективи с цел изграждане на комбинирано, концептуално представяне, била една от главните интерпретации на движението. Но тя не отчита напълно онова, което виждаме в творбите, и е важно да се помни, че Брак и Пикасо не са изразявали или налагали тази интерпретация.

Едно нещо, което не бива отчетено в тази интерпретация, е "фоновият шум" на кубистките картини. Докато някои форми в Кана и цигулка и Кларинет и бутилка на Брак могат да бъдат разглеждани като израз на формите на тези предмети от множество перспективи, други изглежда са просто произволни фрагменти. Също така, с еволюирането на стила кубизъм, Брак и Пикасо разделяли предметите на все по-малки и малки фасети, докато те станат буквално неразпознаваеми в повърхностната равнина на монохромните фрагменти.

Още по-странно, не само предметите са фрагментирани, а изглежда и празните пространства между тях също са били разкъсани на отделни частици. В някои творби боята бива прилагана подобно на редене на тухли, което допълнително допринася за фоновия шум, докато не остават само няколко насоки (и заглавията), които ни подсказват какво бива представяно.

Ривиер намирал подобни картини за объркващи:

"Към всеки предмет те добавят разстояние, което го разделя от съседни предмети … и по този начин го показват удължен във всички посоки и въоръжен с непонятни перки. Промеждутъците между формите – всички празни пространства в картината, всички места, където не съществува нищо, освен въздух, биват самите те запълнени от система от стени и укрепления." [3]

Въпреки че това е доста точно описание на късните кубистки картини, Ривиер не можел да обясни какво налага това и и твърдял, че това били "грешки". Неговият силно рационален поглед към кубизма го накарал да отхвърли елементите на стила, които не съвпадали с идеите му. Интерпретацията на Ривиер за "множеството перспективи като абсолютна истина" е привлекателна и може и да е подкрепена от някои визуални доказателства, но очевидно има други аспекти на кубизма на Пикасо и Брак.

Бележки:

Jacques Rivière, “Present Tendencies in Painting” (1912), в превод на Edward Fry, ed., Cubism (New York and Toronto: Oxford University Press, 1966), p. 77.
Olivier-Hourcade, “The Tendency of Contemporary Painting” (1912), в превод на Fry, Cubism, p. 74.
Jacques Rivière, “Present Tendencies in Painting” (1912), в превод на Edward Fry, ed., Cubism, p. 79.

Допълнителни ресурси:

Edward Fry, ed., Cubism (New York and Toronto: Oxford University Press, 1966)

Прочети и слушай още за Натюрморт с бандерилас в Музея на изкуството Метрополитън

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.