Баухаус: Мариане Бранд

Вероятно имаш лампа като тази. Тя няма декорация или допълнителна „украса“, което да я прави характерна за стила на някой конкретен дизайнер или дори от някое конкретно десетилетие. Тя изглежда абсолютно обикновена – и все пак е резултат от много внимателен процес на проектиране, при който всяка характеристика е внимателно обмислена.

Куполът е издължен, за да предпазва зрителя от отблясъците на електрическата крушка. Щифт, прикрепен към рамото на крушката, позволява леко завъртане, за да насочи светлината. Клиновидната форма на основата също помага в това отношение и осигурява ергономичен достъп до ясно видимо копче за включване и изключване. (Колко пъти ти се налага да търсиш копчето на лампата?)

Малкото на брой геометрично правилни части са лесни за производство и много ефективни – забележи начина, по който стоманата е навита под отвора на капака, за да се изглади неравният ръб, както и за да се осигури допълнителна твърдост. Липсата на декорация осигурява ниски производствени разходи, но пропорциите на частите и блясъкът на извивките на лакираната стомана са привлекателни сами по себе си.

Макар да изглежда така, сякаш е направена вчера, тази настолна лампа всъщност е проектирана през 1928 г. от забележителна жена на име Мариане Бранд в Баухаус, известното училище по дизайн в Германия. Бранд е изключителна не само като дизайнер, но също и като жена в доминираната от мъже област на металообработката.

В устава на Баухаус се посочва, че „всеки човек с добра репутация ще бъде приет, без оглед на възраст или пол …“, но когато неочаквано жените кандидати заплашват да се изравнят по брой или дори да надвишат броя на мъжете, майсторите в училището се съгласяват да ограничат броя им и да насочат жените изключително към работилниците за керамика, книговезане и тъкане[1].

Майсторите по керамика се противопоставят, а работилницата по книговезане е разпусната през 1922 г., така че в резултат на това почти всички жени в Баухаус изучават текстил като тъкане, бродерия, декоративни кантове, плетене на една кука, шиене и макраме. Ани Алберс, например, идва в Баухаус през 1922 г., за да учи живопис, но вместо това се насочва към текстила и през 1931 г. е назначена за ръководител на тъкачната работилница. Когато Баухаус е закрит през 1933 г., Алберс емигрира в Съединените щати, където продължава да преподава. През 1949 г. Алберс е първата жена текстилен художник със самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

Бранд е изключение от тази тенденция жените да се насочват към техники, които се смятат за подходящи за пола. Когато идва в Баухаус през 1923 г., работата ѝ в подготвителния курс привлича вниманието на ръководителя на работилницата за метал Ласло Мохоли-Наги, който я прави свой асистент. Тя проектира осветителните тела за новата сграда, когато Баухаус се премества в Десау, и сключва редица важни договори с местни производители, като помага за финансирането на училището. Когато Мохоли-Наги напуска Баухаус през 1928 г., Бранд става временно изпълняваща длъжността директор на работилницата за метали, след което сама напуска Баухаус, за да работи в промишлеността.

Творбите на Бранд са пример за основните принципи на дизайна на Баухаус: рационализъм, функционализъм, формализъм и дизайн за производство:

Рационализъм означава проектиране на предмети с помощта на ограничен набор от елементарни форми и цветове. Геометричните форми като кръгове, квадрати, цилиндри и конуси, и основните цветове и стойности като червено, жълто, синьо, черно и бяло се предпочитат, когато е възможно, пред по-сложните форми и смесените цветове.

Функционализъм означава, че основният акцент се поставя върху това предметът да се използва възможно най-лесно и ефективно. „Чистият“ функционализъм довежда това кредо до крайност, при която дизайнът не съдържа характеристики, които не изпълняват някаква необходима функция: без никакви декоративни излишни украшения, колкото и привлекателни да са те.

Формализъм означава използването на материали по начин, който отговаря на присъщите им свойства: прозрачност и крехкост на стъклото, блясък и гъвкавост на метала и други. 
В идеалния случай тези материали трябва да бъдат оставени в суровия им вид и да не бъдат прикрити. Допустимо е, например, да се използва боя като защитно покритие, но не и пластмасата да имитира дървесен фурнир.

Дизайнът за производство отчита начина, по който предметът ще бъде произвеждан масово от машини, и се опитва да направи този процес възможно най-ефективен. Предметите се проектират с малко на брой (в идеалния случай модулни) части с прости форми, които могат да се произвеждат и сглобяват лесно и евтино.

Понякога се налагат компромиси. Например рационалните форми невинаги са най-функционални или ергономични и в такива случаи функционализмът има тенденция да надделява над другите принципи. Затова Баухаус се свързва преди всичко с функционализма в дизайна.

За да видиш как тези принципи на дизайна действат на практика, можеш да сравниш чайник на Мариане Бранд с приблизително съвременен чайник на Джордж Кристиан Гебелейн. Най-голямата разлика е в количеството добавена декорация при Гебелейн, най-вече флутинг (вертикални бразди) и гравирани мотиви, които нямат никаква функционална цел, но значително увеличават трудността, времето, а оттам и разходите за производство. За разлика от него чайникът на Бранд – ръчно изработен модел на дизайн, предназначен за производство – е направен от възможно най-малко части и всички тези части са сведени до прости, рационални форми.

Това е до голяма степен изследване на кръговете: общата полусферична форма на тялото се допълва от кръгъл отвор и полукръгла дръжка. Цедката (не е показана тук) също е цилиндър с полусферична основа, увенчана с кръгъл ръб, а дръжката ѝ е идеален полукръг с вградена полукръгла дръжкa. Тези прости форми са не само лесни за изработване, но и повторението им придава цялостна хармония на изделието.

Ако се вгледаш внимателно обаче, в този силно рационализиран, геометричен дизайн има редица фини решения. Чучурът не е идеална окръжност, тъй като това води до разтичане, така че лекият ръб помага, когато се налива чаят. Това е пример за функционализъм, който надделява над рационализма.

По същия начин забележи, че отворът за пълнене е изместен към задната част на съда, а дръжката също не е центрирана. Тази неочаквана асиметрия изглежда като каприз, но всъщност тя предотвратява изливането на чая през капака и помага за запазване на центъра на тежестта на съда при накланяне. Обърни внимание, че дръжката от абаносово дърво – материал, избран за дръжката и копчето на капака, тъй като не провежда топлина – също е обърната назад, за да подкани потребителя да я хване по подходящ начин.

Друг макет на дизайна на чайник показва малко по-различен баланс между принципите на рационализма, функционализма и дизайна за производство. Тук дръжката с панти е заменена с полудиск от абаносово дърво, прикрепен отстрани с фланци. Този дизайн е по-опростен и има предимството, че дръжката не пречи при пълненето на съда и достъпа до чайника. Бранд вероятно изпробва този вариант, защото е по-лесен и по-евтин за производство.

Тази версия на чайника обаче не е толкова лесна за държане и наливане. За да се стисне здраво дървената дръжка, е необходима значителна сила на захвата, особено когато чайникът е пълен с вода, а теглото няма да е равномерно балансирано по време на наливането. Това сравнение показва, че макар принципите на Баухаус да не благоприятстват стилистичния усет или личната изява на дизайнера, в техните привидно очевидни, общи дизайни е вложено много внимание.

Бележки: 1. Сигрид Вортман Велиге. Творби на жени: Текстилно изкуство от Баухаус (Сан Франциско: Chronicle Books, 1993 г.), стр. 41-42.

Магдалена Дросте, Баухаус: 1919-1933 г. (Köln: Taschen, 2006 г.).

Сигрид Вортман Велиге, Творби на жени: Текстилно изкуство от Баухаус (Сан Франциско: Chronicle Books, 1993 г.).