Умбо (Ото Умбер), "Скитащият репортер"

Стивън: Аз съм Стивън Зукър. Бет: И Бет Харис, а при нас е Джули Крайник. Джули е за пръв път при нас в Smarthistory и ще говорим за тази много хубава снимка, която много обичам. Можеш ли да ни кажеш какво е това? Джули: Това е фотомонтаж и заглавието е "Скитащият репортер" или "Безумен репортер". Бет: И това е портрет на определен човек, нали? Джули: Това е портрет на чешки журналист. Портретът е от 1926 г. и е на мъж с името Егон Ервин Киш. Стивън: И той бил репортер. Джули: Той си бил репортер, журналист, който се скитал, предимно в Германия и в големи градове като Берлин. Фотомонтажът е от невероятен немски творец, Ото Умбер, който бивал наричан "Умбо". Бет: И кое е невероятното при Умбер? Стивън: Виж това, фантастично е. Джули: Ще го наричаме Умбо, понеже това е името, което избрал, просто бивал наричан Умбо. Умбо създал този фотомонтаж и той е свързан едновременно с това какъв журналист е бил Киш, как се скитал и безумно търсел нова информация. Също е свързан с идеята, че сме напълно определени от технологиите на собствената ни епоха. Мисля, че е удивително да видим всички тези модерни технологии, които създават този журналист, които го изграждат. Стивън: И създават културата в този момент. Джули: Напълно. Бет: И това доминирало начина, по който хората взаимодействат със света, точно както днес сме толкова ангажирани с Интернет и с чата, и с толкова други технологии. Стивън: Но думата, която използва преди малко – доминира – е перфектна, понеже това е гигант, който крачи над града. Джули: Да, така е, той доминира напълно над пейзажа. И вижда всичко. Бет: Като Бог. Джули: Има всякакви подобрени придатъци и сензорни способности, можеш да видиш, че лещата на камерата съставя дясното му око, а ухото му е фонографски говорител. Той чува по-добре от всеки други. Бет: И се движи по-добре. Джули: Краката му са автомобил и самолет. Бет: Готов е да се движи. Стивън: Интересно е, понеже през 20-те популярните комикс фигури били с увеличени способности. Бет: Да, супергерои. Стивън: Тогава се появили супергероите. Джули: Така ли? От 20-те? Стивън: Да. Бет: Това е журналист-супергерой. Напомня ми на писането по време на ходене днес, понеже той пише, докато се опитва да мине над планините и тълпата отдолу. Джули: Разбира се, по това време пишещата машина е била това, което е Айфонът за нас. Това е нещо, което прави комуникацията по-бърза. Стивън: Това е много интересно, понеже сега в популярната преса има много страхове за това че хората прекарват твърде много време на компютрите, а и това си е вярно. Бет: И правенето на много неща едновременно. Той е оригиналът за това. Стивън: Мисля, че това е и израз на тези страхове. Джули: Чудовищна фигура с цялата тази технология, и считам, че той е също и героичен, огромен, има всички тези невероятни способности като супергерой, има супер сили, но все пак е застрашителен. Бет: Да. Стивън: Определено. Бет: Стъпва над тълпата по-долу и я изблъсква. Джулия: Да, той ще ги смачка със способностите си. Бет: И това ми напомня за снимките на хора с протези след Първата световна война. Джули: Да. Стивън: Деформацията на тялото. Бет: Да, както ветераните, които се връщат от война, ранените ветерани от войната. Джули: Имало инвалиди от войната и те представлявали символична и буквална фигура дошла в Германия, на много места, но особено в Германия, имало 4 милиона ранени ветерани от войната. Джули: Не всички те имали протези, но голяма част имали. Технологиите на войната напълно променили начина, по който хората мислят за телата си и начина, по който мислят за телата на другите. Това не е добра асоциация, понеже Германия изгубила войната, така че не се приемали за герои, а ветерани, които изгубили, които загубили крайниците си. Бет: Това е напомняне, което да им покаже унижението им. Джули: Да. Стивън: Но това е спестено тук, въпреки че има чудовищност, има отрицателна страна до определена степен, има и обещание, чувство за власт. Частите от лицето му, които не са скрити, все още са доста красиви и има и много положителна страна. Джули: Мисля, че е удивителен. Бет: Удивителен е с тази цигара. Много благ. Джули: Сякаш изтънчен. Стивън: Това е връщане на обещанието на технологията. Джули: Опит да се възстанови позицията на технологията като нещо, което носи обещание, оптимизъм, надежда и неща, които помагат на прогреса. Бет: Прогрес. Джули: Да, модерна култура, прогрес. Стивън: Това бил отчаян момент в историята на германската икономика. Джули: Доста е интересно. Няколко години след отчаянието нещата в Германия са по-добри. Бет: Малко по-добри. Джули: Малко по-добре през 1926 г., много по-добре, отколкото през 1920 г. Въпреки че през началото на 20-те нещата все още се възстановявали, до средата на 20-те нещата ставали по-добри, мисля, че отчасти, поради индустриалния прогрес. Бет: Чудя се дали хората гледат снимката и виждайки камерата до окото му би им напомнило за снимките на противогазови маски по време на войната. Стивън: Да, асоциациите са многопластови. Удивително е. Как била посрещната тази снимка през 20-те години? Джули: Мисля, че е имало различни публики. Мисля, че на творците им било интересно да видят нови видове създаване на изображения, нов вид фотография, приета е много добре. Използвана е и на корица на книга. Тя било като групиране на журналистическите статии на Киш. Била възпроизведени много, много пъти. Също било свързвано с идеята за модерната технология и репродукция, снимките се репродуцират, снимат се отново. Бет: Правят се от снимки. Джули: Направени от снимки, събрани в едно, един вид разнообразно ехо. На мен това ми е много интересно – идеята за технологията и как всичко се слива в едно. Журналистът проучва нещата, гледа около себе си, почти сякаш може да види всичко наведнъж и това е възможно благодарение на технологията. Мисля, че идеята, че технологията ни позволява да правим повече, по-добре, по-бързо. Бет: И все още е така. Джули: Точно, мисля, че е било вълнуващо тогава и мисля, че е било... Бет: Технологията може да реши проблемите ни. Стивън: Но мисля, че връщането на властта на журналиста вероятно е по-важният проблем в този момент. Особено заради представата, че журналистът има достойнство. Не е част от по-голяма машина или пропаганда. Бет: Да. Стивън: Има обективност. Бет: Да, което ще изчезне в Нацистка Германия. Стивън: Много бързо. Джули: До края на 20-те и в началото на 30-те нещата много се променили. Но 1926 г. е добра година. Икономиката укрепва, нещата още не изглеждат зле. Това е момент на прогрес и технологията има основна роля за това. Както е основна за тялото му. Стивън: Удивително е. Благодаря.