Фрида Кало, въведение

Шестдесет (над една трета) от стативните картини, познати ни от Фрида Кало, са автопортрети. Този огромен брой демонстрира значимостта на този жанр за нейните творчески начинания. Двете Фриди, както и Автопортрет с отрязана коса, улавят мъките на художничката след развода ѝ с твореца Диего Ривера през 1939 г. В същото време и в двете творби се появяват проблемите с идентичността. Двете Фриди ни говори за културното двусмислие и е свързана с нейната фамилна наследственост. Автопортрет с отрязана коса ни насочва към интереса на Кало към пола и сексуалността като разтегливи концепции.

Кало била добре известна заради бурния си брак с Ривера, за когото се омъжила през 1929 г. и отново през 1941 г. Дъщеря на немски емигрант (с унгарски корени) и майка с мексикански корени, Кало страдала от множество здравословни проблеми, включително полиомиелит, от който се разболяла на шестгодишна възраст, частична парализа – резултат от автобусен инцидент през 1925 г., и няколко спонтанни аборта. Кало започнала да рисува предимно в отговор на инцидента и ограничената си подвижност, като черпела от собствената си идентичност и трудностите си като източник на творчество. Въпреки личната природа на съдържанието им, картините на Кало винаги са подтикнати от задълбочено разбиране за историята на изкуството, мексиканската култура, политическа ситуация и патриархалността на обществото.

Изложена през 1940 г. на Международната изложба на сюрреализма, Двете Фриди изобразява широкомащабен двоен портрет на Кало, рядък за художничката, тъй като повечето от платната ѝ били малки и напомняли на колониалните retablos, малки картини, посветени на някого. Вдясно Кало се появява облечена в традиционно тихуанско облекло, различно от сватбената рокля от деветнадесети век, която носи вляво, и подобна на тази, носена от майка ѝ в Баба, дядо, родителите ми и аз (Семейно дърво) (1936 г.).

Докато бялата рокля ни препраща към европейско-мексиканската култура, в която тя била отгледана и в която жените са "женствени" и крехки, тихуанската рокля ни пренася към противоположното – могъща фигура от местна култура, описана от някои съвременници като матриархат. Този културен контраст ни говори за по-големия проблем – как приемането на отличителния костюм на местните хора от Техуантепек, познат като Тихуана, бил считан не само "за жест на националистическо-културна солидарност", но също и като препратка към половия стереотип на “la india bonita.” [1]

На фона на постреволюционно Мексико, когато споровете за индигенизма (идеологията, която приемала индианците за важен белег за национална идентичност) и mestizaje (расовото смесване, което протекло като резултат от колонизацията на испаноговорящи американци) били на преден план, работата на Кало може да се разбира и на национално, и на лично ниво. Докато тихуанския костюм позволил на Кало да скрие деформираното си тяло и десен крак, последица от полиомиелита и инцидента, то също било облеклото, което било предпочитано от Ривера – мъжът, чийто портрет тихуанската Кало държи. Без Ривера европейската Кало не само кърви до смърт, но и сърцето ѝ остава разбито, както буквално, така и метафорично.

В пълна противоположност, Автопортрет с отрязана коса смело отхвърля женствеността на Две Фриди. Като заменя иконичната си тихуанска рокля с възголям мъжки костюм и плитките си с къса прическа, Кало приема облика на самия Ривера. В горната част на платното Кало влага думите от популярна песен, които ни казват: "Виж, ако те обичах, то беше заради косата ти. Сега, когато си без коса, вече не те обичам". Като вмъква лични и популярни препратки, Кало създава многослойни автопортрети, които макар и да са базирани на реалността, както тя толкова упорито твърдяла, също извикват в умовете ни и сюрреалистки изображения. Това може да се види в зрителните несъответствия, които тя влага, като реещите се плитки в Автопортрет с отрязана коса и ръзкасаната артерия в Двете Фриди. Както Кало казала на писателя сюрреалист Андре Бретон, тя просто рисувала своята собствена реалност.