Йозеф Бойс, Измиване на краката и Концептуален пърформанс

Какво може да бъде изкуство? Може ли една лекция или публична дискусия да бъде изкуство? 20-и век ни е научил, че почти всичко може да бъде използвано като изкуство. Снимките, които записват преподаването и обсъжданията на Йозеф Бойс, ни карат да размишляваме за границите на изкуството.

Също ни подтикват да попитаме "какво означава?" и дори "защо това въобще е изкуство?". Какво означава, че всеки може да бъде творец? Може ли всичко да бъде изкуство? Според Бойс "всеки е творец". Но за да осъзнаем цялостното значение на това твърдение, трябва да разгледаме внимателно контекста на мисленето на Бойс, което представлява обща рамка, в която изникват някои творби на изкуството.

Според Бойс не бива да има ясно разграничение между изкуството и живота. Човешкият живот означава живот в общество, с други хора. Следователно творческите дейности трябва да имат директно социално въздействие. Бойс няма предвид никой от видовете "приложни изкуства" в услуга на обществото, нито говори просто за "изграждане на по-добро общество". Вместо това търси метафоричната значимост на творческия капацитет на хората и, съответно, на изкуството. Всяко човешко същество има креативен потенциал, поне така смята Бойс. Този потенциал трябва да бъде реализиран заедно с останалите. Така че определените дейности, които хората извършват, може и да имат значение, но го достигат най-пълно, само ако водят до изграждане на ново общество, основано върху солидарността, креативността и свободата. В такова общество човек може да постигне истинската си идентичност не просто като социален атом, но и като човек. Това е причината Бойс да приема обществото като най-голямата творба на изкуството, "тотална творба на изкуството" (Gesamtkunstwerk).

Това Бойс нарекъл "социалната скулптура" (Soziale Plastik). Тази концепция не бива да бъде разбирана спрямо естетиката. "Социална скулптура" не означава, че едно общество трябва да възприеме естетичните свойства на, да кажем, скулптурата, за да стане тотална творба на изкуството. Обратно, всъщност придържането към изначално човешкия капацитет за свобода и креативност е това, което трябва да образува новото общество. В подобно общество човешките същества не просто ще живеят "по-добре", но ще постигнат по-широко упражняване на собствената си човещина. В този смисъл те не просто ще живеят по-добър живот, те също ще могат да БЪДАТ в по-фундаментален смисъл. Тук виждаме какво всъщност означава "всеки човек е творец" (Jeder Mensch ist ein Kuenstler).

Бойс не смятал, че всяко човешко същество трябва да рисува или да създава определени неща, които наричаме "изкуство". Вместо това той гледа на креативността като на универсален човешки капацитет, който позволява на човек да бъде истинската си същност. Следователно съществуването на човек става еднозначно с творческото съзидание. Формата на това съзидание не е от особена важност. Това е причината Бойс да възприема своите педагогически дейности, публичните си лекции или ангажирането си в политически действия за "изкуство".

Друг аспект на идеята за "социалната култура" се съдържа в критиката на Бойс към съвременното общество не просто като прекомерно рационализирано, но и като силно индивидуализирано такова. Неговото разбиране за обществото като "скулптура" се базира на концепцията за общност, в която хората са свързани едни с други от лични взаимоотношения, не от закони или други сили.

В своята творба "Измиване на крака" (1971 г.) Бойс извършва действие, което ни напомня за известна история от Евангелието. Това е историята за Христос, който измива краката на учениците си, за да покаже смирението си и да демонстрира принципа "оставете най-великите измежду вас да станат като най-младите и лидерът като този, който служи".

С това си действие Бойс представлява самия Христос, проповядващ скромност и служба в името на другите, вместо да се стреми към надмощие. Това действие също демонстрира една от главните християнски добродетели – отхвърлянето на индивидуалността и сабеотричането, за да се направи място за Бог в човешката душа. В този пример можем да видим въздействието на християнството върху формирането на творческите концепции на Бойс не само като символ или илюстрация на библейски истории, а като свързване на творбите на твореца с разбирането му за християнската традиция. Тези връзки ни препращат към основните идеи за света и изкуството, които Бойс възприел.

Бойс говори за "същността на Христос" (das Wesen des Christus), предлагайки идеята, че всяко човешко същество трябва да бъде, поне потенциално, "своеобразен Христос". Като наблягал на креативността и свободата като фундаментални ценности, Бойс търсел начин да изгради ново общество, в което "всеки човек е творец".

Есе от д-р Давор Дзалто.