Ричард Даниелпур: Трета част от "Концерт за пиано и оркестър No 4"

Мигът, в който като композитор, чувам за първи път изпълнение на своя творба, особено през последните десет години, много ми напомня на онзи момент от "Вълшебникът от Оз", когато Дороти излиза от къщата и филмът от черно-бял става цветен. Чувам колорита на музиката, която звучи в концертната зала вътре в главата ми, но винаги е по-бледа версия от истинската триизмерна музика, изпълнена на живо в концертната зала. Винаги е малко по-изобилно на живо. Случва се да съм приятно изненадан. Друг път се случва да си кажа: "Боже мой, трябва да оправя тази част". Понякога виждам как изпълнителите обогатяват творбата ми по начин, който никога не съм възнамерявал, нито пък съм си представял. Тогава съм си казвал: "Много е хубаво, бих искал да остане по този начин!" В такива случаи питам: "Какво точно направи?", и след като ми обяснят, правя промени в партитурата. Ричард Даниелпур е прекрасен човек. Той ми позволи да внеса някои мои идеи в неговата композиция, защото се съчетаха добре. Спомням си първата ми среща с Уан Сяин. По това време работех над втората си тетрадка с прелюдии за пиано. Тя дойде 17 години след написването на първата тетрадка. С Уан Сяин ме запозна мой студент от Музикалното училище в Манхатън. Често мои студенти идват да ми покажат свои композиции заедно с музикант, който да ги изпълни на живо. Втълпил съм на студентите ми, че предпочитам да чуя техните творби, отколкото да ми показват партитура и да я обсъждаме. Един от моите студенти си взе поука и дойде един ден при мен със своя творба и една пианистка, и ми каза: "Има едно произведение за пиано, което много искам да чуеш," "и доведох тази талантлива пианистка, за да го изпълни." "Можеш ли да ни отделиш време?" Да, разбира се, отговорих им аз. Тогава чух за първи път Уан Сяин да свири. Казах й: "Какво е това чудо, откъде идваш?" Тя ми отговори: "От Шанхай." Когато го срещнах за пръв път ми направи впечатление, че е истински композитор, говореше за музика през цялото време. Казах на Уан Сяин, че бих искал да композирам нещо ново, което самата тя да изпълни. Веднага се сработихме, и той ме запита: "Искаш ли да изсвириш още един концерт за пиано?" Каза ми, че музиката е вече готова, само трябва да я напише на хартия. Концертът се нарича "Пътешествието на един герой". Третата му част има празнично звучене, защото пътешествието на героя е завършило, и то успешно. Третата част от концерта звучи почти като тарантела. Тарантелата е бърз италиански танц в размер шест осми, който звучи така: (ритмическо отброяване) Още в самото начало тимпаните бият. (мелодия на пиано) след тях засвирват цигулките (мелодия на пиано) и се включва пианото: ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) Звучи вълнуващо и много весело. В партитурата за пианото има трудни за изпълнение октави. (мелодия на пиано) Наистина са трудни. ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) Винаги ми е било малко трудно да свиря с лявата ръка. Когато споделих това, Ричард Даниелпур ми каза: "Знаеше ли, че съм левичар? Ще гледам да напиша" "партитура за лява ръка," "която да е малко по-предизвикателна." Композиторът съчетава триоли: с дуоли. Звучи по този начин: ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) Вълнуващата музика, свиренето в октави, и блестящите идеи на композитора водят към второ темпо, което е по-бавно. Следват няколко много красиви акорда, изпълнени хорално. ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) (соло на пиано) ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) След това композиторът се връща към игриво звучащата тарантела. ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) Следва кратка каденца за пиано. Побиват те тръпки от начина, по който започва. ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) След това отново се връща съчетанието триоли срещу дуоли, тарантела, последвана от неистови заключителни акорди на пианото. ("Концерт за пиано и оркестър No 4" от Ричард Даниелпур) Последни няколко цветисти акорда на пианото и творбата завършва.