Астма

В последното видео видяхме напречно сечение на бронхиола. Бронхиолите са тръбичките, които пропускат въздух в белите дробове и провеждат въздуха от бронхите. Те нямат постоянен диаметър, защото не се държат отворени от хрущялни пръстени, но имат гладка мускулатура в стените си, така че могат да променят диаметъра си. Също видяхме, че лигавицата на тези тръбички отделя мукус и този мукус е важен за улавянето на частици, които може да са вдишани заедно с въздуха. Едно нещо, което не споменах, е наличието на клетки в тези бронхиоларни стени, които съдържат химикал, наречен хистамин. Хистаминът е химикал, който, ако бъде освободен в тъканите, причинява оток на тъканите. Нека сега разгледаме начина, по който можем да разберем какво се случва с някой, който страда от астма, по време на астматична атака. Ще разгледаме нещата по-опростено, но това е добър начин да разберем какво се случва. В тези стени има някои рецептори. Един от тях е така нареченият алфа-1-рецептор. Алфа-1 рецепторите изпращат съобщения към гладките мускули в стените на бронхиолите и им казват да се съкратят. Алфа-1 рецепторите могат да бъдат активирани при хора с астма от тригери като цигарен дим или прах, полени или пърхут от домашни любимци. Всичко, което причинява астматична атака при даден човек, активира алфа-1 рецептора. Гладката мускулатура в стената на тази бронхиола се съкращава, и понеже се съкращава, и диаметърът на тръбичката ще се свие. Друго нещо, което ще се случи в отговор на задействане на тези рецептори, е, че хистаминът в тези хистамин-съдържащи клетки ще се излее в стената на бронхиолата и резултатът от това е оток, подуване на бронхиоларната стена. Както виждаш, сега стената е доста по-дебела от първоначално. Третото нещо, което ще се случи по време на остра астматична атака, е, че ще има увеличена секреция на мукус в лумена, в просвета на тази тръба. Това просто е опит да се уловят повече от тези частици. Но проблемът е, че като сравним диаметъра на тази тръба по време на астматичната атака и първоначалния диаметър на бронхиолата, можеш да видиш, че тук няма много място за въздух. Въздушният поток е силно ограничен по време на астматична атака. За щастие, има друг вид рецептор. Ще го направя като кръг, за да можеш да видиш, че е различен от алфа-1 рецептора. Този рецептор се нарича бета-2 рецептор. Той казва на гладките мускули в стените на бронхиолите да направят обратното. Казва на гладките мускули да се отпуснат и да се върнат към първоначалното отпуснато отворено състояние на бронхиолата. Нещото, което се свързва с този рецептор, се нарича бета-агонист. Бета-агонистите са лекарството, което се съдържа в бързодействащите инхалатори, които човек с астма носи в себе си, така че ако попадне в такава ситуация, бързо да може да вдиша лекарство бета-агонист и да се върне към отпуснато състояние, в което може да диша по-лесно. Да обобщим – трите фактора, които причиняват стесняване на бронхиолите по време на астматичната атака, са: първо, мускулно съкращаване на гладкомускулните клетки в стените. Второто е оток на стените, медииран от хистамин. И третото нещо е увеличена секреция на мукус, която също намалява размера на лумена или пътя на въздуха, навлизащ в и излизащ от белия дроб.