Видео: Атмосферата и климата

Климат и атмосфера Проект "Голяма история" Модели на промяна на климата Климатът на Земята винаги се е променял. Промените в наклона на земната ос и орбитата около Слънцето водят до климатичните модели, наречени цикли на Миланкович. През последните няколко милиона години циклично се редуват студени периоди, наречени ледникови епохи, и по-топли периоди, наречени междуледникови. Изучаване на климата Учените използват различни техники за изучаване на климата. Полените, запазени в езера и утайки, ни разказват за растителния свят в миналото. Пръстените на дърветата, по-дебели в топли, влажни години, и по-тънки по време на студени и сухи, записват климата. Пробите от леда, съдържащи балончета древен въздух, съхраняват данни за времето преди около милион години. Съставът на океанските седименти може да ни разкрие температурите на водата през последните 65 милиона години, чак до времето на динозаврите. В епохата на холоцена В пика на последната ледникова епоха, преди около 21 000 години, слой лед покривал по-голямата част от Европа и Северна Америка. Настоящата геоложка ера, холоценът, е междуледников период, който е започнал преди 12 000 години. Когато ледът се стопил, много видове растения и животни просперирали в по-топлия климат. Климатът и човешката цивилизация Стабилните температури на холоцена позволили на хората да развият селско стопанство. После хората започнали да влияят на средата чрез дърводобив и изтощаване на почвите. Все пак атмосферата до голяма степен останала същата през селскостопанската ера. Леки естествени промени на климата са били нормални, но дори промяна от само няколко градуса в средните регионални температури може да повлияе на биосферата, отварянето и затварянето на водните пътища и миграцията. Индустриалната революция Човешкото влияние върху световния климат се увеличило значително след индустриалната революция. Средните температури започнали да се покачват в началото на 20-и век. Това било причинено до голяма степен от емисиите на въглероден диоксид, поради изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ. Въглеродният диоксид е парников газ. Абсорбира невидимите топлинни лъчения от Земята и излъчва голяма част обратно надолу. В резултат на това земната повърхност се нагрява и от видимата слънчева светлина, и от инфрачервените лъчи в атмосферата, от така наречения парников ефект. Глобално затопляне Учените смятат, че средните световни температури ще се увеличат с няколко градуса през този век, ако не се направи нещо, вероятно дори надвишавайки 5-градусовата разлика между ледников и междуледников период. Това ще причини промени в климатичните модели и морското равнище ще се покачи със стапянето на ледниците в Гренландия и Антарктика. Глобалното затопляне застрашава горските и океанските хабитати, особено кораловите рифове, които живеят в тесен температурен диапазон. За да се борим с глобалното затопляне, ни трябва световно усилие за пестене на енергия, развиване на устойчиви енергийни източници и запазване на горите.