Въведение в устойчивостта

Нека поговорим за устойчивостта. Вероятно думата ти е позната и я срещаш на различни места. Ако в останалата част на видеото реша да говоря непрекъснато, без да си поемам въздух, може да ми кажеш, че това не е устойчиво. В този случай, който, очевидно, не искам да изпробвам, ще изчерпя кислорода в белите си дробове, без да го заменям с нов. Използването на ресурсите по-бързо, отколкото могат да бъдат възстановени, не е устойчиво. Но какво означава устойчивост? Думата "устойчивост" означава "поддържане". Така че устойчивостта е способността нещо да бъде поддържано за дълъг период от време. В екологията, когато говорим за устойчивост, говорим за способността на есистемите на Земята да оцелеят и да се адаптират към променящи се условия на средата и да поддържат здравето на екосистемите. Това е деликатен баланс, при който всеки процес не бива да отнема твърде много или да произвежда твърде много, така че всички процеси да могат да протичат. И, теоретично, когато всички тези процеси протичат, този баланс ще продължи вечно. Но някои човешки дейности могат да нарушат този баланс. Нека разгледаме един пример. В ранните години от създаването на САЩ заробените и свободните работници по фермите в американския Юг сеели или били карани да сеят памук, растение, което използва азота от почвата, за да оцелее. Но когато сеели памук в едни и същи полета година след година, памукът изразходвал азота от почвата. Постоянното изчерпване на азота не било устойчиво и растенията страдали. В началото на 20-и век селскостопанският учен и изобретател Джордж Вашингтон Карвър предложил фермерите да редуват сеенето на памук и сеенето на азот-фиксиращи растения като фъстъци или сладки картофи. Това е по-устойчив фермерски метод, тъй като азот-фиксиращите растения заместват азота, който памукът е изчерпал. Оттогава насетне сме открили начин да вкарваме азот обратно в почвата като използваме химично синтезирани торове. Но устойчивостта е по-сложна от простото заменяне на изчерпаните ресурси. Когато фермерите използват твърде много тор или лоши методи на наторяване, торовете може да навлязат в близки водоеми. Този излишен азот във водата може да доведе до прекомерен растеж на водораслите. Проблемът е в това, че когато водораслите растат твърде бързо, те умират бързо и микробите, които ги разлагат, изчерпват наличния във водата кислород, което затруднява дишането на другите водни организми. Когато оттичането на тора доведе до растеж на твърде много водорасли, това създава дисбаланс в екосистемата и вреди на други организми, които разчитат на разтворения във водата кислород. Така че използването на твърде много тор също не е устойчиво. Но как един фермер може да знае дали използва тор устойчиво? Може да следи индикатори от околната среда. Индикаторите на околната среда са начинът, по който Земята "ни казва", че има нещо неустойчиво в дадена екосистема. Но вместо да ни го казва направо, тя ни го казва с подсказки. За фермера тези подсказки могат да са неща като количеството разтворен във водата кислород, биоразнообразието в областта и дори колко водорасли растат в близки водоизточници. Последователността от събития, задействани от замърсяване с тор, може да изчерпи кислорода във водата, така че видове, които живеят във водата и изискват много кислород, може да започнат да измират. Тези видове се наричат видове-индикатори. Понеже е известно, че те оцеляват при много специфични обстоятелства, наличието на тези видове е индикатор, че има много кислород във водата. Ако тези видове липсват, това ще е индикация, че замърсяването е намалило количеството разтворен в езерото кислород. И тогава фермерът може да промени поведението си. Така индикаторите от околната среда могат да насочват хората към взимане на устойчиви решения. Друг начин да използваме индикаторите от околната среда за взимане на решения за природните ресурси е да наблюдаваме популациите и да преценяваме растежа им. Представи си, че имаш езеро в задния си двор. И да си представим, че следиш всички правилни индикатори от околната среда, така че да знаеш, че рибите в езерото не страдат от замърсяване. Един ден решаваш да отидеш на риболов. Може да се изкушиш да наловиш колкото се може повече риба, за да поканиш всички свои приятели и да похапнете вкусно. Но ако решиш да изловиш цялата риба, няма да остане риба, която да се възпроизведе, така че партито следващата година ще е доста слабо. Дори ако оставиш само две риби в езерото, те може да не успеят да се възпроизведат достатъчно, че да възстановят популацията. Други фактори на околната среда може да накарат малката рибна популация да намалее още повече. Рибата може да хване болести, да ѝ свърши храната или да бъде нечия друга храна. Има максимален брой риби, които можеш да уловиш, така че да остане достатъчно риба в езерото, която да се възпроизвежда и да възстанови популацията. Този брой се нарича максимален устойчив добив. Уловът на риба трябва да е такъв, че да имаш максимален добив, но той да е устойчив. Ако ловиш повече от максималния устойчив добив, рибата ще бъде улавяна по-бързо, отколкото може да се възпроизведе и популацията бавно ще намалее. Ако ловиш по-малко от максималния устойчив добив, тогава популацията риби ще расте експоненциално, докато стигне до максималния капацитет, който екосистемата може да поддържа. Част от рибите в крайна сметка ще умрат от зависими от гъстотата фактори като болести и липса на храна. Хората, които управляват природните ресурси, опитват да изчислят в по-голям мащаб какъв ще е максималният устойчив добив през всеки риболовен сезон. Затова хората, които управляват рибарници, регулират колко риба от дадения вид е позволено на всеки рибар да улови през годината. Целта е да се уверят, че и следващата година ще има риба. Ако проучваме екосистемите на Земята и разбираме как влияем на околната страна, можем да намерим начини да взаимодействаме с екосистемите по-устойчиво. Именно с това се занимава екологията.