Екологична промяна и адаптацията на галапагоските чинки

Тук виждаш снимка на земна чинка, която се среща на Галапагоските острови. Един от основните ѝ източници на храна са семена, които тя намира на земята. Ако се върнем в 1976 г., можем да разгледаме разпространението на различни дължини на клюна. Предполагам, че дължините на клюновете са дадени в милиметри. Финките са доста дребни птички. Както виждаш, през 1976 г. голям брой финки имат клюнове с дължина 8,8 мм, като имаме разпределение на дължините около тази стойност. След като тези данни били събрани, имало години със засушаване и по-малко количество семена. Ето защо по-дребните семена, които могат да бъдат изядени по-лесно от финките, били изяждани много бързо. След което оставали по-едрите семена, за чието изяждане е нужен по-дълъг клюн, за да могат да ги разчупят и да стигнат до сърцевината. Според теб какво се е случило с разпределението на дължините на клюновете през следващите две години? Вероятно се досещаш, че птиците с по-дълги клюнове е по-вероятно да оцелеят, защото е по-вероятно те да могат да разчупват по-едрите семена. Финките, за които било по-вероятно да оцелеят, е по-вероятно и да са се възпроизвели и да са предали дългите клюнове на потомството си. Точно това наблюдавали учените. От 1976 до 1978 г. разпределението се изместило доста забележимо надясно. Сега най-честата дължина на клюна била 9,8 мм. Това е пример за промяна в околната среда – суша – при която се променили хранителните източници, защото имало по-малко налични дребни семена, а това променило разпределението на дължините на клюновете в течение само на две години. Промяната в околната среда не винаги води до адаптации. Ако тя е твърде голяма, ако сушата е толкова голяма, че изобщо да няма семена, това би могло да доведе до изчезване. Тогава би изчезнал целият вид. Но тук виждаме пример как само за две години видът е успял да се адаптира доста забележимо. Нито един представител на вида не е знаел как да направи клюна си по-дълъг. Но както виждаме, винаги съществуват вариации на дължината на клюна. Година след година птиците с по-голяма дължина на клюна успявали да оцелеят и да се възпроизведат. Така видът като цяло се адаптирал към новите условия на околната среда.