Хемостаза

Здравейте, всички. Искам да започна, като поговоря за Мери. Мери обича да играе футбол и била на един от мачовете си, и тичала много бързо. Отбелязала гол, а после се спънала и паднала, обелила коляното си и започнала да кърви. Обикновено телата ни искат да се уверят, че кръвта, която тече през кръвоносните ни съдове, остава в тялото ни. Ако имаме нараняване, което позволява на кръвта да протече навън от кръвоносния съд и навън от тялото ни, искаме да се уверим, че можем да спрем това. Правим това чрез процес, наречен хемостаза. Чрез хемостаза създаваме този съсирек. Този съсирек позволява на кървенето да спре. Той стабилизира нараняването на кръвоносния съд и дава на кръвоносния съд време да оздравее. Нека разгледаме точно какво става в коляното на Мери и точно как изграждаме този съсирек. Тук имаме кръвоносен съд и в кръвоносния съд протича кръвта. В кръвта си имаме много различни видове клетки. Едни от най-важните са червените кръвни клетки, които носят кислород до тъканите в тялото ни. В този кръвоносен съд се уверяваме, че кръвта тече плавно в една посока. Знаеше ли, че ако подредим всичките си кръвоносни съдове един след друг, общата дължина на кръвоносните ни съдове ще е около 150 хиляди километра? Което е около 93 хиляди мили. Това е същото разстояние, както ако пропътуваш около Земята малко по-малко от четири пъти. Кръвоносните ни съдове имат да вършат много работа. Едни от клетките, които им помагат в това, са клетките, които ограждат вътрешната стена на кръвоносния съд. Клетките, които комуникират с кръвта. Тези клетки се наричат ендотелни клетки. Тези клетки позволяват на кръвта да тече плавно и тези клетки комуникират с кръвта, когато има нараняване и трябва да започне хемостаза. Нека разгледаме коляното на Мери. Тя е ожулила коляното си, така че нека направим разрез в кожата ѝ. Да кажем, че това е кожата ѝ. Тя също е причинила увреждане на кръвоносен съд отдолу. Нека изтрия това. Тук има увреждане на кръвоносния съд. Можеш да видиш, че кръвта, която трябва да тече в тази посока, сега може да излезе от кръвоносния съд и през кожата в тази посока. Искаме да спрем това. Начинът да спрем това е чрез хемостаза. Има два етапа на хемостазата. Първият етап е първична хемостаза. Той започва веднага, след като е имало нараняване. Ендотелните клетки на мястото на нараняването започват да секретират протеини. Това изпраща сигнали на кръвта, че е имало нараняване. В кръвта си имаме тромбоцити. Тези тромбоцити се произвеждат в костния мозък, точно както червените кръвни клетки, и целта им е да отговорят на наранените кръвоносни съдове. Начертах ги като квадратчета, като приблизителният им размер в сравнение с червената кръвна клетка е такъв. Причината да ги нарисувам така е да отбележа какво носят в себе си. Те носят малки гранули, които съдържат молекули и протеини, които са необходими за хемостазата. Съхраняват ги и те се готови за използване, когато е необходимо. Ендотелните клетки секретират тези протеини и изпращат сигнал на тромбоцитите да дойдат на мястото на нараняването. След това с тромбоцитите се случва поредица от събития, няма да навлизам в детайли тук, но това позволява на тромбоцитите да се прикрепят към мястото на нараняване. Те биват активирани. Променят формата си. Освобождават съдържанието си и започват да се групират, и извикват още тромбоцити, и водят до групиране на още тромбоцити. В крайна сметка получаваме тромбоцитна запушалка. Това е първата стъпка в спирането на кървенето. Но това е слабо и трябва да го подсилим. Тук в играта влиза вторичната хемостаза. При вторичната хемостаза правим тази тромбоцитна запушалка по-силна с протеин, наречен фибрин. Фибринът се отлага и се свързва към тази тромбоцитна запушалка и я прави по-здрава и издръжлива. Все едно връзваме възел. За да не позволиш да се развърже, го вързваш два или три пъти. Точно това прави фибринът. Фибринът не тече в кръвта ни като фибрин. Той съдържа допълнителна част протеин и когато има тази допълнителна част протеин, се нарича фибриноген. Имаме нужда от начин да получим фибрин от фибриноген. Начинът да направим това е с това семейство протеини, наречени коагулационни фактори. Чертая ги в един цвят, но има няколко различни вида коагулационни фактори. Нараненият кръвоносен съд ще изпрати сигнали към тези коагулационни фактори да бъдат активирани и след като един бъде активиран, той ще активира друг, който ще активира друг, който ще активира друг и после, накрая, този допълнителен протеин на фибриногена ще бъде премахнат. Това ще позволи на фибрина да се натрупа върху тромбоцитната запушалка и да я направи по-здрава. Тази поредица на активиране на коагулационните фактори наричаме коагулационна каскада. Няма да навлизам в детайли тук. Просто е ключово да помниш, че при вторичната хемостаза правим тази тромбоцитна запушалка по-здрава, като получаваме фибрин от фибриноген чрез коагулационната каскада и с тази фибринова мрежа върху тромбоцитната запушалка създаваме този съсирек. Този съсирек спира кървенето, позволява на кръвотока да продължи през кръвоносния съд и позволява на кръвоносния съд да заздравее.