Храмът на Юпитер Капитолийски в Рим

Подобно на етруските и гърците преди тях, римляните са известни с това, че строяли монументални храмове на добре видими места. Разположен на върха на Капитолийския хълм в сърцето на древния град Рим, храмът на Юпитер Капитолийски е добър пример за тази традиция (днес мястото е площад, проектиран от ренесансовия художник Микеланджело, виж снимката по-долу). За съжаление занемаряването на храма, разграбването му (повторната употреба на камъка за ново строителство) и евентуалното адаптиране на обекта означават, че няма много останки от храма на Юпитер, които да бъдат изучавани. Въпреки неговата липса, обаче, можем да видим трайното въздействие на храма на Юпитер Капитолийски върху много други римски храмове, които му подражават, което всъщност го прави може би най-важният от всички римски храмове по отношение на културното му влияние и дизайн. (Гледай това видео, за да видиш къде се е намирал храмът в древния град.)

Останките от храма включват части от основи от туф (вид скала с вунканичен произход) и подиум (виж снимката по-долу), както и някои мраморни и теракотени архитектурни елементи. Повечето от останките от сградата могат да се видят in situ (на оригиналното им място) на територията на Палацо Каффарелли (днес част от Капитолийските музеи), а оцелелите фрагменти се намират в Капитолийските музеи.

Въз основа на оцелелите части от архаичната основа, можем да предположим, че подиумът на храма вероятно е бил приблизително 50 m x 60 m. Тези размери са донякъде предположения, тъй като няма научен консенсус относно точните мерки. Най-вероятното предположение днес е, че храмът е сходен по план с този на късно-архаичните етруски храмове като храма на Минерва във Вейи (наричан още Храмът на Портоначио) — висок подиум (платформа) с едно челно стълбище, водещо до дълбок пронаос (портник) с три колони, пред който колоните са подредени в хексастил (шест напречни колони). Една от определящите характеристики на храма на Юпитер Капитолийски е неговият тристранен интериор — с три съседни цели (зали) за трите основни божества, почитани в храма (Юпитер, Юнона и Минерва).

Най-ранната фаза на храма включва елементи от теракота, включително акротерии (скулптури по линията на покрива) и голяма теракотена статуя на Юпитер, управляващ квадрига (колесница с четири коня). Вътре в храма има друго изображение на Юпитер — култовата статуя, за която се твърди, че е изваяна от известния древен скулптор Вулка от Вейи. Тази статуя е боядисана в червено и е основа на традицията да се изрисуват лицата на римските генерали по време на официални триумфи.

За разлика от скромната теракота (изпечена глина), която е използвана за украса на най-ранните версии на храма, няколко римски източника отбелязват, че по-късните реконструкции, направени през периода на Римската империя, включват много по-екстравагантни материали. Древни автори, включително Плутарх, Касий Дион, Светоний и Амиан, описват храма като изключителен по отношение на качеството и външния си вид, като изключителна постройка от пентелски мрамор, с позлатени керемиди, с позлатени врати и със сложна релефна скулптура на фронтона.

Въпреки че е посветен предимно на Юпитер Капитолойски, храмът включва и места за поклонение на Юнона и Минерва. Заедно трите божества съставляват т. нар. Капитолийската триада – божествена група, ключова за римската държавна религия. Юпитер, римският еквивалент на Зевс, е най-значимото от тези божества. Това се подкрепя от специфичния аспект на неговото поклонение, отбелязан в пълното име на култа – Юпитер Оптимус Максимус (латински – „Юпитер, най-добър и най-велик“).

Смята се, че храмът е завършен около 509 г. пр. н. е. Датата е важна, защото това е предполагаемата година, в която римляните свалят монархията (която е етруска, а не римска) и установяват републиканска система на управление. По този начин храмът не само е разположен на видно географско място, но също така е трайно напомняне за момента, в който римляните утвърждават своята независимост. Тази историческа близост между основаването на Републиката и изграждането на Храма на Юпитер може също да е спомогнала да се подсили централната му роля в римската религия и в архитектурните традиции.

Самата сграда е унищожавана и възстановявана няколко пъти през републиканския и имперския период. Освен това има и няколко реставрации. За първи път храмът е унищожен през 83 г. пр.н.е. по време на гражданските войни на Сула, но е повторно посветен и възстановен през 60-те години на първи век пр.н.е. Август твърди, че е възстановил храма, най-вероятно като част от широката му строителна програма, започнала по време на възхода му към властта през първи век пр.н.е. Храмът отново е разрушен през 69 г., по време на бурната „година на четиримата императори“. Въпреки че е възстановен от император Веспасиан през 70-те години на първи век, храмът отново изгаря по време на пожар през 80 г. Император Домициан по време на управлението си между 81 и 96 г. извършва последната основна реконструкция на храма. Фактът, че храмът никога не е оставян в лошо състояние за много дълго време, е доказателство за важността, която са му придавали римляните.

След първи век храмът изглежда остава цял до управлението на император Теодосий, който през 392 г. прекратява поддържането с публични средства на езическите храмове (християнството вече е официалната държавна религия на Римската империя). След това храмът е разрушаван няколко пъти през късноантичната и средновековната епоха. В крайна сметка на мястото е построена грандиозна резиденция, Палацо Каффарелли, през 16. век.

Храмът на Юпитер Капитолийски е нещо повече от обикновена религиозна сграда. От най-ранните си фази храмът изглежда е хранилище за предмети с ритуално, културно и политическо значение. Пример за това са Сибилските книги (книги, съдържащи пророчествата на сибилите), които са се съхранявали там, както и някои военни трофеи като щита на картагенския генерал Хасдрубал. Освен това храмът служи като крайна точка за триумфи, място за срещи на Сената, място за комбинирани религиозни и политически събития, архив за обществени документи и физически символ на върховенството на Рим и божествената намеса.

Може би най-доброто изображение на Храма на Юпитер Капитолийски може да се види върху панела с жертвоприношения от вече изгубената Арка на император Марк Аврелий (детайл е изобразен по-горе вляво). На този релеф Марк Аврелий е изобразен в ролята си на Pontifex Maximus (висш жрец), принасящ жертва на Юпитер сред тълпа от хора. На заден план е изобразен храм с три врати, вероятно храмът на Юпитер Капитолийски.

В това изображение храмът е тетрастилен (четири колони отпред — вероятно непълно художествено изображение поради размера на панела) и от коринтския ордер. Фронтонът включва Юпитер, възкачен на трона в центъра, ограден от други божества. Сцената е рамкирана от сложен наклонен корниз, увенчан на върха от квадрига (колесница с четири коня).

Въпреки че храмът на Юпитер Капитолийски е построен в етруски стил и включва етруски занаятчии, той все пак служи като начална точка за развитието на римската традиция за изграждане на храмове, която често преплита местни елементи в по-широкия римски модел.

От гледна точка на архитектурната история, трайният културен отпечатък на храма на Юпитер Капитолойски може да бъде най-добре видян във влиянието му върху строителството на римски храмове в периода 2. век пр.н.е. до 3. век. Императорски храмове в цялата империя – включително храма на Портун в Рим (виж снимката по-горе) – Мезон Каре във Франция и многото Капитолии (храмове, посветени на Юпитер, Юнона и Минерва) в римските колонии, установени в Северна Африка, демонстрират очевидна визуална връзка с Капитолийския храм с характерната за всички тях фронталност, дълбок преден портник и богата скулптурна украса (някои характеристики могат да се видят и в храма на Баалшамин в Палмира). И все пак влиянието на храма на Юпитер Капитолойски може да се види и в цялостния римски подход към проектирането на архитектурата – монументален мащаб, градска обстановка, пищна декорация и внушителна височина. Заедно тези елементи са отличителни белези на римските храмове и предполагат, че храмът на Юпитер Капитолийски е отправна точка за това, което ще се превърне в общоприет архитектурен белег на римската държава в Средиземноморския свят.

Есе от д-р Андрю Финдли

Stefano De Angeli, “Iuppiter Optimus Maximus Capitolinus, Aedes, Templum (Fasi Tardo-Repubblicane e di età Imperiale” in Lexicon Topographicum Urbis Romae, volume 3, edited by Eva Margareta Steinby (Rome: Edizioni Quasar, 1995), pp. 148-153.

Ellen Perry, “The Same, But Different: The Temple of Jupiter Optimus Maximus through Time,” in Architecture of the Sacred: Space, Ritual, and Experience from Classical Greece to Byzantium, edited by Bonna Wescoat and Robert Ousterhout (Cambridge: Cambridge University Press, 2012), pp. 175-200.

Samuel Ball Platner, “Iuppiter Optimus Maximus Capitolinus” in A Topographical Dictionary of Ancient Rome, edited by Samuel Ball Platner and Thomas Ashby (Oxford: Oxford University Press, 1929), pp. 297-302.

Frank Sear, Roman Architecture (Ithaca: Cornell University Press, 1983).

Anna Mura Sommella, “Le recenti scoperte sul Campidoglio e la fondazione del tempio di Giove Capitolino.” Rendiconti della Pontificia Accademia Romana 70 (2000), pp. 57-80.

John Stamper, The Architecture of Roman Temples: The Republic to the Middle Empire (Cambridge: Cambridge University Press, 2005).

Gianluca Tagliamonte, “Iuppiter Optimus Maximus Capitolinus, Aedes, Templum (Fino All’ A. 83 a.C.)” in Lexicon Topographicum Urbis Romae, volume 3, edited by Eva Margareta Steinby (Rome: Edizioni Quasar, 1995), pp. 144-148.

J.B. Ward-Perkins, Roman Imperial Architecture (New Haven: Yale University Press, 1992).